15-И ЗЕЛЕН ФОРУМ: РЕАЛНОСТИТЕ ПРЕД ЗЕЛЕНАТА ЕВРОПА – СКОРОСТ, РЕСУРСИ, СИГУРНОСТ
Имаме голям шанс да скочим напред, ако успеем да се вгледаме в следващото поколение технологии. Ако заложим на технологиите и онова, което ще бъде конкурентоспособно спрямо сегашните зелени технологии, на онези батерии, които ще бъдат различни от днешните, на онази соларна енергия, която ще е ново поколение в сравнение с днешната, да заложим на енергийната ефективност и оптимизацията на процесите. Газовото потребление, и това е тенденция в Европа, ще спада все повече и повече. Това заяви бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов в откриващата реч на 15-ия Зелен форум, организиран от списание "Мениджър", който се провежда днес в столичния Интер Експо Център.
"Ние не просто заобичахме зелената икономика, тя се превърна в икономиката въобще. Преди 15 години много неща в сферата на зелената икономика бяха странни, ексцентрични, доста скъпи и недобре разработени и това правеше всеки разговор за зелена икономика или малко фантазен, или неадекватен за много хора. 15 години по-късно всичко се обърна наопаки. На практика енергийната икономика се преобрази фундаментално", каза той и изреди редица промени, които са се случили през това време.
Всичко, което преди 15 години в сферата на енергетиката беше много скъпо, сега е много евтино и всичко, което беше много евтино, сега е много скъпо. Соларната енергия е най-евтина, вятърната е почти колкото нея. Това бяха много скъпи удоволствия едно време, а сега те са много евтини. Всичко, което тогава беше евтино - въглища, ядрена енергия, сега е много скъпо. Зелената икономика не е елитарна европейска марка. Големият проблем на Европа е, че изоставаме в сферата на зелената икономика. Регулаторната рамка на зелената икономика, това, което наричаме Зелената сделка е добре очертано. Реалността на бизнеса и конкурентоспособността е различна. Китай е номер 1 в почти всяко отношение - производство, инсталация на соларна енергия, производство и инсталация на вятърна енергия, батерии, електрически автобуси и велосипеди, електрификацията е основна част на зелената икономика. Европа преди 15 години беше лидер във всички тези неща, беше първа в мощните далекопроводи, докато сега това е Китай. Фактически ние изоставаме, отбеляза бившият министър на околната среда и водите.
Очевидно е, че Европа е поставена пред нови климатични, икономически и геополитически реалности и трябва да ги посрещне. В същото време трябва да помисли и за своята енергийна ресурсна независимост и как да запази конкурентоспособността на индустрията си, коментира модераторът на първия дискусионен панел "Реалностите пред Зелената Европа – скорост, ресурси, сигурност" Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър".
Дали ще има друга конфигурация на европейските институции след евровота на 9 юни, която да доведе до преосмисляне на Зелената сделка бе един от водещите въпроси, по които дискутираха участниците в панела.
"Тези избори са различни, защото през последните 5 години в Европа се случиха редица кризи, които белязаха начина на мислене на европейците - COVID-19, руската агресия в Украйна. През 2019 г. тези обстоятелства не бяха налице и европейците можеха да бъдат по-фокусирани върху климатичните промени и темата за климата като цяло. През 2024 г. ние ще отидем да гласуваме белязани от много кризи от последните 5 години, но и от последиците от предишни кризи - иконмическата и финансовата криза, включително от мигранската криза през 2015 г. ", посочи директорът на софийския офис на Европейски съвет за външна политика Мария Симеонова.
Пет кризи са решаващи за европейците и те ги определят за значими за тяхното бъдеще - COVID-19, икономическа и финансова криза, миграцията, войната в Украйна и климатичните промени. Климатичните промени се чувстват осезаемо в Нидерландия, но те обуславят очаквания завой вдясно и по-увеличено представителство на крайно десните партии в Европейския парламент за сметка на мейнстрийм партиите. Това подвига въпроси дали крайно десните ще повлияят начина, по който ЕС ще забави изпълнението на своите амбициозни зелени политики.
"Европейците искат да дишат по-чист въздух и те са достатъчно богати, за да се замислят как ще живеят следващите поколения", коментира Пламен Димитров, член на управителния съвет на Българско геополитическо дружество. И понеже повечето климатични прогнози казват, че има значително увеличение на средната температура на планетата, глобалното затопляне и начинът то да бъде забавено е да се намалят въглеродните емисии, които се изхвърлят в атмосферата. Това не е новост. Случвало се е през 19 век, когато китовете са били избивани заради китова мас за осветление. В края на 19 век конските файтони в Ню Йорк са били премахнати заради изобретяването на автомобилите, сподели още Димитров.
Според него, този енергиен преход, който извършва сега ЕС, не е продиктуван от пазарните сили, а е решение на европейските сили. Въпросът е как този преход ще бъде приспособен към пазарните реалности така, че ЕС да не загуби своята прословута конкурентоспособност.
