КАК ДА СПАСИМ НА БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА КОВИД 19?

В условията на световна пандемия туризмът се върна 30 години назад до нивото на 1990 година. До момента загубите за световната туристическа индустрия се изчисляват на повече от 1000 милиарда евро. Според оценки на Световната организация по туризъм приходите в хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и международните превози са редуцирани с около 85%. За държави като Гърция, Кипър и Хърватия, където туризмът е над 20% от БВП, икономическите щети са повече от значителни. Не малък удар върху икономиката понесоха и държави като Италия, Словения и България, където отрасълът формира около 12-13% от БВП на тези страни. 

Сектор “Туризъм” се налага спешно да бъде включен в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като стратегически отрасъл за българската икономика, туризмът е добре да бъде подпомогнат с отделни, нарочни мерки от държавата. След масовото ваксиниране срещу Ковид 19 секторът постепенно би трябвало да се съвземе и да увеличи своя принос към икономическия растеж и заетостта. За целта е жизнено необходимо възстановяване и ускорено развитието на транспортните коридори, по- интелигентно управление на туристическите потоци и разнообразие на предлаганите туристически пакети, съобразени с очакваните промени в потребителското поведение. 

Изискванията за настаняване са вече различни - с оглед на безопасността, туристите по всяка вероятност първоначално ще избягват големите обекти и ще предпочетат да наемат апартаменти и семейни къщи с цел уединение. Същите ще престанат да са интересни само за гости с по-ограничен бюджет, но ще се търсят и от такива с много по-добри финансови възможности. За това ще допринесе и фактът, че много хора имат възможност да работят дистанционно, което ще доведе до наемане на обектите за по-дълъг период от време. Това предполага необходимост от бързи комуникации и интернет, което за България е предимство в сравнение с „екзотични“ дестинации и даже с някои наши съседи. Добрият интернет навсякъде в страната е задължително условие за един по-устойчив туристически модел, ако искаме да сме предпочитани пред Турция, Гърция и Хърватия, които са наши директни конкуренти по отношение най-вече на летния туризъм. Правителството трябва да обърне специално внимание на този аспект! 

България може да бъде и напълно конкурентна по отношение на лечебния, еко и спа туризма, което ще ни позволи, в условията на работа от дистанция, да се превърнем в целогодишна дестинация и предпочитан начин за почивка съчетана с лечение, без да се изоставят служебните ангажименти. Този вид туризъм е силно подценен в момента. 

Наскоро се откри и туристическо представителство в Полша. И понеже аз бях последния директор на представителството на държавния Балкан Холидейс във Варшава (в края на 90-те), бих искал да направя някои предложения за увеличаване на туристическия поток от там. През 2018 г. 314 хиляди поляци са почивали у нас, през 2019 – 308 хиляди. Двете страни поддържат много добри икономически отношения и през последните години полските туристи у нас започват да нарастват, макар че може да се желае много повече. През 2019 година (преди пандемията) сме посетени от 420 хиляди поляци с цел туризъм. Така Полша се нарежда на девето място в класацията за входящ туризъм. Полските туристи познават България от средата на миналия век и в 1988 година, малко преди промените, техният брой достига близо 1 милион годишно. След това се наблюдава значителен спад на туристическия поток, обясним с трудния икономически преход, през който преминават и двете държави. Едва след 1996 година се забелязва лек растеж, именно благодарение на дейността на представителството на държавната фирма “Балкан Холидейс” във Варшава и постепенно след 2007 година броят на полските туристи у нас достига до нива 250-300 хиляди годишно. Имиджът на България в Полша не е лош, особено сред по-възрастната част от населението, но за съжаление сме приемани най-вече като сравнително евтина и достъпна дестинация. В момента обаче Полша изживява икономически бум. Страната е с най-висок икономически ръст в ЕС след Малта. На място това се вижда и с просто око – нови автомобили, луксозни ресторанти и търговски центрове пълни с хора, които могат да си позволят високи нива на потребление на луксозни стоки. Заплатите в страната вече стигат и дори задминават средните за ЕС и все повече поляци могат да си позволят да пътуват и да работят от чужбина. Затова на първо място е необходимо да се промени имиджът на България като евтина дестинация. Това е брандингът на нашия туризъм от миналия век. 

Едновременно с това е задължително да се развият максимално новите дигитални канали за реклама и информация. Трябва да се работи и в насоката полския бизнес да се възползва от предимствата на страната ни в инвестиционна политика. А те са много – климатични дадености, море, планина, зимен и летен сезон, по-ниски данъци и атрактивен пазар на труда. Не на последно място възможностите ни в областта на високите технологии, отбраната, земеделско и винарско производство, фармацията са стимул не само за по-добро икономическо сътрудничество, но и за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. 

