СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИНОВАЦИИТЕ
Проблемите на технологичното развитие и иновациите винаги са били в центъра на дейността на Българската стопанска камара, тъй като те са съществени елементи на индустриалната политика, които определят конкурентоспособността на икономиката и икономическия растеж.
При формирането на нашето становище за проекта на Закон за иновациите изхождаме от европейските политики в тази област, състоянието на иновационното развитие на България и собствени проучвания и анализи.
Във водещата инициатива на страната „Европа 2020” - „Съюз за иновации”, иновациите се определят като нови идеи за продукти, услуги, процеси и форми на организация, внедряването на които създават предимства и чрез това водят до повишаване на икономическите резултати. Конкурентоспособността и иновациите са тясно свързани и взаимно обусловени.
Ниската производителност на българската икономика, управленските практики и научната инфраструктура определят ниска конкурентоспособност в сравнение с икономиките на други страни. И в областта на иновациите по различни показатели (човешки ресурси, финансиране на НИРД, иновации, инвестиции на фирми за иновации, интелектуални активи, икономически ефект и др.) България заема едно от последните места сред страните на ЕС. Според проведена анкета сред представители на български експерти от университети и бизнеса те определят като особено важни следните насоки на европейската иновационна политика, които имат особено значение и за България:
- Иновационната политика трябва да се концентрира върху ключови продукти и услуги;
- Необходими са данъчни и фискални стимули за насърчаване търсенето на иновационни продукти;
- Обществените поръчки трябва да се използват за създаване на търсене на иновационни продукти и услуги;
- Трябва да се увеличи финансирането на МСП, подкрепено с интелектуална собственост;
- Иновациите са съществен елемент във всички сфери: индустрията, услугите, публичния сектор, социалната област;
- Трябва да се насърчава партньорството между университетите, академията и индустрията;
- За да се ускорят иновационните процеси, особено внимание трябва да се обърне на усъвършенстването на националната изследователска инфраструктура, системата за планиране, организация и финансиране на НИРД, проектирането на продукти, услуги, създаването на иновационни клъстери;
- Времето става особено значим фактор и, в този смисъл, трябва съществено да се ускорят всички фази на иновационния процес.
Ролята на държавата във формирането и провеждането на ефективна иновационна политика трябва да се изрази в следните елементи:
- Държавата да вземе участие като инициатор в иновационната политика чрез съсредоточаване върху стратегически зони и водещи пазари;
- Създаване на критерии, които да ориентират технологичното развитие по отношение на специфични цели и идеи;
- Създаване на интелигентна регулаторна рамка, която да насърчава иновациите;
- Максимализиране на потенциала за износ;
- Ускоряване въвеждането на иновативни технологии на пазара, между другото, и чрез държавна политика за обществени поръчки и програми за пускане на пазара;
- Подобрение на финансирането за иновации на компаниите, чрез въвеждане на стимули, подкрепени с усъвършенствана нормативна база;
- Подкрепа за водещи технологични проекти да се осъществява чрез осигуряване на ориентация и насърчаване на възприемането им;
- Установяване на нови структури за диалог между институциите, насърчаване въвеждането на организационни иновации и широкото прилагане на „клъстерния” подход.
Предложеният проект за Закон за иновациите в недостатъчна степен отговаря на всички тези изисквания.
- Дадените определения за иновации в чл. 4 са неточни и противоречиви.
Съгласно европейското определение „иновация” е реализацията на нова идея за продукт, услуга, процес и форми на организация или на комбинация от тях, които създават икономически, социални, екологични и др. предимства (резултати).
Иновационният процес, а не иновациите (чл. 4 ал.4) включва изследванията, разработките, проектирането и внедряването на резултатите. Това е много съществено, защото показва, от една страна, връзката между НИРД, изобретателството и предприемачеството в процеса на създаване и реализация на нови продукти, процеси и услуги, а от друга – необходимостта от финансиране на целия цикъл „от идеята до нейната реализация” и превръщането на идеята в нов конкурентоспособен продукт, услуга, процес.
В допълнителните разпоредби много формално е определено понятието „иновативно предприятие”. За оценка на иновативността на предприятията се използва йерархичен модел, предложен от А.Т. Kearney по следните групи показатели: иновационна стратегия, иновационна организация и структура, жизнен цикъл на иновациите, осигуряващи фактори (човешки ресурси, управление на проекти), управление на проекти. По заложените в проектозакона показатели е почти изключено малки и средни предприятия и стартиращи фирми да се определят като иновативни.
Тези въпроси са важни, защото определят философията на проектозакона.
- В чл. 5, ал. 2 на проектозакона се предлага в него да не се обсъждат въпросите за „данъчни, митнически, регулаторни и други икономически, финансови и социални облекчения”, които ще се разглеждат в неизвестни „специални” закони (?).
- В глава втора Министърът на икономиката, енергетиката и туризма се определя за основен ръководител на държавната иновационна политика. Към него се създава Консултативен съвет (Съвет по иновации), който няма никакви реални пълномощия. В него не участват ръководители на ведомства, а техни представители.
Направеният от БСК анализ на определените в различни стратегии приоритети за технологично и иновационно развитие показва пълната им несъвместимост и некоординираност. В сила при тяхното определяне са ведомствени интереси.
Не е възможно Министърът на икономиката, енергетиката и туризма да ръководи иновационната политика в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, в областта ИКТ, в строителството, в опазването на околната среда, образованието, здравеопазването и т.н. Това може да извършва само подведомствен орган към Министър-председателя или специализирано ведомство.
- Образува се Български фонд за иновации.
Остава нерешен проблемът за взаимодействието на БФИ с Фонд за наука и изследвания. Финансирането на фонда е неопределено (единствената сигурна линия за финансиране са отчисленията от конценсионните плащания в размер на около 10 млн. лв.). Не е ясно как фондът ще ползва средства от Кохезионния и структурните фондове на ЕС.
Като цяло, от предложения Проект на Закон за иновациите не може да се направи заключение за неговата необходимост и полезност.
Очевидно, редица проблеми на националната иновационна система, които произтичат от нейното настоящо състояние и желанието за хармонизирането й с европейските политики, не могат да бъдат решени от този проект.
Готови сме да предоставим конкретни текстове по гореизброените изисквания, макар че проектът не може да бъде подобрен с обикновени редакционни корекции и несъществени предложения. В този си вид той няма да изиграе роля за ускоряване на иновационните процеси.