Е-ПОРЪЧКИ АМА ДРУГ ПЪТ
Държавата тихомълком отложи с повече от година въвеждането на уеб платформа за обществени поръчки, която е ключова мярка срещу корупцията в сектора и е изискване на ЕС
В края на март ДАНС влезе в пътната агенция - някой беше изнесъл част от подадените оферти за една от най-скъпите инфраструктурни поръчки на държавата, строителство на тунел "Железница". Вероятната цел е била да се изменят офертите на някой от кандидатите, за да бъде поставен в по-благоприятна позиция. До подобна скандална ситуация едва ли щеше да се стигне, ако търговете бяха електронни. Тогава и поканите за участие, и изискванията към кандидатите, и заявленията ще са видими онлайн и в реално време. А опитите за подобни манипулации - невъзможни.
Изискването за повече прозрачност чрез електронизация всъщност е записано и в ресорния Закон за обществени поръчки (ЗОП). А срокът, който си постави България, е 1 юли 2017 г. Тогава трябваше да заработи единна уеб платформа за търговете, която да използват всички министерства, агенции, общини и други държавни ведомства. Няколко дни преди този срок обаче стана ясно, че подобна система не съществува. Казусът стана публичен, след като за него сигнализира бизнесът, а от обясненията на отговорната институция - Агенцията за обществени поръчки (АОП) се разбра, че стартът на е-поръчките се отлага за... края на следващата година, тъй като все още не е избрана компанията, която да я изработи.
Антикорупционна мярка
Въвеждането на единната платформа е изискване на Брюксел. То ще осигури прозрачност и проследимост на всеки етап от процедурите (виж карето). А те не са за подценяване - чрез обществени поръчки държавата пренасочва към частния сектор огромен публичен ресурс: по изчисления на Института за пазарна икономика за периода 2007-2015 г. администрацията е похарчила над 62 млрд. лв. в над 170 хил. търга. Голяма част от тях - опорочени. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията основните контролни органи в сферата на обществените поръчки (АОП, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция) потвърждават наличието на високо ниво на корупционен риск в сектора.
"Възможностите за корупция при използването на електронна система ще са нищожни, тъй като всяка стъпка ще се следи в реално време", отбелязва Камен Колев от Българска стопанска камара. Уеб платформата няма да е панацея за всички порочни практики при обществените поръчки, но със сигурност е значима стъпка напред. Затова и някои анализатори подозират и умисъл в забавянето на процеса: "Няма ли политическа воля да се отвори тази кутия на Пандора, трудно ще се случи, защото има интерес да не се въведе тази платформа, тъй като ще пречи на манипулациите на възложителите", отбелязва Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания.
България обаче е задължена да въведе платформата до октомври догодина, в противен случай Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу страната ни.
Електронизацията на поръчките има и още един, по-практичен момент - ще намали бюрокрацията. В момента документацията за някои търгове се носи с кашони, които след това се подритват по коридорите на министерствата.
Търг, обжалване, търг, обжалване
Държавата обяви търг за изграждането на платформата още през август миналата година. Поръчката обаче беше атакувана в КЗК и регулаторът частично се съгласи с възраженията на фирмата жалбоподател. Последва втори опит за рестарт през март. "От страницата на АОП се вижда, че са последвали редица въпроси от потенциални участници, което подсказва, че документацията отново е била неясна", отбелязва Петър Бакърджиев. Поръчката беше обжалвана, но този път КЗК отказва да образува производство. Така обаче срокът за получаване на оферти се отложи с месец. В края на май бяха събрани шест оферти. Сега АОП имат три месеца да ги оценят, да сключат договор и да се надяват, че няма да има нови жалби в КЗК, което е малко вероятно. Произнасянето на КЗК, независимо дали уважи жалбите, отнема поне месец-два. След това избраният изпълнител вероятно трябва да действа по-бързо от предвиденото, за да се случи всичко според графика на ЕС.
