ОТНОСНО: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ № 354-01-27
Изх.№ 1315 / 9.06. 2003 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ
Относно: законопроекта за равните възможности на жените и мъжете № 354-01-27
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ,
Подкрепяме инициативата за приемане на закон за равните възможности на жените и мъжете, който да бъде съобразен с международните актове в областта на правата на човека и с директивите на Европейския съюз.
Наред с това имаме някои бележки и препоръки по отделни разпоредби, отнасящи се до задълженията на работодателите и особено по тези, затрудняващи работодателите от малкия бизнес, който съгласно редица директиви на Европейския съюз трябва да бъде облекчаван от бюрократични бариери и насърчаван от държавата:
1. Предлагаме в чл.5 думата “Работодателите” да се замени с “Работодател с повече от 50 работници и служители”.
Мотив: Не трябва да се задължава работодател с един работник, разполагащ с малко помещение (например, малко магазинче или ателие), също да поставя текста на закона на достъпно място. Предлагаме това задължение да се отнася за средните и големите предприятия, но не за малките, които в Закона за малките и средните предприятия са определени с персонал до 50 души. Напомняме, че неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.41.
2. Предлагаме в чл.14, ал.1 думата “трябва” да се замени с “може”.
Мотив: Законът не може да определя задължителни клаузи на колективния трудов договор относно мерките за осигуряване на равни възможности. В ратифицираните от България Конвенция №98 на МОТ и в Европейската социална харта се изисква държавата да насърчава доброволното провеждане на преговори за сключване на КТД, а не да декретира съдържанието му. Член 8б на Директива 76/207/ЕЕС, изменена с Директива 2002/73/ЕО, също изисква държавите да насърчават социалните партньори да договарят такива мерки, а не да им го вменяват като законово задължение.
3. Предлагаме в чл.17, ал.1 числото “20” да се замени с “50”.
Мотив: Воденето на специална книга за свободните работни места, обявите за тези места и за всички кандидати, подали молба за тях, ще затрудни малките предприятия, които нямат специално назначени служители за работа с персонала. В много от тях всички функции по управлението се изпълняват от едноличния търговец – снабдяването със суровини, организирането на дейността, реализацията на продукцията, регистрирането на трудовите договори, извършването на осигурителните вноски и подаването на информация за тях, заплащането на данъците и т.н. Нецелесъобразно и противоречащо на европейските директиви е въвеждането на ново бюрократично задължение за малкия бизнес. Предлагаме такава книга да се води само в средните и големите предприятия, които в Закона за малките и средните предприятия са определени с персонал над 50 души.
4. В чл.18, ал.3 се забранява на работодателя да отказва приемане на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете. Предлагаме думата “майчинство” да отпадне.
Мотиви:
а) Периодите на бременност и отглеждане на дете са периоди, през които бременната или майката могат да кандидатстват за работа. Периодът на отпуска по майчинство обаче не може да съвпада с периода на изпълнение на трудовите задължения. Ако майката започне работа, тя трябва да прекрати отпуска по майчинство и да се превърне в майка, работеща и отглеждаща дете.
б) Възниква сериозно съмнение и за противоречие на ал.3 с ал.2 на същия член. Последната забранява на работодателя да поставя въпроси, свързани със семейното положение или семейните или родителските задължения на кандидата. Тогава как може да откаже работното място поради бременност, майчинство и отглеждане на дете?
5. В чл.21, ал.2 се предвижда поддържане и повишаване професионалната квалификация през време на отпуска за отглеждане на дете. Предлагаме ал.2 да се отнася за периода след ползване на този отпуск.
Мотив: Работодателят не може да поддържа и повишава квалификацията на лице, което ползва отпуск, през време на самия отпуск.
6. Предлагаме в чл.41, ал.1 да се изброят разпоредбите, за които се налагат глоби или имуществени санкции.
Мотив: Не могат да се налагат санкции и за разпоредби с пожелателен характер или, например, за разпоредби, изискващи от социалните партньори да договарят определени клаузи в колективните трудови договори. Санкциите трябва да се отнасят за най-тежките нарушения на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Божидар Данев)