"Технологиите се развиват и алтернативните източници на енергия, които са били скъпи преди 15 години, днес вече не са скъпи. Въглищата се намират лесно и са най-евтини, ако не са натоварени с цената на въгреродните емисии. Нефтът и природния газ са относително евтини, обаче замърсяват атмосферата. ВЕИ (от слънце и вятър) вече са много етвини, но са непостоянни. Атомната енергетика е сравнително евтина, но е опасна. Въпросът е как да се намери баланс между всички енергийни източници. Най-очевидното решение е тези енергийни източници, които са скъпи, да бъдат направени по-евтини. Това вече се случва с вятърната и слънчевата енергетика. Това са дилемите пред ЕС. Има значение какво правят големите производствени центрове и консуматори на електроенергия, какво се случва Китай и САЩ, например", добави Димитров.
Европа е първа в регулациите, първа в амбициите. Проблемът е, че тази трансформация на икономиката и индустрията е трансформация на цялото общество, и зеленото, и дигиталното вървят заедно, каза зам.-председателят на Българска стопанска камара Мария Минчева.
"Ние сме първи в регулациите, но за технологиите и инвестициите говорим в бъдеще време. Затова европейският бизнес е консолидиран и като предизборни послания към европейските политически семейства на първо място поставят Зелената сделка да бъде подкрепена с една сериозна стабилна индустриална сделка на Европа. Да се прави тест за конкурентоспособност и да се оценява ефекта на законодателството, което те приемат, върху бизнеса. Настоява се за цялостна енергийна стратегия на ниво ЕС, за много по-добра междусистемна свързаност, за изграждане на мрежи и системи за съхранение на енергия, и специални мерки за енергийно интензивната индустрия, която има съвсем различни потребности и за нея слънце и вятър не играят роля като възможно решение", каза Минчева.
По думите ѝ, новото законодателство влиза в такава степен на детайлност, че започва да управлява на микро ниво компаниите. Регулациите задушават енергийната стратегия, смята Минчева.
В енергетиката и климата политиките са междуправителствени, а не общностни, както и при търговията. От тази гледна точка не може да очаквате, че каквото и да предпишете като интерпретация на тази грандиозна стратегия, всички 27 държави-членки ще започнат да изпълняват нещата веднага. Ние, като европейци трябва да живеем с това ограничение в договорите на ЕС, но въпреки това преобладава едно положително, силно развитие, каза д-р Петър Попчев, посланик /п./, президент и изп. директор на Фондация Нет Зиро Международна мрежа за климата.
Не може да очакваме такава епохална промяна - 200 години фосилна икономика и започвате да развивате чиста и беземисионна икономика, добави той.
"В много отношения европейската Зелена сделка има добри намерения, но те не са напълно изпълнени, защото има една гласна и негласна съпротива в обществото като цяло - и в бизнеса, и в обществото, и в управляващите. Зелените политики в Европа, Америка и в Китай като водещи три центъра, и всички други страни, които са ангажирани с тази политика, като Великобритания, Япония, Австралия, Южна Корея и Индия, те ще продължат и не знам кога ще стигнат до конкурентоспособността на европейската енергетика и икономика. Там е голямото предизвикателство", посочи Попчев.
Европейският бизнес започва все повече да дава гласност на проблемите, с които се сблъсква. Ние работихме преди две години и с българския бизнес - как българския бизнес се адаптира към зелените политики, които се коват в Брюксел. Открихме, че бизнесът, който движи този преход, много често се сблъсква с пречки от държавната администрация, от регулации и директиви, които не са имплементирани в България и създават пречки пред него да внася нови технологии, и да кандидатства по проекти от европейски фондове и т.н., каза Мария Симеонова.
Тя разказа за изследване, което са направили преди около 1 година по отношение на климата и изпълнението на Зелената сделка в България. "Силна чувствителност има българското общество към тези теми, подкрепя ги. Направи ни впечатление, че се забелязва силна липса на информираност. Над 30% в проучването не са чували за Плана за възстановяване и устойчивост. Прави впечатление, че младите хора у нас по-малко се интересуват от тази тема в сравнение с младите хора в други държави по на запад. Трябва да се мисли как да въвлечем младите хора, защото те ще изпитат последиците от сегашните решения. От бизнеса могат да дойдат положителни примери. Следващите 5 години европейският дебат ще бъде белязан от две думи - сигурност и конкурентоспособност", добави Симеонова.
"В новата ситуация се предполага, че ако голяма част от електроенергията на ЕС се произвежда от ВЕИ, степента на енергийна сигурност ще бъде по-висока,и това поставя Европа в по-изгодна позициия. Ако гледаме като конкурентоспособност на ЕС, САЩ са по-конкурентни във ВЕИ, защото регулациите са по-малко, и защото природният газ в Америка е по-евтин от Европа и Китай, и понеже там има свръхпроизводство, не могат да продадат излишъците и това натиска цените надолу", каза Димитров.
"Бизнесът има нужда от търговия, търговски партньори и нови пазари, на мнение е Минчева. "Ние бихме могли да използваме много повече залежи, които имаме тук, за да произвеждаме част от стоките, материалите и суровините тук, но тук пак се опира до регулациите - трябва да се намали срокът, в който се получават разрешителни за добив, за нови находища и т.н. Средата трябва да е такава, че да позволява това да се случва бързо", добави тя.
