БСК ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА ЗА ПРОМЕНИ В КТ ОТНОСНО РАБОТАТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен за разглеждане от членовете на НСТС на свикано извънредно заседание на 5 октомври 2023 г., от 15.00 ч., в Гранитна зала в сградата на МС.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГАБРИЕЛ,

Българска стопанска камара изразява принципна подкрепа на внесения за разглеждане от НСТС проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Законодателните предложения бяха обсъдени на няколко заседания на Комисията по трудово законодателство на 8, 20 и 25 септември 2023 г. в рамките на които бяха положени значителни усилия за доближаване на позициите на трите страни – държава, работодатели и синдикати.

Законопроектът развива нормативната уредба, свързана с работата от разстояние, като основен фокус е работата от разстояние, при която работното място е фиксирано извън помещенията на работодателя. За нас е важно да продължи обсъждането на законодателни решения, подходящи за работа от разстояние, при които работното място не е предварително определено, а е само определяемо.

За членовете на Българската стопанска камара основно предизвикателство при прилагане на съществуващия режим на работа от разстояние е прилагането на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд по отношение на работни места, които не с под контрола на работодателя. Смятаме, че този въпрос остава отворен и продължаваме да търсим взаимно приемливо решение с Министерството на труда и социалната политика.

Доколкото реформата в режима на „работа от разстояние“ е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, разбираме необходимостта от своевременното му приемане. Същевременно, обръщаме внимание на напредналата фаза на преговорите между европейските социални партньори по актуализиране на европейското споразумение за работа от разстояние, което предстои да се приложи с европейска директива, вероятно в първите месеци на Белгийското председателство през 2024 г. Това означава, че дебати по темата ще бъдат отворени отново през следващите месеци.

По отношение на конкретния законопроект, обръщаме внимание на предложение, което не бяше възприето по време на обсъжданията:

По отношение на предложения §7:

БСК предлага в проекта на чл. 245, ал. 3, изречение 1, да бъдат добавени думите „в размера по ал. 1“, като законовият текст придобие следния вид:

„(3) Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите, в размера по ал. 1. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя. Изпълнителят не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора му с работодателя.“

Гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение на служителите на работодателя от страна на изпълнителя, на когото последният е пряк подизпълнител, следва да е в предвидения в ал. 1 на чл. 245 от КТ размер. В противен случай новата ал. 3 на свой ред се явява дискриминационна по отношение на работниците по ал. 1.

Подкрепяме редакцията на предложената разпоредба чрез добавяне на текст, уреждащ възможността за освобождаване от отговорност на изпълнители, положили дължимата грижа, както предвижда §5 на чл. 12 от Директива 2014/67/ЕС.

По този начин ще се минимизират предпоставките за неизплащане на трудовите възнаграждения, в случаите на неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнители, но и ще се гарантира в по-голяма степен правната сигурност по отношение на добросъвестните изпълнители.

В този смисъл, споделяме аргументите на МТСП, изложени в мотивите към приложения проект на ЗИД на КТ, а именно, че с предложената редакция няма да има основание, когато изпълнителят е изряден в своите търговски отношения с работодателя на работниците и служителите, да търпи неблагоприятни последици от незаконосъобразното поведение на работодателя.

Следва да се обърне внимание на това, че отделно от горното, би могло да се предвиди (изрично или поне неизчерпателно) и система от мерки, чрез които изпълнител, на когото работодателят е пряк подизпълнител, би могъл да гарантира осигуряване изплащането на минимално определения размер на възнагражденията от страна на работодателя.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК