"Тайната на промяната е да фокусираш цялата си енергия не върху борбата със старото, а върху изграждането на новото" - това е мотото на новата инвестиционна програма на водеща компания за металургично производство у нас. Въпреки сериозните инвестиции в сектора, проблемите продължават. За големите инвестиции и сериозните пречки пред българската металургия, Economic.bg разговаря с Антон Петров - председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и член на УС на Българска стопанска камара.
- Какви са проблемите в сектор металургия в момента у нас?
Може да ги разделим на вътрешни и външни проблеми. Външните са средата, в която работим – ситуацията в Европа, в Украйна, Русия и ембаргото, а и Сирия също оказва влияние, колкото и да е странно. Цената на електроенергията в момента е основният ни вътрешен проблем, който може би е с още по-голяма тежест от външните проблеми. Защо? Защото външните проблеми засягат всички наши конкуренти по един или друг начин и в повечето случаи на пазарен принцип са с една й съща тежест, но те нямат вътрешния проблем с електроенергията, който имаме ние. Той касае само нашите предприятия и ни прави неконкурентоспособни с другите предприятия.
България плаща най-високата цена за индустриална електроенергия и в момента с това увеличение, ние вече не бягаме със същата скорост или бягаме с една допълнителна тежест спрямо нашите конкуренти и това е лошо. Ако важи за всички на пазара по един и същи начин, тежко или леко, ще се конкурираме на нормална пазарна база и се справяме. Но сега електроенергията е много сериозен удар за конкурентоспособността на нашите предприятия.
- Как ще коментирате новото решение за намаляване цената на тока?
Намалението е с 1 лев, нали разбирате че цената се качи с 20 лева и се понижи с 1. Няма как това да се почувства, по-добре е от нищо, но е по-скоро е подигравателно. Взимаме много, съсипваме ви, а после ви даваме един карамфил.
През март ние проведохме редица срещи с парламентарните групи, бюджетната комисия, комисията по енергетика с цел да обясним, че трябва българската електроенергия, която е за индустриалните потребители да бъде намалена. И да бъде намален компонентът за зелена енергия - част от нея да не се плаща в пълен размер, както правят всички страни в Европа. Проведохме срещи, убедихме ги, гласува се в парламента, че ще има облекчение за зелената компонента за енергоинтензивните предприятия. И когато това трябваше да влезе в сила, ни изненадаха с 20% увеличение на цената. А облекчението ни се предложи като компенсация, която така или иначе трябваше да се случи.
Загубите вече са реални, първо в конкурентоспособност, защото като калкулираш всички тези разходи, определени продукти вече няма смисъл да ги произвеждаш. Става така, че колкото повече произвеждаш, толкова повече губиш и казваш – тези продукти ги спирам от производство, докато се случи нещо положително, за да мога ги върна. По-ниското производство ще се види от цифрите, това не са неща, които виждаме в бъдещето, те се случват сега. В края на годината като видите отчетите, колко са произвели енергоинтензивните предприятия, ще видите спад, драматичен спад. Особено последното тримесечие на тази година. Ако не се направи нещо бързо да се коригира ситуацията, щетите ще са непоправими в кратък бъдещ период.
- Има ли вече загуби?
Най-простите данни за загубите са, че нашите енергоинтензивни фирми досега плащаха 100 млн. лв. за зелената енергия, а сега плащат 200 млн. лв. Значи 100 млн. лв. се източват от нашите предприятия, които интензивно развиваме, за да се дадат на НЕК – едно болно предприятие. Няма никаква пазарна логика в това. Представете си какво трябва и ще се направи в тези фирми, за да бъдат дадени 100 млн. лв. - повече съкращения и намаляване на производството - това се прави в момента, колкото и да е жалко. Това не са бързи процеси, но в момента в който падне производството, не може да поддържаш същия персонал. Ние искаме да отложим този процес, надявайки се на чудо. Не се случи чудото от 1 ноември да се коригира цената, а се направи опит да се оздрави едно тотално източено от политици предприятие с дарения от работещата индустрия. По този начин като сложиш един воденичен камък на работещата индустрия, утре и тя няма да е работеща. После не можеш да кажеш "Опа, грешка", връщаме назад, но тя няма да заработи. Губим пазари, производство, затваряме предприятия и хората си тръгват, а за да заработи отново правилно сектора, ще са нужни поне 4-5 години.
- Кой какво трябва да направи, за да се промени ситуацията? На кого разчитате?