Със своите 38 милиона жители полският пазар е много атрактивен за България. За увеличаване на туристическия поток към страната ми има все още редица неизползвани възможности – зимен туризъм, голф и други видове спортен туризъм, кулинарни и винени турове, балнео и СПА почивки, планински туризъм. В Полша все по-популярен става голф туризма и България има сериозен потенциал в тази насока. Този вид туризъм е за платежоспособни клиенти и може да бъде успешно съчетан с бизнес мероприятия, СПА, винени и гурме обиколки – стига да се направят съответните туристически пакети. Полските туристи все още избират предимно летните морски ваканции – близо 70% от пътуванията са през месеците юли и август. Това донякъде е свързано с манталитета на поляците, които търсят почивки с плаж и слънце, но може и трябва да се промени, като се рекламира България като целогодишна дестинация и като място за лечебен, спортен, кулинарен, винен, културен, поклоннически туризъм /много популярен в Полша/ и не на последно място като възможност за работа от дистанция в подходящи за това красиви места. 

За целта е необходимо да се работи по няколко направления за целогодишен туризъм към България:

• Организиране на международни конференции, бизнес срещи и други работни форуми у нас. Културният туризъм е сериозен актив заедно с развлекателния, природен и семеен туризъм.
• Популяризиране на българската винарско производство и традиции, гастрономически и други наши местни продукти, които са били познати и търсени в Полша от години.
• Провеждане на съвместни спортни събития, лагери и обучения, включително водни и зимни спортове в България, за което ние имаме по-добри климатични и природни дадености.
• Активна реклама на нашите СПА, балнео и здравни центрове, които все още не са достатъчно познати в държава като Полша – Сандански, Хисар, Велинград, Кюстендил, Родопите и по-малко познатото северно Черноморие в нашите курорти Св. Св. Константин и Елена и Албена, които имат база на световно ниво, но за съжаление не са достатъчно познати в Полша. Все пак България е втората в Европа по богаство на лечебни минерални води, които в контекста на възстановяване на здравословните последици от Ковид пандемията трябва да бъдат рекламирани широко в Полша. Нашите балнео курорти не само по нищо не отстъпват на тези в Европа, но в повечето случаи значително ги надвишават и като качество на водите и като база.
• Работа за туризъм по интереси – археология и култура, бизнес и други насочена към съответните таргет групи в Полша. Гъвкави и атрактивни оферти, които отговарят на очакванията на тези групи. Място за работа от дистанция с отличен интернет.
• Договаряне на чартърни полети не само до Бургас и Варна през лятото, но и до София и Пловдив през зимата. Всеки трети поляк е активен скиор и поне веднъж пътува до някой от курортите в Европа. Достъпът до България, обаче е труден и затова предпочитаните дестинации са Австрия, Германия, Франция.
• В Полша един от най-популярните спортове е колоезденето и хиляди поляци търсят участие в колоездачни турове в други държави. Това също е перспективна атракция за привличането на туристи, не само от там.
• Разширяване на връзките и в други спортове. В Италия, Франция и страните от Вишеградската четворка (V4) - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - стотици хиляди са организирани в спортни клубове за играта петанк, която добива много голяма популярност поради факта, че може да се практикува от ранна до преклонна възраст. В България вече се направи много в тази връзка – организираха се няколко европейски първенства в Албена, провеждат се няколко международни турнири пак там, в Шабла, Каварна, Приморско и Несебър с масово участието на туристи от Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Израел и още много други Европейски държави вкл. и от екзотични места като Джърси. 

Необходимо е да се обвърже по-ефективно туризма с историята и културата. По този въпрос почти липсва реклама навън. Други държави, които имат много по-малко дадености от нас, успяват по-добре да се рекламират. От изключително значение за популяризиране на нашите дадености е да се ангажират блогъри, влогъри, популярни личности и инфлуенсъри. Все по-голямо значение ще придобива дигитализацията на рекламата в социалните мрежи, която в условията на Ковид ще измества традиционните туристически изложения. Малките обекти, индивидуалните резервации и резервациите last minute ще стават все по-популярни. Статистически погледнато полските туристи предпочитат сами да организират своите пътувания - над 75% и само около 10-11% използват услугите на туроператори. Рекламата в интернет ще бъде важен и основен фактор за избор на дестинация. България трябва да бъде рекламирана като безопасна и здравословна дестинация, с безупречна интернет мрежа, освен всичко останало. 

