КЗК ПОТВЪРДИ ОПАСЕНИЯТА НА БСК СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение по подаден от БСК сигнал срещу предвижданите промени в Закона за адвокатурата.

В сигнала се посочва, че предложеният проект на ЗИД на ЗАдв задълбочава порочната тенденция към свръхрегулиране и ограничаване на достъпа до определени свободни професии и дейности, в противоречие с правилата на конкуренцията и свободната стопанска инициатива. БСК счита, че част от предложените разпоредби са в противоречие с редица конституционни принципи, нормативни актове от същата степен, международни актове, по които България е страна, както и достижения на правовата държава в областта на правната сигурност и борбата с монополизма. Като цяло, според БСК предложеният проект е лобистки, той може да накърни конкуренцията и да ограничи възможностите за избор на потребителите, тъй като не отчита, че именно пазарът е най-добрият регулатор на доставчиците на професионални услуги и на тяхното качество.

Според КЗК, предложеният проект на ЗИД на ЗАдв съдържа редица проблематични от гледна точка на правилата на конкуренцията правни разрешения, които могат да засегнат по неблагоприятен начин конкурентния процес на пазара на адвокатски услуги, както и да окажат вредно въздействие върху конкуренцията на други, свързани или съседни, пазари, като в крайна сметка биха довели до намаляване на благосъстоянието на потребителите на адвокатски услуги. Поради тази причина и на основание чл. 60, ал.1, т. 20 от ЗЗК, КЗК предлага на държавните органи, които участват в законодателния процес, да преразгледат подробно предложения законопроект и да го изменят в съответствие с посочените в решението на КЗК конкретни съображения с цел да се гарантира действителна конкуренция при осъществяването на адвокатската дейност в страната.

Решението на КЗК е взето и на база изискани и получени становища от: Министерството на правосъдието, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на потребителите, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на съдиите в България, Съюза на юристите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Националния съюз на юрисконсултите, Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, Българския център за нестопанско право, Българската асоциация на консултантите по европейски програми, Български хелзинкски комитет, Българската търговско-промишлена палата, Института за пазарна икономика и Българската национална асоциация „Активни потребители“.

Основните забележки на КЗК са следните:

1. В §74 от Проекта на ЗИД на ЗАдв се предлага създаване на нова т. 15 на чл. 122, ал. 1, с която да се предвиди правомощие на Висшия адвокатски съвет да организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати. Понастоящем изпитите за кандидати за адвокати и младши адвокати се провеждат от съответните адвокатски колегии. КЗК счита за необосновано прехвърлянето на това правомощие към Висшия адвокатски съвет. Според КЗК, качествените ограничения водят до намаляване на броя на участниците на пазара и, сами по себе си, не гарантират задължително доброто качество на извършваната услуга. Вместо това намаленият брой участници на пазара би могъл да доведе до по-високи цени, които не са свързани с по-високо качество на предлаганите услуги. КЗК препоръчва в състава на изпитните комисии да участват не само адвокати, но и представители на Министерството на правосъдието, съдии, прокурори, университетски преподаватели по право. По този начин ще се гарантира по-висока обективност при оценяването и ще се премахнат негативните ефекти за конкуренцията, произтичащи от това, че действащи адвокати преценяват дали да предоставят достъп на конкурентите си до пазара.
    
2. С §5 от Проекта на ЗИД на ЗАдв се предвижда без полагане на изпит да се вписват лица, които са хабилитирани научни работници по правни науки, и лица, които имат 10 години адвокатски стаж. За сравнение, действащата разпоредба предвижда без полагане на изпит да се вписват кандидати с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Според КЗК, обвързването на възможността за вписване без изпит със заемането на академична длъжност е неоправдано ограничение за навлизане на пазара на квалифицирани лица, доколкото хабилитацията има отношение само към упражняването на университетска преподавателска дейност. Освен това, необосновано е разделението на адвокатски и юридически стаж. Според КЗК, предложеното изменение ще ограничи навлизането на пазара на адвокатски услуги на лица с еднакъв образователен ценз и стаж в областта на юридическите услуги като този на вече навлезлите на пазара адвокати. По този начин реалните участници на пазара ще бъдат поставени в необосновано привилегировано положение спрямо потенциалните им конкуренти.
    
3. Неоснователно от гледна точка на конкуренцията е и предложеното изменение с §4 от законопроекта на чл. 5, ал. 2, т. 5 от ЗАдв, с което се предвижда като адвокат да не може да се впише лице, лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител не само за срока на лишаването, но и две години след това. Според КЗК, това ограничение на правоспособността на изтърпяло наказанието си лице представлява необосновано ограничение на свободната стопанска инициатива.
    
4. С §22 от Проекта на ЗИД на ЗАдв се предлага допълване и доуточняване на текста на чл. 42 от ЗАдв, регламентиращ правото на адвоката да рекламира своята дейност. С §22 от Проекта се предлага нормата да придобие следната редакция: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика, включително изявления или изписване на текстове, свързани с качеството на работа, обема и успеха на практиката в сравнение с други адвокати и в сравнение с размера на адвокатското възнаграждение.“ КЗК е на мнение, че забраната за рекламиране на дейността на адвоката необосновано затруднява процеса на ефективната конкуренция на пазара на адвокатски услуги в страната. В този смисъл и допълнението на нормата на чл. 42 от ЗАдв с §22 от Проекта на ЗИД на ЗАдв също би имало антиконкурентен ефект. Подобни ограничения са изцяло в интерес на съществуващите реални участници на пазара, които вече са изградили своя схема за разпознаване от страна на потребителите и са в състояние да обезсмислят усилията на новонавлизащите лица да се позиционират на съответния пазар чрез промоция на своите стоки и услуги. КЗК уточнява, че тенденцията в европейски мащаб е намаляване ограниченията за рекламиране в областта на свободните професии. Поради тази причина тези рестриктивни мерки би следвало да отпаднат, тъй като не са пропорционални на преследваната от тях цел.
    
