ПЕТКОВ: ЕВРОПА ПОВЕЧЕ ЗА МАГИСТРАЛИ, ПЪТИЩА И СПОРТНИ ЗАЛИ НЯМА ДА ДАДЕ И ЦЕНТ

Като нямаме доходи за държавата от собственост, като не работи икономиката, както се случва в последните 5-6 г., и като бягат инвеститорите, остават само два канала за обезпечаване на приходите.

Единият е да се вземат нови дългове, което вече се случва - особено с безпрецедентното теглене на 8-те млрд. евро, или вторият - да разчитаме на европейско финансиране. Но при първия вариант се получава въртележката - старият дълг се плаща с нов, а новият след време ляга на гърба на поколенията след нас, в едно бъдеще, в което не знаем какво може да се случи с националната икономика. Докато с европейските фондове и източниците за финансиране, контролирани от Брюксел и Берлин, работата стои малко по-различно.

В България от 7 г. се насажда една популистка, народняшка, вредна философия, че Европа е богата, има много пари и ще изтегли на буксир такива закъсали икономики като българската от тресавището на кризата.

Ако си спомняте преди време у нас се появиха билбордове, на които пишеше: "Европейските пари идват!" Първо - те не дойдоха безусловно и ние успяхме да усвоим реално малка част от тях, а в сравнение с други страни - отличници не взехме и наполовина от това, което те получиха на глава от населението. Второ - европейските пари идват от европейските данъкоплатци и затова Брюксел следи отблизо как се харчи всяко евро и всеки цент. Затова започнаха и санкциите към нас. Те се случиха в направления, където предварително бяха похарчени пари от държавата и от общините, така че проектите и инвестициите "увиснаха във въздуха". Не на последно място идва изоставането на България при ползването и усвояването на новите финансови инструменти, единият от тях е фондът за стратегически инвестиции, наречен план "Юнкер".

Тук съвсем наскоро получихме звучен шамар, тъй като май ще бъдем единствените, на които са отказани над 90% от заявените -доста хилави и конюнктурни- проекти. След броени дни ще разберем колко точно ни отпуска Брюксел по този план и дали това ще са 38-40 млн. евро или малко повече. Но поисканата от правителство сума над 3.5 млрд. евро няма как да с одобри с тези предложения, в които водеща позиция имат инфраструктурните проекти.

Не разбра ли това правителство, че Европа повече за магистрали, пътища и спортни зали няма да даде и цент. На първо място, защото се доказа, че в тях се "погребват" най-много пари. А и фирмите, които дежурно печелят проектите са минимум 2 и максимум 3, т.е. предварително са определени победителите, и то за сметка на елиминирането на водещи европейски строителни фирми. И не на последно място - в инженеринга и строителството на тези магистрали има толкова много пукнатини, в които европейските пари просто потъват. Да не говорим, че други страни като Хърватия, Словения, Унгария използваха сполучливо модели за инфраструктурно строителство, които не зависеха пряко от европейското финансиране. Това можеше да се случи и в България.

Практически никой, извън един тесен кръг в правителството, не знае какъв е пакетът от проекти, с които страната ни кандидатства по линия на плана "Юнкер". Говоря не за повече прозрачност относно титула на проектите, а за параметри като: необходими инвестиции, тяхната възвращаемост, социални, регионални, екологични и иновативни елементи. А тъкмо на това Европа набляга най-много.

Защото тя ще даде приоритетно средства на онези държави, които се придържат към правилото: иновативност, иновативност и иновативност - във всичко. За да може Европа да върне старата си позиция на високо конкурентна икономическа сила и да се състезава в глобалното съревнование с други региони и континенти.

Не трябва да си затваряме очите и е нужно да калкулираме още един факт. планът "Юнкер" не е свързан с раздаване на готови, предварително заделени инвестиции. По-малко от 10% от необходимите 315 млрд. евро са в наличност. Останалите ще дойдат чрез един доста неясен, контролиран от Брюксел и Берлин финансов механизъм; При това е сигурно, че три четвърти от парите ще отидат в т.нар. Клуб на богатите в ЕС. Затова не трябва да бъдем със свръхочаквания, но пък е необходимо да сме работливи, рационални и прагматични, за да вземем максимума, който ни се полага - като една от най-дисциплинираните финансово държави в ЕС.

За мен максимумът евросредства до 2020 г., който трябва да се опитаме да мобилизираме са минимум 30 милиарда евро, от които 6 милиарда от плана "Юнкер", 17 милиарда от структурните фондове и други финансови инструменти на ЕС, а останалите чрез заем за преструктуриране на икономиката. Това е целта, която трябва да гони сегашното правителство. 

Проф. Кръстьо Петков, икономист, председател на Съюза на икономистите в България