САЩ И ЕС ПОДГОТВЯТ ОБЩИ МИТА ВЪРХУ СТОМАНАТА И АЛУМИНИЯ

Идеята е след установяването на т.нар. клуб към него да се присъединяват и други държави, които споделят икономическите виждания на ЕС и САЩ. За тази цел са заложени и шест конкретни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени.

Стигането до пълно разбирателство е от ключово значение и за двете страни, като именно поради тази причина крайната дата за приключване на преговорите беше изместена от 1 октомври до 1 януари. Урсула фон дер Лайен има голямо желание сделката да бъде завършена, като източник на Politico твърди, че според нея е важно двете страни да покажат обединен фронт.

Това искане на председателя е и причината преговорите да бъдат поети изцяло от кабинета й, което не се нрави на голяма част от държавите в блока. "Мисленето в кабинета на Фон дер Лайен изглежда до голяма степен е [начин на] мислене [характерен] за САЩ, а не в ЕС", заяви дипломат от ЕС пред изданието. "Държавите членки трябва да почувстват, че техните интереси са задължение, представлявано от комисията, от хората на Фон дер Лайен в тези разговори", добави той.

Още една причина за този подход е и нуждата от постигане на съгласие, като има амбиции то да бъде обявено на 20 октомври - когато Фон ден Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел гостуват във Вашингтон за среща с американския президент Джо Байдън. Ако цялостната договорка не бъде завършена до този момент, то се очаква да бъдат представени поне конкретни мерки. Според Politico една от тях най-вероятно ще бъде "Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий". Целта му ще е да обезкуражава търговията с въглеродно интензивна стомана и да окаже натиск върху страни като Китай, за да намалят субсидиите за производството на метали. По този начин местните производители в САЩ и Европа на теория би трябвало да не бъдат ощетявани повече, но успехът на бъдещия механизъм е от ключово значение за това.

Въпреки напредналия етап на разговорите между двете страни завършването на споразумението все още не е гарантирано. Има разминавания по дадени предложения, като според един от главните търговски представители на САЩ, Катрин Тай, е "много, много трудно" на Брюксел да се съобрази с някои искания на Вашингтон. "Изглежда, че трябва да можем да прехвърлим [сделката]", но тя не пропусна да отбележи, че неуспешният опит от последното десетилетие за трансатлантическа търговска сделка е показал, че "въпреки високото ниво на ангажираност, не успяхме да го постигнем."

Китай е от другата страна на барикадата

Действията на Вашингтон и Брюксел целят да се предпази местната индустрия от тази в страни, които значително субсидират своите сектори. На първо място в тази категория е Китай, като част от критериите за влизане в тарифната зона са формулирани по начин, който прави включването на Пекин невъзможно. Едно от изискванията е "дадената икономика да се въздържа от налагане на ограничения върху износа на съответните суровини, междинни суровини и други свързани продукти". Китай наложи ограничения върху износа на галий и германий в началото на август, като двата метала са ключови за производството на полупроводници. Малко по-късно Индонезия забрани износа на никел, който е от критична нужда при производството на неръждаема стомана. 

Според анализатори това може да доведе до ситуация, в която определени държави може да заведат дело в Световната търговска организация (СТО). Очакванията са възможно недоволство да дойде от големи производители на стомана като Индия и Русия.

Освен силно вероятната сделка със САЩ Брюксел планира и допълнителни действия срещу китайските производители на стомана. Според Financial Times ЕС ще започне антисубсидийни разследвания на производители на стомана, които произвеждат в излишък. Това най-често се случва в страни като Китай, което ясно показва намеренията на съюза.

Очакванията са официалното обявяване на разследванията да се случи по време на срещата на Байдън с Фон дер Лайен и Мишел във Вашингтон. В края на срещата се очаква съвместно изявление, в което да се каже, че ЕС ще използва своите инструменти за търговска защита, за да оцени ситуацията на пазара за стомана, но без да се споменава Китай. Това ще доведе до разследвания от ЕК, каза пред FT дипломат от ЕС.

Процесът няма да засяга по-стари субсидии или налагането на необходимостта от допълнителни мита за компенсирането им. Освен това няма да е насочен за държавата. "Това е много по-широко от Китай", добави един от източниците на FT.

Започването на разследванията се случва във връзка с договорката на Брюксел за прекратяване на допълнителните мита, които САЩ наложиха по време на администрацията на Тръмп. Целта е да се договорят мерки за противодействие на свръхкапацитет на стоманодобивната промишленост и насърчаване на "зелената" стомана. Вашингтон вече няколко пъти ясно заяви, че иска да предотврати "изтичането" на китайска стомана и алуминий на пазара в САЩ.

ЕС вече има наказателни тарифи за 20 вида китайска стомана и продукти от неръждаема стомана. Освен това блокът е определил и квоти за внос като част от мерките за защита на своя пазар до средата на 2024 г. Доставките от Китай стабилно намаляват от 2015 г. насам, когато бяха 25% от вноса на стомана в ЕС в обем. До 2018 г. тази стойност падна до под 10%, показват данни на федерацията на производителите на стомана в ЕС Eurofer.

Поредното разследване

Това няма да бъде първото разследване, което Брюксел предприема срещу индустрии, в които лидер е Китай. В средата на септември ЕК обяви, че започва разглеждане дали не е нужно налагането на допълнителни мита върху китайските електрически автомобили (EV), които се внасят в блока. 

"В момента световните пазари са наводнени с по-евтини електрически автомобили. И цената им се поддържа изкуствено ниска чрез огромни държавни субсидии", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишното си обръщение към парламента на блока. Продължителността на проверката ще бъде 13 месеца, като ако се заключи, че е необходимо налагането на допълнителни мита, те ще се добавят върху вече съществуващите мита от 10% за китайски автомобили в Европа.

в. Капитал