През последните няколко години сме свидетели на засилена законодателна и институционална активност в сферата на частните услуги за сигурност, което нямаше да бъде притеснително, ако не беше насочено към ликвидиране на този икономически сектор, осигуряващ над 57 000 работни места (по данни на НСИ, само за сектор охрана).

Въпреки публичните твърдения за създаването на „устойчиво и прозрачно законодателство, базирано на европейското такова и партньорството между МВР и фирмите от сектора в борбата с конвенционалната престъпност“, практиката показва тъкмо обратното. Приема се законодателство, свързано със свръхрегулация и административни рестриктивни мерки. Приема се законодателство, в противовес на декларираните изявления за намаляване на административната и регулаторна тежест и създаващо предпоставка за нарушаване на принципите на равнопоставеност на субектите в сектора, опериращи в условията на пазарна икономика.

На този фон, от множество сътресения за сектора, в условията на процедура по „удостоверяване на съответствието“ с новите изисквания и в контекста на атакуван от Президента и Главния прокурор на Р България текст от Закона за частна охранителна дейност (ЗЧОД), при пълна тъмнина, непрозрачност и посредством абсурдна правна техника, МВР и народните представители от ГЕРБ внесоха и приеха в НС съществени промени в Закона за частна охранителна дейност. Направиха го през преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ (?!).

Промените се отнасят, както до атакуваните пред Конституционния съд (дела № 5 и 6) текстове от ЗЧОД, така и до други текстове в закона, а именно:

  • Отменят се дейности, подлежащи на лиценз по чл. 5 т. 5 и т. 6 от ЗЧОД;
  • Променя се наименование и изисквания по лицензионна дейност (Глава втора, раздел V)
  • Въвежда се допълнителната фигура на държавния орган или местната власт, като възложител по договор за охрана;
  • Променят се срокове за удостоверяване на съответствието с изискването на ЗЧОД;
  • Правят се и промени в допълненията към издадени вече лицензи.
  • Срока на влизане на промените в сила е от 30-09-2018г

И това са промени, които не са направени по реда на Закона за нормативните актове, а в последния ден от срока за предложения по Закона за правна помощ, между първо и второ четене!

Промени в един специален закон, какъвто се явява по своята същност Законът за частната охранителна дейност, се правят през преходни и заключителни разпоредби на закон, нямащ нищо общо с дейността, необсъждан нито с бизнеса, нито с ресорната комисия от НС – Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, и непреминал през оценка на въздействие, внесен от представители на ПП ГЕРБ (Анна Александрова, Иглика Иванова-Събева, Таня Петрова, Пламен Петров, Диана Саватева и Димитър Лазаров)!!!

Според изявление на председателя на Правната комисия Данаил Кирилов пред медиите, "ами, то през който и да е закон няма да има общо с частната охрана“. А на въпроса защо не е променен самият Закон за частната охранителна дейност, Кирилов обясни, че презумпцията е била, че това ще стане по-бавно. Той все пак призна, че депутатите са се забавили и със Закона за правната помощ, така че не е било спестено много време.

Всичко казано дотук води до един извод – народните представители стават все по-изобретателни в намирането на начини да НЕ съгласуват бъдещите и/или настоящи свои действия със своите избиратели. Нещо повече – посочената промяна е показателна за начина, по който се прокарват законодателни изменения на тъмно. Утре това може да се превърне в обичайна практика за извършване на съществени промени в законите, по които заинтересованите страни няма да имат възможност да направят препоръки и или възражения, за да отстоят правата си.

И на фона на всичките тези бързи трансформации в законодателството, МВР разработва „Методически указания относно извършване на контрол върху частната охранителна дейност, свързани с влизането в сила на новия Закон за частната охранителна дейност и подзаконовите нормативни актове към него“ .

Индустриален клъстер „Сигурност“ поиска да се запознае с въпросните указания, които имат отношение не само към дейността на МВР, но и към фирмите от сектора, респективно – към техните възложители, на територията на чиито обекти ще се извършват съответните проверки по ЗЧОД. Независимо че и в новоприетия Закон за частна охранителна дейност съществува глава с гръмкото заглавие „Взаимодействие с органите на МВР“, поисканата информация беше отказана с аргумента, че „проверките са насочени към усъвършенстване на професионалната подготовка на полицейските служители, осъществяващи контрол на частната охранителна дейност, и информацията е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ[1], но не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по ЗЧОД и поздаконовите нормативни актове към него субекти и, поради което, на основание чл. 37, т.1[2] във връзка с чл. 13 ал.2 т.1 от ЗДОИ[3], също няма самостоятелно значение и не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, поради което на основание чл. 37 т.1 също не следва да се предостави на заявителя“.

Подготвени са методически указания, които разпореждат на полицейските служители как да прилагат закон, касаещ не само фирмите, но и техните възложители, чиято собственост са охраняваните на основание договор обекти, но не се открива необходимост да се уеднаквят тълкуванията по този закон на всички участници в процеса. Звучи доста корупционно да се крие от проверяваните какво ще се проверява и как ще се тълкува от проверяващите един нов и доста противоречив Закон за частната охранителна дейност.

Не е и без значение фактът, че ние като данъкоплатци формираме бюджета на МВР и всичко това има пряко отношение към гражданите, на които ние доставяме услугите си, и чиято собственост са охраняваните от нас и проверяваните от МВР обекти.

Откога такива указания са защитени с тайна като само един абзац по-нагоре в писмото за отказ по ЗДОИ се казва: „Търсената информация не представлява държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ и не е служебна тайна, включена в списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, обявен със заповед на Министъра на вътрешните работи. Тя представлява служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ“?!

Настояваме ръководството на МВР да преразгледа издадения отказ за предоставяне на информация.

Ние сме бизнес организации и като такива, както е посочено и в Уставите ни, основната ни цел е подобряване на бизнес условията, представителство и защита на интересите на бизнеса и членовете ни. Очакваме регулирането на частната охранителна дейност да бъде изнесено от системата на МВР и да бъде възложено на Министъра на икономиката.

Очакваме да бъдем третирани като търговски дружества, а не като дирекция към МВР. 

 

Председател на УС ИКС: А. Иванов                                                                                  

Председател на УС БКОС: Н. Спасова

 

София, 31 октомври 2018 г. 

______________

[1] ЗДОИ, Чл. 11: Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации

[2] ЗДОИ, Чл. 37 (1) Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2

[3] ЗДОИ, Чл. 13. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи

Прочетено: 3191