5. Според предложената нова разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗАдв лице, което не е вписано в регистъра на адвокатска колегия и което извършва някоя от изброените в чл. 24 от ЗАдв дейности, подлежи на административно наказание. КЗК е на мнение, че тази разпоредба е с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Не по-малко проблематично от гледна точка на конкуренция е предвиденото в разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и 2 от ЗАдв, според която актовете за нарушения и наказателните постановления ще се издават от адвокати, които са преки конкуренти на лицата без адвокатска правоспособност, предлагащи съответните услуги по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. Според КЗК, предложената нова правна уредба на практика би довела до недопустимо оправомощаване на част от предприятията на пазара да наказват по административен ред своите конкуренти за това, че са доставили услуги, чрез които се включват в процеса на пазарната конкуренция.
    
6. С §15 от Проекта на ЗИД на ЗАдв се предвижда създаването на нова ал. 2 в чл. 32 от закона, с която се предоставя право на адвокатите след съответна регистрация да удостоверяват подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване. Съгласно действащото към момента законодателство в страната, извършването на тези дейности е възложено на нотариусите. В решението си КЗК припомня, че в сигнала на БСК и в част от получените становища се посочва, че предоставянето на право на адвокатите да извършват удостоверителни услуги е обществено неоправдано, увеличава правната несигурност, риска от измами и кражби. Тези права са в разрез с адвокатската професия, тъй като адвокатите винаги действат в защита на нечий частен интерес, докато нотариусите действат в обществен интерес. Същевременно, не са предвидени контролни механизми за адвокатите при извършването на удостоверителни услуги, както е предвидено за нотариусите. КЗК напомня, че нотариусът, подобно на съдия, действа в обществен интерес като едно трето независимо и безпристрастно лице. Адвокатът, от своя страна, е призван да действа преди всичко в частен интерес, защитавайки правата на своя клиент. В тази връзка, Комисията е на мнение, че предоставянето на право на адвокат да извършва удостоверителни услуги ще доведе до създаване на правна несигурност.
    
7. С §14, т. 2 от Проекта на ЗИД на ЗАдв се предоставя право на адвокатите на достъп до Национална база данни „Население“, поддържана от МРРБ, както и до националния автоматизиран фонд на българските лични документи. КЗК счита, че предложението не е обществено оправдано и не следва да се предоставят на адвокатите предвидените в §14, т. 2 правомощия.
    
8. Действащата към момента разпоредба предвижда, че лице, което е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество, не може да бъде адвокат. С предложението за изменение на нормата думите „изпълнителен директор на акционерно дружество“ се заменят с „изпълнителен член на съвета на директорите на акционерно дружество“. Според КЗК, подобна промяна представлява ограничение на конкуренцията, тъй като лицата, упражняващи адвокатската професия, са ограничени във възможностите си да разширяват дейността си и да предоставят комплексно обслужване. Освен това, ограничават се възможностите на предприятията сами да определят организационната си форма, като им се отнема правото независимо да избират кои лица да участват в управителните им органи. Стеснява се кръгът от лица, които биха заемали съответната позиция, т.е. ограничава се правото на акционерите да изберат лицето, за което считат, че най-добре би могло да ръководи дейността на дружеството.
    
9. В §19 от ЗИД на ЗАдв се предвижда допълнение на чл. 36, ал. 2, съгласно което при уважаване на възражение за прекомерност на договореното възнаграждение съдът не може да присъди по-ниско от двукратния размер за същото, предвидено в наредба на Висшия адвокатски съвет. Според КЗК, с предложеното изменение, в допълнение към съществуващите минимални цени за адвокатски услуги, определени в наредба на Висшия адвокатски съвет, се създава второ ниво на минимални цени. Комисията напомня, че разпоредбите, които регулират или оказват съществено влияние върху цените, принадлежат към категорията ограничения на конкуренцията, които ограничават възможностите на доставчиците да се конкурират. По този начин разглежданата разпоредба създава т.нар. косвен контрол върху цените, при който определянето им е възложено на определен орган или съсловна организация. КЗК напомня, че едно от основните средства, чрез които участниците на даден пазар се конкурират, са цените - те са един от най-важните параметри на конкурентния процес на съответния пазар. Въвеждането на минимални цени води до непосредствено ограничаване на ценовата конкуренция на пазара. Моделът на конкуренцията се основава на естествените пазарни механизми, които определят възнаграждението за дейността на всеки един участник на съответния пазар въз основа на неговата квалификация, опит и качество на предлаганите от него услуги, както и степента на удовлетвореност на неговите клиенти и потребители. Освен това, минималните цени оказват негативно влияние и върху участниците на пазара, които искат да навлязат на него, тай като им отнемат възможността да приложат стратегия за навлизане на пазара чрез предлагане на услугите си на по-ниски цени в сравнение с утвърдените участници. Според КЗК, при условие че има утвърдени участници на пазара, които предлагат услугите си на минимални цени, по-вероятно е потребителите на адвокатски услуги да изберат утвърден участник вместо новонавлизащ, който също предлага услугите си на определените минимални цени.