Изследване на организациите "Състрадателно световно животновъдство" (Compassion in World Farming) и "Приятели на Земята" (Friends ot the Earth) твърди, че не е нужно да ставаме вегетарианци, за да произведем достатъчно храна за растящото население на Земята и да спасим планетата от климатичните промени и унищожаването на горите.

 

Докладът "Изяждаме ли планетата?", публикуван на 11 ноември 2009 г., твърди, че въпреки всичко можем да си позволим да ядем месо няколко пъти седмично като изхранваме населението чрез методи, щадящи планетата и хуманни към животните.

Интензивните животновъдни практики се използват за масовото производство на месо за хората в богатите държави, които консумират шест пъти повече месо от  населението в бедните страни. Те са изключително жестоки към животните, унищожават гори и диви животински и растителни видове, за да се освободи повече място за отглеждане на фуражни култури и за пасища.

Изследването моделира бъдещето на производството на храни спрямо различните начини на хранене, животновъдни методи и употреба на земята, като заключава, че може да се произвежда достатъчно храна, с която да се изхрани нарастващото население, да се осигури по-справедлива и по-здравословна диета, като в същото време се избегне обезлесяването и жестокостта към животните.

Продължаването на глобалната консумация на месо и млечни продукти, които вече са причина за отделянето на повече емисии от газове, влияещи на климата, отколкото целия транспорт по земята, ще изтощи докрай природните ресурси и ще доведе до необратими промени в климата.

Като алтернатива на усилията на агробизнеса да направи животновъдството още по-интензивно, за да изхрани населението на земята, което се очаква да е над 9 милиарда през 2050 г., изследователите предлагат диета, в която се консумира месо три пъти седмично, като не се секат гори, животните се отглеждат свободно във ферми с достъп до открити пространства и се използват природосъобразни селскостопански  методи.

Хората с наднормено тегло в западните държави и тези, страдащи от недохранване в третите страни, са по около 1 милиард. По-справедливото разпределение на протеиновите ресурси ще даде възможност за преодоляване на глобалните здравословни проблеми, се казва в доклада.

Изхранването на света по предлагания щадящ начин означава, че ще има малко площи за производство на био горива за автомобилите. Изхранването на хората е приоритет.

"Състрадателно световно животновъдство" и "Приятели на земята" апелират за пренасочване на субсидиите от интензивните системи към методи, щадящи планетата и животните.

Организациите предлагат правителствата да вземат мерки за измерване и намаляване на влиянието на производството и консумацията на месо и млечни продукти и за пренасочване на субсидиите за интензивно животновъдство към методи, щадящи природата и отглежданите животни.

Клер Охбороу от "Приятели на земята", коментира: "Новината, че можем да изхраним бързо нарастващото население, без да вредим на земята и все пак да ядем месо, е страхотна. С толкова много затлъстели и недохранени хора по света справедлива, по-здравословна  диета, с понижена консумация на месо, е решение, от което печелят и хората, и планетата. Британското правителство вече подкрепя водещи научни изследвания, които апелират за изтегляне на интензивните практики. Време е да спрем харченето на обществени пари за тях и да ги пренасочим към щадящо планетата животновъдство".

Ласе Бруун, Ръководител кампании в "Състрадателно световно животновъдство", казва: "Новината, че можем да живеем без интензивно животновъдство и въпреки това да ядем месо, само с намаляване на количеството, което консумираме, е много чудесна. Като вземем предвид факта че отглеждаме 60 милиарда животни всяка година и се очаква тази цифра да се увеличи двойно със сегашните темпове на консумация, трябва наистина да преосмислим животновъдните си практики. Животните се отглеждат като  производствени единици, които ни снабдяват с евтино месо. Истинската цена на прекалената консумация на месо е страдание за животните, обезлесяване, затлъстяване. Ние притежаваме силата на избора да спасим планетата и да се грижим за животните. Единственото, което трябва да направим е да променим хранителните си навици към по-здравословна и справедлива алтернатива."

Някои факти от доклада:

Месото и планетата

  • Намаляването на глобалната консумация на месо би освободила 1 млн. кв.км земеделска земя и 27 млн. кв. км пасища, които могат да бъдат използвани като въглеродни контейнери с възстановяване на растителността по тях.
  • Изяждането на една пържола е равно на взимането на 51 душа. За производството на 1 кг телешко се използват 15500 л вода. Следователно за една пържола от 300 гр се използват 4650 л вода. Душ с умерен воден поток излива около 9 литра/минута, 10-минутен душ съответно ще излее 90 л (4650/90=51.67 душа)
  • За производството на един килограм месо са нужни 12 пъти повече вода, отколкото за производството на 1 кг пшеница и пет пъти повече вода от тази, необходима за производството на 1 кг ориз.
  • Една трета от земеделската земя на планетата се използва за производство на фуражни култури. Около 40% от зърнените култури се използват за изхранване на добитъка, като в богатите страни този процент достига 70. Голяма част от земята, енергията и водата се използва за отглеждане на култури за изхранване на животни, а в същото време тази земя може да бъде използвана за отглеждане на култури за директна консумация от хората.
  • В индустриални системи се отглеждат 74% от птиците за месо, 55% от прасетата, 68% от кокошките-носачки и 43% едър рогат добитък. В резултат на това 72% от фуража се използва за хранене на прасета и птици, които най-често се отглеждат в интензивни системи. Доклад на Агенцията по Храните на ООН сочи че индустриалното земеделие расте с 6 пъти по-високи темпове от останалите животновъдни методи.

Хранителен режим

  • Според изследването със "справедлив режим с намалена консумация на месо" е възможно да се изхранят 9 млрд. души, осигурявайки им здравословна диета, включваща месно ядене два до три пъти седмично.
  • Хранителният режим в западните страни: средностатистическият европеец яде дневно голяма телешка пържола (300 гр), две порции пилешко бяло месо (две 150-грамови пилешки гърди), порция свинско и консумира около 100 мл мляко и около 100 гр. сирене.
  • За по-балансирана диета европеецът може да яде седмично малка телешка пържола (150 гр), порция риба, порция пилешко (150 гр), две наденици и две яйца, както и малки порции мляко, масло и сирене всеки ден. Сравнено със сегашната консумация това означава ограничаването на месо в два дни от седмицата и яденето на по малки порции.
  • Ако целта е да се премине изцяло към био земеделие, средният европеец трябва да консумира месо и риба два до три пъти седмично, с малки порции млечни продукти всеки ден

Докладът е обобщение на изследване, направено от Института по социална екология, Alpen Adria Universität Klagenfurt, Виена, и Потсдамския Институт за изследване на влиянието върху климатичните промени и дава насоки и препоръки на база научните изследвания, уточняват от „Състрадателно световно животновъдство" и „Приятели на Земята".

Пълния текст на доклада и резюме по темата ще откриете в прикачените файлове.

Прикачени документи

 
Региони:
Източник:

 

Прочетено: 1378