ТРИ БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ СЕ ОБЯВИХА СРЕЩУ НОВАТА РЕГУЛАЦИЯ НА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Сдруженията от частния охранителен сектор - Българска камара за охрана и сигурност (БКОС), Индустриален клъстер Сигурност (ИКС) и Съюз на фирмите за охрана и сигурност (СФОС)[1], изразяват пълно несъгласие с новоприетия нов Закон за частната охранителна дейност (обн. ДВ бр.10 /2018 г.) и публикуваните за обществено обсъждане проекти на наредби към него[2].

В писмо до Президента на Република България, Председателя на 44-то НС, Министър-председателя на РБ, Омбудсмана на РБ, Главния Прокурор, Председателя на Консултативния съвет по законодателство към 44-то НС, Комисията по вътрешен ред и обществена сигурност при 44-то НС и Председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество, браншовите организации настояват за спиране на действието на Закона за частна охранителна дейност, както и на проектите на наредби към него.

В писмото се казва:

Нашето убеждение е, че нашият бизнес има необходимост от добра и работеща регулация, която да защитава, както обществения интерес, така и нашите интереси като работодатели и участници в икономическото развитие на Република България. Възразяваме категорично срещу приетите и предложени нормативи, пряко засягащи сектора на частната охранителна дейност и услугите за сигурност, без да бъде отчитано въздействието, което те ще окажат върху нас и нашите служители, бизнес партньори и възложители. Същите са приети и без недостатъчната експертиза на бизнес организациите в сектора и заинтересованите страни и съотносимите към дейността на сектора държавни институции, което ще доведе до пагубни и непредвидими последици. (вж. Приложение).

Новоприетият закон съдържа множество противоречиви и неработещи административни и регулаторни изисквания, които ще затруднят и без това усложнения процес за осъществяване на нашата стопанска дейност.

Считаме за недопустимо въвеждането на минимални изисквания за осъществяване на дейността чрез закон, чието изпълнение и контрол е възложено на министъра на вътрешните работи, а това е пряка намеса на държавата в стопанската дейност, в нарушение на европейските норми и на Конституцията на РБ.

Въвеждането на по-високи изисквания за минимален образователен ценз и професионална квалификация на нашите служители ще доведе до блокиране на дейността ни, поради липса на кадри за предоставяне на услугата. Необходим е значително по-голям адаптивен период и ясно диференциране на нивата на професионално обучение на служителите ни.

Предложената за обществено обсъждане или вече приета нормативна уредба ни лишава от правото на свободно договаряне и свободна стопанска инициатива предвид заложената в закона забрана за наемане на подизпълнители. В България няма нито една охранителна фирма, която да може да изпълни без подизпълнители голям корпоративен договор (например, охрана на банкова институция). Ако целта на закона е да се създаде такава компания, която да изпълнява услугите на територията на цялата страна, то той се явява дискриминационен и лобистки по своята същност.

Чрез възложените със закона правомощия за проверка и контрол на дейността от страна на МВР, на проверяващите се вменяват множество административни задължения извън тяхната основна дейност, за изпълнението на които те нямат административен и ресурсен капацитет. От една страна, това ще доведе до огромен субективизъм и неефективен контрол, а от друга – до възможност за рестрикции и злоупотреба със служебно положение, и корупционни практики.

Чрез закона и проектите на наредби към него се предоставя възможност на МВР, в качеството си на лицензиращ дейността ни орган, да проверява „сам себе си“. Това противоречи на принципите на разделение на функциите и отговорностите, създава условия за „търговия с влияние“ и разправа с „неудобните“.

С въведените лицензионни режими се създава неравнопоставеност на пазара, между операторите от сектора и така наречените звена за „самоохрана“. Самоохраната е предвидена да се извършва само от „бюджетни организации по смисъла на ЗПФ, както и лечебни заведения учебни заведения от предучилищно, училищно и висше образование , както и стратегическите обекти от значение за националната сигурност“. Това са организации на бюджетна издръжка, финансирани от държавния бюджет, вкл. и от нашите данъци, които ще получават допълнителни средства за осъществяването на неприсъща за тях дейност – частна охранителна дейност, по смисъла на този закон.

Чрез нормативното установяване и подпомагане на звената за самоохрана продължава практиката за нелоялна конкуренция от страна на държавата. На практика това представлява нерегламентирана и неправомерна държавна помощ, което създава предпоставки за: висок риск за гражданите и публичното имущество; непрофесионално изпълнение на услугата; липса на прозрачност относно усвояване на бюджетни средства; отнемане на пазарна ниша от сектора.

Предвидената възможност за самоохрана на обекти от стратегическата инфраструктура създава колизия между правомощията на МВР по Приложение 1 от ЗМВР и изискванията на ЗЧОД за контрол. Това противоречи и на логиката на законодателя, с която е възложил на МВР да извършва възмездно охраната на тези важни за обществото обекти и същевременно, от икономическа гледна точка да се извършват допълнителни разходи за охранителна дейност под формата на самоохрана, заплащана също от бюджета.

ЗЧОД въвежда прекомерни и несъобразени с преследваната цел изисквания и административни тежести, в това число и нерелелевантни наказателни отговорности към служителите и ръководителите на частните охранителни фирми, които наред с тези, присъщи на търговското законодателство, се явяват свръхрегулация и риск за дружествата, предоставящи охранителни услуги.

Относно проектите на Наредби:

• Наредбите въвеждат изисквания, които не съществуват в Закона. Така например, с Наредбата за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност, са заложени нотариални заверки на договорите за охрана, докато Законът изисква само писмена форма. Това изискване повдига редица практически и правни въпроси, чийто отговор може да доведе до разнопосочни тълкувания, а оттам и до хаос в прилагането на Закона от органите на МВР, отговорни административната регулация и административен контрол както и контрола по изпълнението на лицензите.
• Наредбите не са в унисон с тенденцията за все по-широко използване на данни от публични регистри, които са служебно известни на органите на МВР, като възлагат събирането на документи, които могат да бъдат набавени от органа служебно. Това противоречи и на т. нар. „публично доверие“ в регистрите.
• Огромният документооборот, който ще бъде въведен с евентуалното приемане на проекта на Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОД, ще затрудни както осъществяването на контрол, поради липсата на административен и компетентностен капацитет на органите на МВР, така и ще натовари административната дейност на дружествата, които ще бъдат принудени да назначават голям брой служители, занимаващи се и отговарящи само за този документооборот. Това ще доведе до многократно увеличение на разходите за изработване, нотариална заверка, пощенски и куриерски услуги. Тези изисквания са и в противовес на заявеното от правителството изграждане на т.нар. „електронно управление“ и комплексното административно обслужване, което в МВР не е въведено като система за уведомяване и комуникация с/от бизнеса.
• Вместо да улеснят бизнеса в изпълнението на законовите му задължения, наредбите в този им вид, ще доведат до блокиране, тероризиране на бизнеса, административен хаос и корупционна среда.
• Проектите на Наредбите, според техническите изисквания към фирмите, са изостанали значително спрямо достиженията и не отчитат широко използваните от фирмите технологии и иновации.

____________

[1] БКОС и ИКС са членове на Българската стопанска камара, а СФОС е член на Съюза за стопанска инициатива

[2] Наредба за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, и Наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията по ЗЧОД, публикувани на портала за обществено обсъждане на 13.03.2018 г.