ОТНОСНО ПРОЕКТИТЕ ЗА ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ, ВНЕСЕНИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ В НСТС

ОТНОСНО: Проекти за Закони за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност,  Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

Във връзка с предстоящото на 6 декември 2021 г., заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Българската стопанска камара (БСК) изразява принципната си подкрепа за предложените изменения в посочените по-горе законопроекти.

Използваме случая да поставим за обсъждане допълнителни конкретни предложения за изменения в трите обсъждани законопроекта, отразяващи проблеми на членуващи в БСК браншови сдружения.

I. По Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

1. В сега действащата разпоредба на чл.76в ЗАДС са предвидени изключения, при които при въвеждането на територията на страната на стоки, които не са акцизна стока в страната-изпращач, но са акцизна стока за България (такъв пример са използваните като добавки в хранителната индустрия ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol за производството на хранителни стоки, в т.ч. на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание до 1,2 % vol), същите не се придружават с опростен придружителен документ. Този механизъм създаваше възможност за движението на такива стоки в рамките на ЕС, отчитайки, че опростен придружителен документ не може да бъде издаден от изпращача на стоката, която не е акцизна в неговата страна.

Новият чл. 76з от проекта на ЗИД на ЗАДС предвижда движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава-членка, да се осъществява с регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифицирания изпращач в другата държава-членка, както и да се спазват останалите формалности. Тъй като обаче в цитирания член на законопроекта не се предвиждат изключения (напр., по аналогия изключенията, описани в чл. 76в от действащия закон), изпълнението на залаганото изискване ще бъде възможно единствено в случаите, в които определената стока попада под акцизен режим както в страната на изпращане, така и в страната на получаване. По този начин, за стоки, които са акцизни за България, но не подлежат на облагане с акциз в държавата-изпращач, изискванията на предложения чл. 76з няма да могат да бъдат изпълнявани на практика, тъй като няма да са налице основанията за регистриране на изпращача като сертифициран изпращач в неговата страна и, съответно - за издаване на регистриран електронен опростен административен документ или опростен придружителен документ.

Като следствие, такива стоки, каквито са използваните в индустрията за храни и напитки ароматични добавки, няма да може да бъдат въвеждани в страната от държави-членки на ЕС, в които те не са акцизни. В резултат на тази практика, икономическите оператори ще бъдат поставени пред практическа невъзможност за търговия с тях, респективно - ще доведе до нежелани и неоправдани ограничения за хранително-вкусовата промишленост.

Предлагаме в приложното поле на чл. 76з на законопроекта да бъде въведено изключение (по аналогия на чл. 76в от действащия ЗАДС) и същият да не се прилага при въвеждането в страната на акцизни за България стоки, които не подлежат на облагане с акциз в държавата на изпращане, тъй като изпращачът не би могъл нито да издаде опростен придружителен документ, нито регистриран електронен опростен административен документ, нито да придобие качеството сертифициран изпращач за стоки, които не са акцизни в неговата страна.

2. В периода 2018-2021 г. БСК и заинтересовани браншови сдружения заявиха неколкократно настоятелни и аргументирани позиции за промени в ЗАДС с цел преустановяване облагането с акциз на т. нар. енергийни продукти с двойно предназначение, каквито са органичните разтворители, използвани за производствени цели. Те се влагат в широк кръг от продукти, вкл. бои и лакове, растителни хранителни масла, печатарски процеси, нанасяне на покрития в машиностроенето, електрическата промишленост, мебелното производство – общо над 15 основни категории промишлени дейности в обхвата на Наредба 7/2003 г. на МОСВ, транспонираща приложима директива на ЕС за индустриалните емисии.

Поддържаме становището и изложените аргументи, дадено в хода на обществените консултации на Закона за акцизите и данъчните складове и отново поставяме за обсъждане искането за:

• отпадане на задължението за използване на автоматизирани системи за отчетност на стопански субекти, извършващи дейности с употреба на органични разтворители, използвани за производствени цели и попадащи в обхвата на в обхата на Наредба № 7 от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (загл. изм. - дв, бр. 40 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 

Предложение:

• Добавяне на нова т. 12 в чл. 24а, ал. 3, със следното съдържание 12. При издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител-производител на растителни масла по метода на екстракция с енергиен продукт КН 27101225 се съблюдават изискванията на т. 1-7 и са неприложими изискванията на т. 8 до 11; 

• предвиждане на изключение в чл. 14, ал. 1, т. 3, като се изключат енергийни продукти с код КН 27101225, когато се използват за екстрахиране на растителни масла в прилаган процес на екстракция и не е компонент на крайните продукти (растителни масла и шротове).

3. Подкрепяме искането на Съюза на пивоварите в България, изложено в хода на обществените консултации, с което се настоява за:

- предвиждане на дерогация за измерването на градусите Плато на ароматизираната бира (т.нар. „бирени миксове или радлери“), като се даде предвиденият в Директива 2020/1115 ЕС преходен период до 31 декември 2030 г., в който да продължи да се използва прилаганата понастоящем методика и практика за определянето на данъчната основа на облагане с акциз на ароматизираните бири, с която не се отчитат добавяните след приключване на ферментацията аромати, овкусители и захарен сироп.

II. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

БСК изразява подкрепа на искането на браншовите организации от хранително вкусовата промишленост, членуващи в БСК, за добавяне в ЗДДС на нова т.8 в чл. 66, ал. 2, с което да бъде намалена на 9 на сто ставката на данъка за храните, с изключение на алкохолните напитки.

Приемаме, че подобно изменение може да бъде ефективна компенсаторна, антиинфлационна мярка в отговор на настиска върху цените на хранителните продукти от редица вътрешни и външни проинфлационни фактори, в т.ч: непредвидимо високата цена на електроенергията за небитови потребители, покачването на цените на фуражите, суровините и транспортните услуги, чието влияние не може да бъде компенсирано по веригата на производство и предлагане на храни.

Българската стопанска камара последователно защитава позицията, че промени в отделни данъчни закони не следва да се правят самоцелно и изолирано за решаване на конкретен проблем, а след задълбочен експертен и обществен дебат и оценка за въздействие за съвкупните ефекти върху действащата данъчно-осигурителна система в Република България. В същото време, подкрепяме предложението на нашите членове като временна мярка, с оглед подкрепа на сектора на хранително-вкусовата индустрия, забавяне на ценовия шок и съхраняване на покупателната способност на населението.

III. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

БСК подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО), който е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и с усъвършенстване на данъчното законодателство.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК