БНБ ДАВАЛА ПРОТИВОРЕЧИВИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ ДЕПОЗИТИ В КТБ
Прокуратурата проверява и Българската народна банка (БНБ) по делото срещу квесторите на Корпоративна търговска банка (КТБ) за безстопанственост в големи размери. Една от основните цели пред разследването на Софийската градска прокуратура (СГП), образувано преди ден срещу Елена Костадинчев и Станислав Лютов, е да установи какви са били указанията на БНБ по повод предоговорените преференциални депозити, каза главният прокурор Сотир Цацаров, който коментира казуса по време на посещението си в Брюксел във вторник.
Малко по-късно обаче шефът на временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова (ГЕРБ) съобщи, че разполага с доказателства за противоречиви указания, давани от ръководството на БНБ към двамата квестори. Депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е член на комисията, освен това обеща "фрапиращи" разкрития за източването на КТБ от мажоритарния й собственик Цветан Василев. Ентусиазмът му за окончателния доклад на комисията подсказва, че в него по никакъв начин няма да бъдат засегнати името и интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски, бивш бизнес партньор на Василев, превърнал се в негов главен враг след раздора помежду им, който съвпадна с краха на КТБ.
В понеделник прокуратурата образува дело за безстопанственост в особено големи размери срещу квесторите в КТБ, назначени от БНБ, заради предоговарянето на преференциалните депозити, сред които и влог на бившия премиер Иван Костов, който сам обяви това. БНБ светкавично се разграничи от действията на Костадинчев и Лютов, като заяви, че не е давала указания за предоговаряне на специалните влогове и превръщането им в обикновени, за да може собствениците им да получат до 100 хил. евро от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От централната банка обявиха още, че са уведомили квесторите, че административната промяна на всички лихви по депозити до средните за пазара във времето на специалния надзор не означава, че преференциалните влогове губят статута си и може да бъдат възстановени от фонда.
Иван Искров и Нели Кордовска давали противоречиви указания на квесторите
Председателят на парламентарната анкетна комисия по казуса "КТБ" Десислава Атанасова обаче съобщи, че е имало противоречиви указания от БНБ по този въпрос.
Атанасова каза, че различни длъжностни лица в БНБ са давали противоречиви указания на Костадинчев и Лютов. За пример тя даде, че на един и същи въпрос двамата са получили едно становище от управителя на централната банка Иван Искров, а в друго време противоположно мнение от изпълняващата длъжността подуправител за банковия надзор Нели Кордовска.
"За мен е повече от категорично ясно, че БНБ не е направила много неща по отношение КТБ", каза още Атанасова. Тя добави, че съгласно закона всички действия на квесторите трябвало да бъдат наблюдавани от централната банка и в частност от Кордовска.
Йордан Цонев от ДПС разказа, че по искане на квесторите е направена работна група със заповед на БНБ, която трябвало да се произнесе по спорни случаи, включително как се третират преференциалните депозити. Според заключението й почти всички суми до 100 хил. евро можело да се изплатят от фонда за влоговете. Цонев показа и указание от Иван Искров и бившия шеф на фонда за влоговете Росен Николов, издадено по-късно, в което се казва, че предоговарянето на тези влогове е заобикаляне на закона. "БНБ, съвместно с Фонда за гарантиране на влоговете, пише писмо и казва, че всички разпоредителни сделки с депозити, какъвто е случаят с г-н Костов (Иван Костов - бел. ред.), направени след квестурата, след 20-и юни, са заобикаляне на закона. В прав текст го казва", каза Цонев.
За изясняване на случая комисията отново иска цялата кореспонденция между квесторите и БНБ по въпроса с преференциалните депозити, за да се установи "кой какви въпроси е задавал и как е отговаряно".
Така освен прокуратурата и парламентът ще разследва действията на БНБ по въпроса с преференциалните депозити, повдигнат преди около седмица от премиера Бойко Борисов. Той обяви, че около 1000 "баровци" са се възползвали от измененията на контрактите, за да получат пари от фонда за влоговете, с което той бил ощетен със 100 млн. евро.
Без банкова тайна за "баровците"
Главният прокурор Цацаров коментира във вторник, че прокуратурата е започнала проверка по случая, след като се е сезирала по публикации в пресата. "Събрани са достатъчно документи, които показват физически и юридически лица с преференциални влогове, говорим за лихви от порядъка на 9.8% и прекратяването на тези договори след поставянето на банката под особен надзор, превръщането им в непривилегировани влогове и по този начин осигуряване на изплащането на тези влогове от гаранционния фонд. При всички случаи предмет на изясняване е и това какви са били указанията", заяви Цацаров, цитиран от БТА.
