ПОКОЛЕНИЕТО, КОЕТО СЕ ДВИЖИ БЪРЗО И ЧУПИ СТЕРЕОТИПИ

• В България Gen Z може да започва по-късно- около 1999 г., което да се дължи на технологочния лаг
• Според последното преброяване в страната има около 880 хил. души на възраст между 10-24 г.
• Предпочитат повече работа от вкъщи, по-гъвкаво работно време и възможности за развитие

Социологията обича да създава архетипи и може да раздели хората на всякакъв принцип: образование, етнически произход, политически възгледи и прочие. Една от най-популярните разделителни линии е поколенческата. Въпреки термини като милениали, бумъри, поколение Х, Y и Z, академиците и анализаторите рядко се обединяват около тяхното значение.

Според американския център за социологически и демографски проучвания Pew Research честотата, с която се формират поколенията е през около 15 години. Майкъл Димок, президент на Pew, определя границата между две от последните поколения - милениалите и поколение Z, някъде около 1997 г. От къде идва това разделение?

"Oт САЩ" отговаря накратко пред "Капитал" Андрей Илиев, изпълнителен директор на "Лидер Академия", организация за развитие на човешките ресурси. Поколенческото разделение е културен феномен и не бива да се разглежда с твърди граници, а по скоро като начин, по който времето и средата са повлияли на определени групи. Разковничето е "фундаментът на личността" - през първите 14 години от живота, с основен акцент върху първите 7, подчертава Илиев. Това е и причината поколенията да са на около 15-20 години едно от друго.

Според Илиев в България Gen Z може би започва от по-късно - с родените около 1999 г., тъй като има известно забавяне в сравнение с културните феномени в САЩ и други развити страни. Това е логично, тъй като най-новите технологии навлизат с известно закъснение, но всичко това с годините е условно и акцентът не трябва да бъде там.

Що се отнася до труда, данните не изглеждат обнадеждаващи. Според НСИ към средата на 2023 г. от общо 575 хил. души между 15 и 24 г. едва около 20% са работили или търсили работа през последната година. Данните на годишния доклад за младежта, който се изготвя от Министерството на младежта и спорта, показват, че около 39% работят като персонал в сектора на услугите, търговията и охраната и 20% са с професии, които не изискват специална квалификация.

Нивото на безработица е 11.8%, което е притеснително, тъй като е драстично по-високо от основния дял - 4.6%, но по-проблемен е фактът, че огромна част от младите изобщо не са "икономически активни" според НСИ. Какви са причините? На първо място статистиката може да е изкривена, тъй като не обхваща всички млади. "Поколението използва активно социалните и професионални мрежи при търсенето на работа", споделя пред "Капитал" Милена Вягова, управител на "Ейч Ар Сървисиз", компания за човешки ресурси от Варна. Когато не са регистрирани в бюрото по труда, това не означава, че не си търсят работа.

Друга причина може да е сивият сектор, който е близо една трета от БВП на България. Именно там често биват наети млади хора, които не се водят на договор и им се плаща само на ръка. На трето място може да е липсата на подходящи работни места, тъй като според данни от Националната програма за младежта 2021-2030 г. около 25% живеят в селата, където опциите за развитие са по-малко.

Гъвкавото работно време и хибридно работно място също са важна част от предпочитанията на Gen Z. Почасовата работа, възможност да се работи на свободна практика, автономността, работата от къщи все повече се търсят от представителите на това поколение. Според специалистите най-добрият модел би бил хибридният - с възможност за дистанционна работа и "плаващо" работното време. Според Иван Господинов, председател на "Образование без граници", младите обаче не си дават сметка, че не е толкова лесно човек да е на такава позиция. "Този тип кариера не е достъпна за всеки на този свят", посочва той.

Според доклада на Българската стопанска камара за поколенческите характеристики около една трета от поколение Z изразяват устойчива нагласа да напуснат страната, да живеят и работят в друга държава. Сред най-предпочитаните са Англия, Германия, Франция, Италия, Скандинавските страни, Испания, Финландия, САЩ, Канада и др. Основните фактори за тази нагласа са именно безпаричието и неудовлетвореност от липса на работа по специалността, както и по-добри условия и повече възможности за придобиване на опит и развитие в чужбина, съчетани и с по-високо заплащане.

Според анализа проблем е и т. нар. "отложена зрялост", или късно придобиване на битова автономност. Българските младежи напускат дома на родителите си средно на 30 год. Семейната среда, в която са израснали хората от това поколение, е осигурявала, с известни изключения, свръх защита, грижа и предпазливост от страна на родителите, посочват авторите му. За разлика от предишните генерации, голяма част от поколение Z ще продължи да живее с родителите си. Една от причините може да е чисто финансова - цените когато цената на квадратен метър в София например надвишава средната заплата, възможностите за покупка на жилище не са големи. Инфлацията също така оказа ефект и върху наемите, което допълнително ще затруднява най-младите.

Въпреки това поколението им се ориентира към инвестиции в дигитални активи, като криптовалути, което говори за тяхната предприемчивост и готовност да рискуват.

От милиони на хиляди