ИСС ПРЕПОРЪЧА МЕРКИ ЗА ПРЕНАСТРОЙВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО КЪМ ПРИЛОЖИМОСТ НА ЗНАНИЯТА

Несъмнено има различия в подготовката на учениците, както и значителна разлика в престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването.

В България се откриват образователни неравенства, които се дължат, както на неравенства на доходите, така и на други фактори - етническата принадлежност и социално-икономическото равнище на семействата на обучаваните.

Това са част от изводите на анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема „Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“. Документът е разработен по предложение на Президентството и беше приет на пленарната сесия на ИСС. В него съветът анализира настоящата ситуация и дава конкретни препоръки за мерки. 

В България над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до услуги образование и грижи в ранна детска възраст, посочва ИСС в анализа си. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на нуждите от услуги. Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%). Според ОИСР ограниченото участие в образованието в ранна детска възраст сред определени демографски групи, като ромското население в страната, предполагат, че бариерите за навлизане остават. 

85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно образование, което е под средното за ЕС ниво от 96,3% и ни нарежда сред десетте държави с най-слабо представяне по показателя в съюза. 

Друг акцент на анализа сочи, че ниската популярност на професионалното образование е един от факторите с най-неблагоприятно отражение върху пазара на труда, особено в областта на техническите професии. Данните за потребностите от работна сила (вкл. изисквани умения) трябва да се интегрират в план-приема на професионалното и на висшето образование.

Според ИСС е назряла необходимостта да се заделят финансови ресурси, с които да се осигурят стипендии за студентите от специалностите, признати като важни за нормалното състояние на пазара на труда и за функционирането на различните индустрии.  

Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите - отпадналите студенти преди завършване на академичната година достигат 30% в селата и над 15% в малките градове.   35% от българите между 30-34 години са със завършено висше образование, което е изоставане от близо 10% спрямо средните стойности за ЕС, сочи статистиката за миналата година.

На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора (18-34), които нито учат, нито работят  – на 23-то място от 27.

В същото време 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на служители заради липса на ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език.

Страната има и един от най-ниските проценти на участие на възрастните в образование и обучение в ЕС, особено по отношение на хората в неравностойно социално-икономическо положение. През 2022 г. делът 25-64-годишните, които са участвали в образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7%. Това е значително под средното за ЕС ниво от 11,9%. В региона липсва изградена култура на непрекъснато обучение и надграждане на образователния профил.

ИСС препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и приемането на нов закон, който да регламентира и гарантира усвояването на т.нар. „меки умения“, които включват социални умения и ключови компетентности.

Сериозен проблем е и осигуряването на преподаватели за образователната система. Огромен дял на преподавателския персонал е над 50-годишна възраст, което означава, че в краткосрочна и в дългосрочна перспектива, пенсионирането им ще остави образователната система в критично състояние. Този недостиг вече се усеща в определени професионални сфери и населени места. Има необходимост от поддържането на темп на навлизане на млади учители и задържане на тези, които са в трудоспособна възраст, провеждане на по-фокусирана квалификационна и   мотивационна политика и по отношение на ръководствата на училищата и преподавателите, чрез която да се подкрепят училищата, особено тези с ниски резултати.

В рамките на пленарната сесия съветът обсъди и гласува проект на Резолюция относно присъединяването на България към ОИСР.

ИСС прие и декларация относно Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти, в която призова политическите партии и демократични организации да се разграничат от него.

„Предложените промени ще възпрепятстват свободното изразяване на волята на гражданите и икономическите субекти. Проблемът с неяснотата на финансирането на някои неправителствените организации и медии, не може да се реши с дискриминационни и репресивни практики, а с повече прозрачност и по-добри демократични практики“, посочват в декларацията си членовете на съвета.