Новият срок - октомври 2018 г., също крие риск. Първият етап на поръчката трябва да се изпълни за една година. "По информация на експерти едногодишният срок е проблемен. Доста модули трябва да се свършат, така че винаги съществува вероятност да не се се случи навреме и е въпрос на оценка на офертите и подготвеност на избрания изпълнител", казва Камен Колев. "Ако се види, че процедурата по създаване на системата ще се забави, може да се задейства и обществена поръчки при условия на спешност. Евентуалните санкции към България са достатъчно основателна причина", смята юристът проф. д-р Иван Тодоров.
А защо не Auxonize
Малко преди проблемът с е-системата за търгове да стане публичен, създателят на Walltopia Ивайло Пенчев обяви, че ще предостави своята платформата Auxonize за безвъзмездно ползване от държавните институции още на 10 юли. Засега само една община - Горна Малина, е проявила публичен интерес да я използва. Някои експерти обаче твърдят, че европейското законодателство не позволява обществени търгове на външна платформа. Васил Величков, бивш съветник по електронно управление в кабинета на Румяна Бъчварова, обяснява, че страните в ЕС имат възможност да изберат различни подходи в електронното управление на обществени поръчки. Някои инвестират и правят собствена платформа и задължават всички възложители да я ползват. В други се сертифицират няколко фирми с подобен опит, които подлежат на специфичен контрол. Вторият модел се използва в държави, където подобен пазар е развит и съответно има конкуренция. В България при избирането на модел още не е имало доказана платформа с покритие, затова е избран вторият модел, отбелязва Величков.
Пред варианта с използването на Auxionize стоят два основни въпроса. От една страна, дали частната платформа може да изпълни всички изисквания на Закона за обществени поръчки. "Това е един добър продукт, който отлично действа за корпоративни обществени поръчки, но трябва да се види доколко е съвместим със законодателството, за да се приложи от възложителите", обясни Колев. Вторият въпрос е как ще се гарантира прозрачност и дали кодът ще бъде отворен, тъй като това е ключов начин да се предотвратят манипулации, допълва Величков. "Чисто политически, с това забавяне в момента държавата би могла да помисли да сертифицира такава система за някои по-прости процедури по ЗОП", казва той, като добавя, че в някои държави има хибриден модел, при който държавата си прави платформа, но я отваря и за частния сектор. Накратко: на теория платформата може да се използва, на практика има условности.
Гледай поръчките, мисли за е-правителството
Казусът показа и безхаберието на държавните институции. Тъй като задължението да се използва уеб платформа за обществените поръчки от 1 юли е записано в ЗОП, основателно възникна въпросът дали липсата на система няма да даде възможност всички търгове, обявени след юни, да бъдат атакувани като незаконосъобразни. От АОП обясниха, че са "предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки", с които срокът за въвеждане на онлайн платформата да се удължи. Няколко юристи, с които "Капитал" разговаря, обясниха, че дори да има жалби срещу търговете в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), то поръчките едва ли биха били отменени. Причината е, че те се подават срещу възложителите, а в случая те нямат техническата възможност да спазят закона просто защото уеб платформата е несъществуваща.
"Ясно беше от няколко месеца, поне за експертите, че системата не може да влезе в употреба от 1 юли, така че съответните администрации следваше да направят някаква подготовка", коментира Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).
Още по-големият проблем е как този казус освети и мудното нежелание, с което се действа спрямо въвеждането на електронно управление. "От 2001 г. сме похарчили 3 млрд. за електронизация на управлението, но ефект няма. Към днешна дата едва 8% от регистрите са интегрирани помежду си, а само 4% от тях дават възможност за двустранен обмен на информация. Една трета от регистрите все още са книжни", споделя Камен Колев.
Зорница Славова от Института за пазарна икономика припомня, че още през 2007 - 2008 г. са изпращани правителствени делегации в Естония, за да се пренесе и у нас опитът им с електронните платформи. Около десет години по-късно обаче се вижда, че с електронното управление се действа на принципа "бързай бавно".