В този аспект много важни са и двустранните междуправителствени договорки за пътуване не само със страните от Вишеградската четворка, но и с Литва и Латвия, които по принцип следват подобни критерии в тази насока. Над 50% от полските туристи предпочитат да пътуват със собствен транспорт, като за България този процент е над 60%. Делът на пристигналите със самолет поляци е под 10%. Този процент може значително да нарасне, ако се направят повече чартърни полети или с привличането на по-евтини авиопревозвачи. Националният превозвач на Полша ЛОТ вече направи добри стъпки в тази посока, като открива през лятото редовни линии до Бургас и Варна от Варшава, Катовице, Гданск и Вроцлав. През миналата 2020 (по време на пандемията) Бургас посрещна повече от 130 хиляди пътника от Полша. Добре е да се обърне и по-голямо внимание на автобусния превоз, който е изключително популярен сред поляците. За целта, особено през летния сезон, трябва да се стимулират подобни инициативи на принципа на чартърните полети и тъй наречените “зелени коридори”. За съжаление ЖП и воден превоз, поради ниския комфорт на нашите железници и липсата на удобни водни пътища, не е осъществим. Много поляци преминават и транзитно през България на път към Турция и Гърция. Тук също се откриват неизползвани възможности за привличането им като туристи за повече нощувки у нас, като се наблегне на добри оферти за вътрешността на страната със здравни, религиозни и културно-исторически маршрути. 

За много поляци интерес би представлявала най-високата статуя на Дева Мария в света. Тя се намира в Хасково, символ е на града и е вписана в книгата на рекордите на Гинес. Без да подозират за това хиляди полски туристи минават наблизо на път за Турция. Поляците са набожни и това за тях би представлявало голяма атракция. Черната Мадона, която е изображение на Дева Мария в манастира Ясна гора край полския град Ченстохова привлича стотици хиляди туристи годишно на път за Варшава. Разликата е, че тя е широко рекламирана в туристическите справочници. 

През последните години в Полша все повече навлиза културата да се пие вино. Българските вина придобиват все по-голяма популярност в страната. На път за Гърция хилядите поляци, които преминават със собствен или автобусен транспорт, с удоволствие биха се отбили във винарските изби край Мелник, Пловдив или Родопите за да дегустират, да си купят и най-вече да видят къде се произвежда прочутото българско вино, което вече масово се продава в техните магазини. Виното винаги е било част от нашата култура и все повече ценители имат желание да се запознаят с неговата география, история и производство. А защо да не останат и за няколко нощувки в нашите чудесни планински курорти на връщане към Полша за чаша вино или ракия с шопска салата за които толкова са чували от по - възрастните си роднини и приятели. Младото поколение, което изобщо не е идвало у нас със сигурност е слушало от своите родители, баби и дядовци за много пикантни случки и места в България, които с радост биха се отбили да посетят. Именно прекрасните ни планини и природа правят разликата с основните ни конкуренти и наши съседи Турция и Гърция. За да се използва пълноценно този потенциал е необходимо да се направят съответните маркетингови и рекламни усилия. Разработването специални пакети в тази насока, съчетани с подходяща ценова политика могат да дадат чудесен резултат. Рекламни листовки, дипляни, флаери раздавани на граничните ни пунктове биха свършили много полезна работа. За всички ще бъде интересно пътьом да посетят някоя винарска изба, казан за ракия, ферма за трюфели, миди или охлюви, фолклорен, музикален или друг местен фестивал, кулинарен фест... 

А защо не за една игра на голф на прекрасните за това терени в България. Възможностите за това са неограничени – просто липсва нужната информация. Понятието свръхтуризъм поради пандемията вече почти изчезна и ще стават все популярни пътуванията в малки групи и семейни почивки. Фокусът ще бъде повече върху вътрешния туризъм. За поляците пътуването до България през 80-те години беше станало нещо като “вътрешен” за тях туризъм. Те идваха всяка година, понякога на два пъти – семейно или с приятели. Въпросът как да използваме новите условия за пътуване, които ще важат от тук насетне за да направим България по-близка до поляците. Интелигентният туризъм предвижда интегриране на информационните и комуникационни технологии в цялата верига на туристическия продукт и туризма като цяло. 

Туризмът, като феномен на съвременното общество и един от най-динамично развиващите се отрасли в световен мащаб, би могъл да се превърне в основен експортен отрасъл на България и фактор за бързото ни излизане от икономическите затруднения породени от пандемията. 

____

Автор: Емил Макаров – икономически представител на България в няколко държави и Директор на последното държавно туристическо представителство на България в Полша