OЩЕ ЕДНА ОПЦИЯ ЗА "ОБЖАЛВАНЕ" НА ДАНЪЧНИ АКТОВЕ

От 3 декември 2019 г. гражданите и юридическите лица, които считат, че неправомерно са платили данъци, лихви и разноски въз основа на съдебни решения по данъчни дела, ще имат още една възможност да търсят връщането им. Става въпрос за отговорност на държавата за вреди, причинени от решения на административните съдилища и на Върховния административен съд, които противоречат на практика на Съда на ЕС (СЕС) или правото на ЕС. Тази възможност идва след промяна в Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

И досега можеше да се търси отговорност от държавата за вреди, но липсваше ред за подобни искове при приключили данъчни съдебни дела. В миналото такива искове редовно се прекратяваха като недопустими поради липса на правно основание за воденето им или с твърдението, че това е опит да се "преразгледа" вече решен данъчен спор. В други случаи, когато искът все пак беше допуснат, се водеха спорове за размера на съдебните такси, които в общия случай са значително по-високи от сега прилаганите фиксирани такси и до голяма степен правеха подобни искове икономически непосилни. Така режимът, който иначе е добре познат и регламентиран в другите държави - членки на ЕС, и потвърден от практиката на СЕС, беше трудно приложим в България.

Въпреки тези трудности с решение на Софийски апелативен съд от 11 февруари тази година за първи път ВАС беше осъден да плати на данъкоплатец за причинени вреди от неприлагане на практика на СЕС по данъчно дело. Делото се води по стария ред и премина през повече препятствия (и доказване въобще на правото да се заведе такъв иск) от тези, които се очаква да среща един данъкоплатец, ако прилага сегашния нов ред.

Как работи новият ред?

Всеки данъкоплатец, който счита, че неоправдано е бил осъден и е платил данъци, лихви и разноски за ответната страна, както и сам е претърпял такива за организиране на защитата си срещу НАП, може да заведе иск пред административен съд срещу съда от последна инстанция, чието съдебно решение е причинило вредите. В делото трябва да се докаже коя практика на СЕС е нарушена или коя норма на правото на ЕС не е приложена или не е тълкувана правилно, размерът на вредата - платените данъци, лихви и разноски, и причинната връзка на вредите с нарушението. Няма специален срок за предявяване на иска, така че следва да се прилага общият 5-годишен давностен срок от постановяване на решението. Таксата за делото е фиксирана на 25 лв. за юридически и 10 лв. за физически лица. Ответник по делото е съдът, чието решение се атакува.

Решението на административния съд по иска за вреди подлежи на обжалване пред ВАС. Потенциално тук биха възникнали конфликти при прилагането на този режим. Ако преди делата за вреди от съдебна практика се водеха пред гражданските съдилища и там проблемът беше доколко те са запознати с практика на СЕС по данъчни въпроси, сега потенциално стои въпросът доколко административните съдилища, а и самият ВАС, като съд от последна инстанция по исковете за вреди биха били склонни да отсъдят в полза на данъкоплатеца срещу ВАС.

За кого работи?

Този механизъм би могъл да засегне редица данъчни дела, където несъответствие с правото на ЕС е възможно, предвид високото ниво на хармонизация. Конкретни данъчни казуси има например в следните случаи:

- Отказан данъчен кредит по доставка с твърдението, че е "нереална", когато критериите за оценка на реалността на доставката, приложени от националния съд, са били изцяло в противоречие с практиката на ЕС. Този тип казуси преимуществено формират практиката на съда в последните години.

- Отказът да се възстанови ДДС кредит или пък задължението да се начисли ДДС върху разходи, свързани с изграждането на публична инфраструктура, обслужваща обекти на юридическото лице. Вече и със законодателни изменения в такива случи ДДС не се дължи. Но някои по-стари решения на ВАС би могло да са постановени в противоречие с предходна практиката на СЕС.

- Отказът на ВАС да приложат 0% ДДС при износ на стоки, ако доставчикът няма митническа декларация на негово име, без да вземат предвид ясната норма на правото на ЕС, че износът може да бъде оформен с такава декларация от получателя по доставката. Този въпрос на практика засяга всички български фирми-износители, които не организират сами износа на стоките от страната.

За да се възползва от новия ред, дадена компания трябва да направи преглед на постановените решения и анализ за наличие на евентуалното нарушение на правото на ЕС или практика на СЕС предвид специфичните изисквания и развитата практика по тълкуването и прилагането му. Не всяко нарушение, обаче, е основание за подобен иск - необходимо е то да е достатъчно съществено и да може да бъде установено ясно противоречие или с напълно ясна норма на правото на ЕС, или с предходно решение на СЕС.

*Авторът Ива Димитрова е старши адвокат "Данъци" в "Йорданова, Ризова и съдружници". Изразеното в статията мнение е лично и не обвързва адвокатското дружество.