ЩЕРЬО НОЖАРОВ: ПЕРМАНЕНТНАТА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ ИМА ДИРЕКТНА ИКОНОМИЧЕСКА ЦЕНА
Докладът на Международния валутен фонд е около 200 страници и от него могат да се направят доста изводи. България, Молдова и Беларус са трите държави, които ще бъдат с най-нисък икономически растеж. България е икономика с догонващ икономически растеж, което показва грешки в икономическата политика. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" макроикономистът Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара.
“Грешките в икономическата ни политика са свързани с нарастващи социални разходи, заради демографската криза и лошата възрастова структура на населението. България тепърва ще бъде изправена пред нарастващи социални разходи за пенсии, социални помощи, за публично здравеопазване - спешна помощ, което не се финансира от здравни осигуровки. Това ще води до все по-голяма нужда от рефинансиране на бюджета на НОИ и на бюджета на Здравната каса от общия национален бюджет, тоест, от данъци. Това означава, че сме изправени пред нарастващи дефицити. Световната банка се притеснява, че това ще доведе до рязко увеличение на дълга или до надхвърляне границата на дефицитите или дълг", подчерта макроикономистът.
Той обърна внимание, че перманентната политическа криза в България има директна икономическа цена и тя показва риск от забавяне на членството на България в Еврозоната и Шенген, заради непроведени реформи. Каквото и правителство да дойде, то трябва да се съобразява с всички останали сили в парламента, за да получи подкрепа. Това води до забавяне на реформите и рейтинговите агенции казват, че евентуалното отлагане на членството на България до 2026 г., веднага би повлияло на кредитния рейтинг. Промяната надолу на кредитния рейтинг веднага ще оскъпи дълга. Третото нещо, което казва Световната банка е неустойчиво средносрочно фискално планиране. Това са т.нар. тригодишни макроикономически прогнози, които са към всеки бюджет и в повечето случаи са грешни. БВП ще бъде с 10 млрд. по-малко, което означава, че приходите в бюджета ще бъдат с 3 млрд. по-малко. Дефицитът няма да е 3%, а би бил повече, това означава намаляване на капиталовите разходи, и влошаване на публичното благосъстояние - по-малко пари за образование и здравеопазване, което увеличава неравенствата и е пак ефект на доминото. Частните инвестиции, в годините до 2020 г. са били 20%, а сега са паднали на 17%. Това води до силно свиване на икономическия растеж, фискалната политика, инвестиционната е буквално грешна, обясни Щерьо Ножаров.
“Инфлацията в България остава с 3 пункта над инфлацията на трите държави с най-ниска инфлация в ЕС, които имат 1 и под 1%, а трябва да е само с 1,5 пункта отгоре. Инфлацията идва на първо място отново от грешна фискална политика, без контрол на паричната маса и несъответствието на паричната маса спрямо БВП и производителността, ние увеличаваме административно доходи, заплати и т.н. Това се отразява на инфлацията. На световно ниво цените на горивата се успокоиха, но цените на храните не са все още. Цените на цветните метали също не са съвсем спокойни. На четвърто място, регулативните органи в България не си вършат работата. Има нелоялна конкуренция от външен внос, от трети страни извън ЕС. Всичко това влияе на инфлацията. И при една война, извън контрола на паричната маса, се появяват дефицитни стоки. Вносът на метали, вносът на фуражи, трябваше да бъде заместен от внос от по-далечни дестинации", обясни експертът.
По думите му Българската стопанска камара подготвя форум ранната есен, който ще бъде посветен на реалното въвеждане на програмното бюджетиране. Нашата фискална политика и процес на бюджетиране нямат нищо общо със силно развитите икономики по света като САЩ и тези в ЕС. “Трябва сериозен разговор за бюджетния процес. И втори съвет, доходите, социалната политика, нива на заплати и пенсии трябва да бъдат свързани с производителността на труда, стимулиране на инвестиции, защото доходите са функция на икономическия растеж, а не на популизъм, на политически решения. Ние трябва да вървим към изграждането на все по-сериозна пазарна икономика, каквото е желанието на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Реформи в сектори, които се подценяват като здравеопазване и образование. Здравето на населението е много важно за работоспособността на населението. Те са належащи и трябва да се стартира с тях", каза още Щерьо Ножаров.
