КБТБ: ЛИПСАТА НА ЯСНИ КРИТЕРИИ ОТ НАП ДОВЕДЕ ДО НЕРАЗБОРИЯТА С ДЪРЖАВНАТА ПОДКРЕПА ЗА ТУРИСТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС

Представители на Конфедерацията на българския туристически бизнес (КБТБ) проведоха среща с министъра на туризма Христо Проданов и Националната агенция за приходите във връзка с изпратените Уведомления за връщане на средства по програмите за подкрепа на най-засегнатия от пандемията с COVID-19 туристически бизнес.

От КБТБ посочват, че страните са се обединили, че основният проблем е, че в началото е нямало ясни правила и критерии за определяне на оборота, като различните експерти изисквали различна информация, което се наблюдава и сега с текущите Уведомления. 

Ето какво казват от организацията в писмо до медиите:

Считаме, че е недопустимо, когато не са дадени ясни параметри на етап кандидатстване и впоследствие на отчитане, например кои сделки влизат в оборота за формиране на помощта, как се определя периода с оглед на преустановяване или ограничаване на дейността, възможни ли са доставки и работа на гише по време на локдауна, сега да се говори за нарушаване на процедура и възстановяване на средства.

Недопустимо е в указанията за отчет изрично да е посочено, че не се изискват копие на разходооправдателни документи, а в Уведомлението да е посочено, че несъответствие е липсата и не представянето на фактури за направените разходи.

Всички заявление за кандидатстване както за фаза 1 и 2, така и впоследствие за фаза 3 преминаха оценка на допустимост. В този ред на мисли, твърдението в писмата, че не може да се формира извод за коректно деклариран оборот и период, както и „установено е неправомерно получени средства“ е недопустимо и говори за некомпетентност на работата на експертите на НАП от всички нива, дори и на тези, одобрили и подписали Заповедта за одобрение на кандидатите. Нали именно заради общата база данни и електронния масив от информация, НАП стана междинно звено при разпределението на средствата. Твърдеше се, че това се прави в помощ на фирмите, нуждаещи се от подкрепа, за бързина и улеснение в процеса на работа. Сега се получава така, че тази реклама на НАП е била фалшива. В момента има натиск, преразглеждане на условия, нови утежняващи изисквания и то една година по-късно. Да не говорим за вменената вина, която се формулира в Уведомлението, за стреса и напрежението, което се създава с изискването на голям обем от документи за изключително кратък 7-дневен срок.

Уведомлението завършва с изречението „на основание на чл. 277 от АПК имате възможност да възстановите получената БФП ведно със законната лихва…..“ , без да се обясни на фирмите, че тепърва започва процес на проверка на цялостната дейност на фирмата и е възможно да се изискват още документи и доказателства и че въобще може и да не се стига до възстановяване на средства. Излиза, че крайно нуждаещите се фирми, които са поискали оборотен капитал, за да спасят бизнеса и да запазят работните места, са без вина виновни и вместо помощ получават наказание и натиск.

Накрая Българската държава ще получи глоба, че някой по веригата (НАП) не си е свършил добре работа в начален етап, сега санкционира, прибира лихви … средства, които няма да дойдат в нашата хазна, а най-вероятно ще трябва да върнем в Брюксел, дори с глоба.

Считаме, че е налично надвишаване на правомощията от НАП – Изисква се предоставяне на информация за ВСИЧКИ получени помощи за COVID за периода 2020-2021, с оглед проследяване за двойно финансиране. В допълнение искат копие на всички разходооправдателни документи към тях. Тук въпросът е в качеството на какви НАП изисква тази информация, ведно с подкрепящи разходни документи за ВСИЧКИ програми. Това се превръща в цялостна ревизия за фирмите за период от 2  години. При отчет на проект, нито една ОП не функционира на този принцип. Достатъчно е да се направят три неща: първо на документите да е изписано Разходът е по проект …, второ да се представи аналитична счетоводна разбивка на приходите и разходите по проекта и на трето място да се представи декларация за липса на двойно финансиране.

Изисква се и прикрепено копие към всеки документ „вярно с оригинала“. В кръга на шегата ще кажем, че това не е и екологично, защото означава да изсечем няколко гори за хартия…

Освен всичко, не са представени точни решение, тълкование и указание как да се процедира:

1. Какво е определението на ограничена дейност, никъде не е изведено и се тълкува от всеки експерт различно:
   13. На етап на кандидатстване – Имаме ли право да получим помощ за периода на Заповед РД-01-655/ 13.11.2020, когато сме били ограничени да работим не 24 часа, а само в рамките от 6:00 до 23:00 ч.?
   14. На етап изпълнение – Имаме ли право да получаваме помощ и да работим ограничено в периода на преустановяване на присъствените дейности, а именно с доставки на храни по домовете или работа на гише?
2. Как се изчислява оборота за референтния период за месец февруари, тъй като през базисната 2020 г. февруари е с 29 дни, а за 2021 г. – 28 дни. Различните експерти на НАП, изискват различна информация.
3. До скоро нямаше яснота за програма ЗАПАЗИ МЕ, дали се води като минимална/държавна помощ, тъй като средствата се изплащаха направо на служителите и реално се оказват помощ на физическото лице. Още повече в Регистъра за минимални помощи https://minimis.minfin.bg/ReportBulstat.aspx, програма ЗАПАЗИ МЕ се публикува една преди 2-3 месеца. В същия регистър все още не са обявени всички помощи, които дадена фирма е получила. Информация, която би следвало да е публична и да е налична още на етап сключване на договори или получаване на средства.
4. Ако Регистърът за минимални/държавни помощи беше изряден и всички получени средства бяха въведени коректно и на време, нямаше да се налага да се изисква тази информация от фирмите. Нямаше да има съмнение, което е минимална/държавна помощ и кое не е. Още един сериозен пропуск от страна на държавата, което рефлектира върху бизнеса.
5. Не е ясно ако се установят недопустими разходи, фирмите ще имат ли възможност/право да представят други разходооправдателни документи и как се процедира с оглед на изминалия вече едногодишен период и осчетоводените разходи.
6. Представете доказателства, че дружеството е запазило дейността си, поне 3 месеца от изпълнението на проекта – как се процедира при сезонните обекти?

Всичко гореизброено води до хаос и неяснота за начина, по който трябва да се разходват и отчитат средствата, получени като държавна подкрепа за справяне с кризата с COVID-19.