Разчитаме на това да бъдем чути и разбрани, дали от законодател, изпълнителна власт или от КЕВР. Ние сме по-трудното решение, по-лесно е да говориш за хубави неща, че сега спасяваме НЕК и тя има бъдеще, битът плаща по-ниска цена за електроенергия, което също е лъжа. Борави се с неточни факти и аргументи, а понякога и с откровени лъжи.
- Коментирайте проекта за преносен газопровод до Панагюрище, Пирдоп и Златица. Кога очаквате да започне изграждането му?
За него се говори от 10 години, стартирането му беше заложено и миналата година, но се надявам "Булгартрансгаз" през 2016 г. година да го започне, това е много важно, защото създава индустриална среда. Не е важно само за "Аурубис," а за цялото Средногорие, а като има такава инфраструктура и възможност да се сдобиеш с електроенергия при по-нормални условия, ще създадеш основа за откриването и на нови предприятия.
- Какво е мнението ви за бизнес атмосферата в сектор "металургия" у нас?
Развиваме се много по-интензивно от останалите европейски пазари, защото инвестициите са големи. България привлича инвеститорите, не заради пазара, имаме традиции, история и късмет, това е което привлича чуждите инвеститори у нас. Духът и желанието са за развитие и в бъдеще. Предприятията ни са високотехнологични и силно конкурентоспособни, но само ако не им слагат пръчки в колелата и ако не им дълбаят ями по пътя, който трябва да извървят, а това се случва в момента. Програмата, която ще реализира "Аурубис", е доста грандиозна. Продължават инвестициите в КЦМ Пловдив със сериозен темп, също и в "Стомана" Перник. Няма тотално спиране, но има забавяне на скоростта, защото когато не ти достигат средствата и си длъжен да ги дадеш някъде другаде, просто нямаш избор.
Ние знаем какво евентуално бихме загубили, ако спрат някои производства, но не може да преценим, колко бихме загубили от тези, които няма да бъдат пуснати. Много е важно да не допуснем българските и чуждите инвеститори в страната, да започнат да гледат други дестинации. А с парите е така - когато не виреят тук и почвата не дава възможност за растеж, те бягат другаде. Направените инвестиции у нас в сектор металургия са в размер на 4 млрд. лв., а печалбата от предприятията за всички тези години е далеч по-малко от 4 млрд. лв. Това означава, че някой дава пари за бъдеще и то трябва да бъде видимо.
- Мислите ли, че България губи инвеститори заради цената на ел. енергията у нас?
Определено. А и не само заради цената, а и заради непредвидимото поведение в тази сфера. Когато си позволяваш да вдигнеш цената на ел. енергията с 20%, това е абсолютно непредвидимо поведение. Един инвеститор дори фабрика за бонбони, няма да инвестира като не знае дали утре цената на ел. енергията няма да се вдигне с още 40%. Това е непредвидима среда, защото не е пазарен принципът. Ако се вдигне цената на петрола или друг компонент, се вдига цената на енергията в цял свят и днес може да плащаме 100 лв., а утре 300 лв., но това ще важи за всички и цената ще я плащат и нашите конкуренти, които са в чужбина.
- Има ли достатъчно подготвени кадри в сектор "металургия" България?
И да и не, той е толкова динамичен, че нуждите от кадри се променят ежедневно, както и технологиите. Ние организираме вид професионално обучение, което е на ниво предприятия и е най-модерното в момента, за да догонваме и да вървим в крак с времето, с новите технологии. Не можем да кажем, че у нас има много обучени кадри, които стоят без работа - не е така. Спокойно можем да кажем, че българинът е ученолюбив, интелигентен, възприемчив и работлив. Моята теория е, че инвестициите, които се случиха в българската металургия, са заради миналото, опита и заради качествата на българина.
В сектора поддържаме много тесни контакти с университетите. И те също трябва да се преустройват и да догонят малко времето, защото много бързо се променят нещата. Няма прогрес и развитие, ако нямаш кадри. Индустриалната култура на българина е на високо ниво. Опасността е, че кадрите отиват навън. Когато нямаш перспектива и си казваш днес работя, утре дали ще е така, когато и предприятието е несигурно, при първа възможност, когато ти се предложи нещо по сигурно някъде – отиваш. А отидеш ли, трудно се връщаш. Защото, за да се върнеш, трябва да вярваш, че ще имаш перспектива и тук - у нас.
