ИМАШ ФИРМА – НЯМАШ ФИРМА
Представете си, че решавате да търгувате с недвижими имоти – регистрирате си дружество, закупувате апетитни парцели, намирате си съдружници, инвестирате, работата ви потръгва. И така, докато един ден не откриете, че фирмата ви е открадната, задължила се е по фиктивен кредит за четвърт милион лева, а най-добрите ви имоти са запорирани и предстои да бъдат извадени на публична продан.
Сценарият е съвсем реален, дори особено зачестил в последно време, а повечето държавни институции се оказват неспособни да реагират адекватно. Така целият бизнес на потърпевшия остава блокиран докато казусът се разплете, което понякога може да трае над година. И това в най-добрия случай - тоест, ако злонамерените действия бъдат пресечени навреме. На сайта на Министерството на правосъдието са публикувани предложения за промени в Търговския закон, чиято цел е да направят подобни практики значително по-трудни. Но всъщност институционалното бездействие е това, което се оказва далеч по-големият проблем. Защото макар да става въпрос за конкретен случай, той разкрива дупките в системата по цялата верига.
Казусът
През 2005 г. Христо Василев и кипърецът Сотириос Михаил учредяват дружеството "Хаппи Ландс" ООД, с основен предмет на дейност продажба на недвижими имоти. Към 2014 г. броят на притежаваните парцели в България надхвърля 230, между които са и такива край Балчик. В средата на октомври същата година Василев, който по това време е във Великобритания, открива, че дружеството си има нов собственик – Ивайло Георгиев, когото нито той, нито Сотириос Михаил познават. В съда веднага е внесен иск за прогласяване на вписаните обстоятелства за нищожни. Това се случва, а Христо Василев е в вписан отново като управител година по-късно. Междувременно обаче въпросният Ивайло Георгиев прехвърля дяловете си на трето лице – Иван Стефанов, а парцелите край Балчик са обявени за продажба при брокер на недвижими имоти. Схемата е класическа в жанра "кражба на фирма с електронен подпис".
Схемата
Тя всъщност не е особено сложна. Намира се нискообразовано или социалнослабо лице, на което се предлагат около 300 лева, за да си регистрира електронен подпис, а нарочената фирма се прехвърля на негово име. Съставят се фалшиви документи (решение на общото събрание на дружеството, нотариално заверен договор пред нотариус и т.н.), с които въпросното лице се вписва като управител по електронен път в Търговския регистър. След това се намира брокер и потенциални купувачи на имотите на дружеството. Ако никой не се усети до тяхната продажба, операцията е успешна.
Пресичането на тези действия обаче далеч не е толкова лесно. Последният опит за кражба на "Хаппи Ландс" е от едва преди седмица – на 9 март тя е прехвърлена отново на същия Иван Стефанов. Христо Василев получава есемес за новите документи, а адвокат Михаил Томов, който представлява дружеството, разказва какво са предприели. Подадено е искане до Варненския окръжен съд за запориране на дружествените дялове. Оказва се обаче, че те вече са прехврълени, макар и това да не е отразено в Търговския регистър и тъй като електронната система на Търговския регистър обработва промените в обстоятелствата по реда на подаване, първо ще бъде вписана промяната в собствеността, а след това запорите, което се оказва юридическа безсмислица. Заедно с това е поискано и производството пред регистъра да бъде спряно, отново от съда. В крайна сметка по нареждане на Варненския окръжен съд производството в регистъра е спряно. Така дружеството е спасено от поредна смяна в собствеността, но за спасяването му са били необходими три дни усилена работа. Тепърва ще се водят и дела, които да прогласят вписването на неистинския собственик за нищожно.