По думите му сред вложителите със специални лихви в КТБ "има известни имена". Попитан за самоличността на вложителите със специални условия, той поясни, че "има известни имена", но и множество депозити на юридически лица, които определи като най-крупните.
По-късно Десислава Атанасова обясни, че вероятно оглавяваната от нея комисия ще предложи законови промени, с които да отпадне банковата тайна за хората с променени преференциални депозити. Тя каза, че депутатите вече са поискали информация за това колко контракта са променени и с кои хора са били сключени те. Синдиците на КТБ обаче не предоставили данните с мотива, че са банкова тайна. За това комисията ще предложи отпадане на това ограничение, за да може имената да бъдат обявени публично. За това настоя и премиерът Бойко Борисов в понеделник.
Депутатите си изяснили как Цветан Василев източил КТБ
Въпреки отказа на институции като БНБ да предадат част от исканите от депутатите документи, комисията за КТБ вече си била изяснила как банката е била източвана. За това и щяла да е готова с доклад навреме - след един месец, обеща Атанасова.
Йордан Цонев допълни, че народните представители си изяснили схемата за източване на КТБ от докладите на трите одиторски фирми, след които бяха отписани над 4 млрд. лв. активи в банката. Според Цонев тези доклади потвърдили модела на източване на банката през мажоритарния собственик - фирмата "Бромак" на Цветан Василев.
"Банката е била създадена и управлявана като финансова пирамида”, каза депутатът от ДПС.
Той анонсира, че в заключителния доклад на анкетната комисия ще има "фрапиращи" и "ужасяващи" неща, но "всичко ще бъде разказано, за да спрат спекулациите какво е представлявала КТБ". "Тя не е била инвестиционна, няма никакви инвестиционни дружества, има пощенски кутии, в които се пълнят кредити, а в същия ден се раздават на други. Няма обезпечение – купища неща”, заяви Цонев.
"Това беше нашата основна цел. За нас наистина е ясно, че банковият надзор не е бил на мястото си и не е вършил работата си”, добави Атанасова.
***
"Бромак" се обяви срещу проверката на Сметната палата в банковия надзор
Доскорошният мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) "Бромак" сезира няколко европейски институции за решението на парламента да възложи на българската Сметна палата да провери банковия надзор на Българската народна банка. Според дружеството одитната институция няма право да проверява по същество работата на централната банка, това противоречи на принципа на независимост на БНБ и освен това означава, че косвено ще се прави неправомерен одит на КТБ. Това се казва в становище на компанията на Цветан Василев, изпратено от адвоката Менко Менков.
Наскоро парламентът реши да възложи на Сметната палата да провери ефикасността и ефективността на банковия надзор в БНБ, а мотив за това беше случилото с обявената във фалит КТБ. Одитната институция има три месеца да направи инспекцията, а до 31 август трябва да внесе доклад с констатациите си.
В писмо до Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейската сметна палата и Европейската банкова федерация "Бромак" обаче твърди, че това е "грубо нарушение на националното и европейското законодателство". Един от проблемите според дружеството е, че намесата на Сметната палата в надзорните функции на БНБ поставя българската държава в конфликт с европейските директиви, които изискват банковият регулатор да е независим. Нарушавал се и принципът на независимия външен одит, който изисква отчетите на националните централни банки да се проверяват от независими външни одитори.
"При наличието и действието на тези европейски изисквания Сметната палата няма право да одитира дейността по банков надзор. Решението на Народното събрание противоречи и на Закона за кредитните институции, съгласно който контролът върху актовете по банков надзор се осъществява от Върховния административен съд. В случая контролът на Сметната палата върху същите актове означава изземване на компетентност, предоставена по закон на българския съд", пише в становището на "Бромак". В него се казва още, че решението на парламента противоречи и на Закона за Сметната палата, според който институцията може да проверява бюджетите на държавните институции и как изразходват публични средства, но не и работата им по същество. Освен това одитната институция нямала никакви правомощия да проверява частна структура, каквато е КТБ. Според "Бромак" Сметната палата на практика ще направи такава инспекция индиректно.
От дружеството твърдят още, че резултатите от проверката са предварително предпоставени. Те се позовават на мотивите към парламентарното решение, в които имало негативни характеристики като това, че в КТБ са установени незаконосъобразни практики. "Категоричното ни мнение е, че в мотивите е формулиран крайният извод, до който трябва да стигне Сметната палата по отношение на КТБ – „че не инцидентно, а системно и продължително са нарушавани правилата на разумното търговско банкерство, установени в Закона за кредитните институции и актовете по прилагането му”, пише в съобщението на "Бромак".
