ЛИХВИТЕ ПАДАТ С КРАЯ НА ДЕПОЗИТНАТА ВОЙНА

С изпълнителния директор на Пощенска банка Асен ЯГОДИН разговаря Цвета Динкова

- Г-н Ягодин, вижда ли се краят на рецесията? Ръководената от вас банка е една от малкото, които неотдавна свалиха лихвените си проценти по ипотечните кредити. Сигнал за светлинка в тунела ли е това?

- На всички ни се иска да е така, въпреки че кризата все още не е отминала България. Икономиката ни е малка и в същото време отворена към пазари с висока конкуренция. В този ред на мисли съживяването на местния бизнес и оттам на потреблението ще дойде паралелно с излизането от рецесия на основния ни търговски партньор - Евросъюза.

Що се касае до кредитните лихви, в частност тези по ипотечните кредити, нормално е банките да търсят реализация за свободния си ресурс. Напълно резонно е този процес да започне от кредитите с най-малко проблеми до момента. Друг е въпросът дали 1% нагоре или надолу в цената на кредита натежава при вземането на решение за теглене на заем. Мисля, че много по-важният въпрос за всяко домакинство или фирма, решили да ползват кредит, е дали могат да си го позволят точно сега.

- Кога да очакваме лихвите да се върнат на нивата си отпреди кризата?

- Банковата система е един добре регулиран механизъм, реагиращ бързо и адекватно на промените във външната среда. Така че логично е да очакваме процесът на подобряване на условията за отпускане на кредити да се движи в паралел с подобряването на икономическата среда. Тук искам да поясня, че цената на кредита зависи от два основни компонента - ценатана привличаните от банките депозити и рисковата премия за съответния вид кредит. Цената на депозитите - пазарът започна да се нормализира след “лихвената война” между банки през последните няколко месеца, което следва да влияе положително към намаление на цената на кредита. Рисковата премия или частта от кредитната лихва, оценяваща способността за връщане на кредита - мисля, че там сме все още далече от нивата преди кризата. Личното ми мнение е, че онази кредитна еуфория с изключително ниски лихви едва ли ще се завърне. Накратко - съществуват условия за известен спад в лихвите по кредити, но все пак не трябва да очакваме чудеса.

- Как от началото на кризата се движи делът на лошите кредити при вас? Ще се сбъднат ли черните прогнози за рязко увеличаване на необслужваните заеми?Според песимистичния сценарий на БНБ те ще прескочат 16% в края на годината.

-Напълно логично и очаквано делът на тези кредити расте. По-важният въпрос е доколко управляем е този процес. До момента местните банки се справят повече от добре спрямо аналозите си от Източна Европа. За разлика от двуцифрените стойности на необслужвани кредити в съседните държави по последни данни БНБ отчита по-малко от 6% при нас. Този позитив се подсилва и от наличните големи “буфери” в банковата ни система - над 17% капиталова адекватност, 10% минимални резерви, малък дял на необезпечените кредити. От друга страна, общоприето е мнението, че нива на проблемните кредити под 10% от общия портфейл не могат да генерират системен риск. Така че като цяло местните банки имат на разположение достатъчно резерви за справяне с проблемните кредити, при условие че кризата продължи по-кратко от първоначално залаганите песимистични сценарии.

- Увеличиха ли се и отказите за кредити?

- Мисля, че въпросът има и друга страна - има ли интерес за теглене на кредит, близък до този отпреди кризата? Не, разликата е огромна. Например при ипотечното кредитиране този спад в търсенето е повече от десет пъти. Българинът вече е достатъчно културен финансово и може да прецени кой е подходящият момент за теглене на кредит и очевидно не смята, че сега това би било добре за семейните финанси. Вярно е, банките сега са по-прецизни в прегледа на кредитоспособността на потенциалните клиенти.

- Вероятно потребителското кредитиране продължава да има най-голям дял.

- Ако говорим за дял в необслужваните кредити, да, това е така и е логично да бъде. В България потребителските кредити са единственият, изцяло необезпечен сегмент в кредитирането. Това е всъщност и едно от различията ни спрямо банковия пазар в развитите страни, където голяма част от станалите кредити са също необезпечени. В сегашната ситуация тази висока степен на обезпеченост в кредитирането генерира стабилност за банковата ни система.

- Според едно изследване на банковия пазар 20% от всички кредити отиват за покриване на насъщни нужди. Вие имате ли такива наблюдения?

- Вижда ми се малко пресилено. Според това изследване кризата при нас е започнала от 2007 година. Тази година обаче беше една от най-добрите за икономиката ни. Износът се увеличаваше, разкриваха се нови работни места, безработицата падаше и достигна рекордно ниски стойности. За да се поддържа този растеж на икономиката, очевидно е необходимо и кредитиране за бизнеса - инвестиционно и оборотно. В същото време растеше и потреблението на домакинствата, подкрепяно от по-високите доходи и, разбира се, от банковите кредити. Може би наистина част от потребителите да са теглили кредити за задоволяване на насъщни нужди, но голямата част бяха за инвестиционен тип стоки - апартаменти, автомобили, домашна техника. Всички тези кредити са напълно обосновани предвид членството ни в Евросъюза и желанието на хората да се стремят към доближаване на неговия жизнен стандарт. При всички положения това са нормални потребности, а не луксозно потребление.

- Има и такива мнения - бентлитата и яхтите, които вече не са рядкост, са купувани с банков кредит.

- Не мисля, че е така. Може би има единични случаи такива стоки да са закупени със заем от банка. Всички обаче добре знаят, че притежателите на такива луксозни стоки обикновено разполагат с големи финансови възможности извън кредитирането. Доколкото са го ползвали, то е било с други цели.

- Много често тези хора не могат да докажат произхода на парите си. Не смятате ли, че банковото кредитиране в този случай е удобен параван?

- Да, в този случай кредитирането е само фасада. Това обаче също означава, че тези клиенти са сред най-изрядните платци, тъй като имат достатъчно собствен ресурс.

- Изследване на настроенията на банковите потребители показва, че повечето клиенти се чувстват бедни.

- Българинът винаги ще намери за какво да се оплаква. Въпреки това си мисля, че поради тези години на несгоди и превратности в историята ни нашенецът се е научил да бъде разумен. Тоест в добри времена да акумулира резерви, които да му помогнат, когато е затруднен. Сега една голяма част от населението все още има резерви, с които подпомага потреблението си. Затова постоянните оплаквания са до известна степен пресилени. Разбира се, това с уговорката, че кризата не продължи прекалено дълго. Дано наистина до средата на следващата година да видим “светлина в тунела”.

- Как се променя профилът на добрия кредитоискател при новите условия?

- Нека разделим клиентските групи в двата основни сегмента - домакинства и фирми. При втория най-добре позиционирани пред банките в момента са компаниите, които не само владеят местния пазар, но имат и добър износ навън. Такива фирми има например във фармацевтиката и химическата индустрия. При гражданите профилът се измества към хора с добра квалификация, работещи за фирми с потенциал и бъдеще. Един пример, преди по дефиниция се приемаше, че държавният служител е сред най-безрисковите кредитополучатели. Сега виждаме, че държавният апарат ще бъде свит с немалък процент. Това означава, че чиновниците вече не могат да бъдат определени механично като безрискови.

- Има ли още пари в бурканите?

- Със сигурност несравнимо по-малко отпреди 6-7 години. Сега депозитната война доизтегли всичко, което беше останало там. Дори в момента виждам, че в нашата банкова система циркулират и немалък обем депозити на чужди граждани. Това също подсказва, че депозитните лихвени проценти тук са нереално високи.