ПОЗИЦИЯ НА БЕА ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2026 Г.
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Г-жа Теменужка Петкова
Министър на финансите
Изх. № 2025-11-1/04.11.2025 г.
Относно: Позиция на Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) относно проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
БЕА обединява предприятия от малкия и средния бизнес в сектора на електронната търговия. Нашите членове са сред онези предприемачи, които работят изцяло на светло – осигуряват реални доходи, плащат пълни осигуровки, създават устойчива заетост в страната и спомагат за подобряване на екосистемата в електронната търговия. Подкрепяме усилията на държавата за стабилни публични финанси, по-висока данъчна събираемост и намаляване на сивия сектор, но считаме, че част от предлаганите промени в настоящия им вид биха имали обратен ефект – увеличаване на сивия сектор, загуба на конкурентоспособност и ограничаване на инвестициите.
I. Основни притеснения от предложените предложения за промени:
- Повишаването на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход ще натовари непропорционално малките и средни бизнеси, без да е налице анализ на реалната производителност по сектори и икономическите реалности. Това ще доведе до масови съкращения, изнасяне на дейности в сивия сектор и намаляване на конкурентоспособността на българския бизнес. Необходимо е въвеждане на поетапен и прогнозируем механизъм, съгласуван с работодателските организации.
- Увеличението на осигурителните вноски с допълнителни 2% ще доведе до повишаване на разходите за труд, което ще натовари работодателите и ще ограничи възможностите за разкриване на нови работни места, може да доведе до замразяване на заплати, или необходимост от съкращения. В контекста на вече увеличени прагове, това е двойно увеличение на тежестта върху работодателя. Всяка допълнителна осигурителна тежест намалява възможността за инвестиции, дигитализация и разкриване на нови работни места. Вместо растеж – ще има свиване на бизнеса и изтичане на кадри в чужбина.
- Удвояването на данъка върху дивидента от 5% на 10% би изпратило негативен сигнал към инвеститорите и би обезкуражило предприемаческия риск. В условията на спад на чуждите инвестиции тази мярка ще задълбочи негативните тенденции. Тя ще демотивира собствениците да инвестират печалбата обратно в бизнеса си. Данъчната стабилност бе едно от малкото предимства на България – сега то ще бъде унищожено.
- Намесата в свободното ценообразуване и административното санкциониране на фирми за повишаване на цените поставя под съмнение принципите на пазарната икономика. Това е директна намеса в свободния пазар и нарушава принципите на пазарната икономика. Ограничаването на цените при растящи разходи за труд, енергия и материали е път към дефицит, а не към стабилност. Така се убива инициативата, а не се защитава потребителят. Необходимо е насърчаване на прозрачността и конкуренцията, а не административен контрол върху цени и маржове.
II. Възобновяване на режима на СУПТО (Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти)
Преди 5-6 години, когато участвахме в продължение на месеци на работните срещи с НАП във връзка с Наредба Н-18, софтуерът за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) – задължително ползване на държавно-одобрен софтуер в търговски обекти, бе отменен след силно недоволство от коректния бизнес.
- Бизнесът се натоварва с огромна допълнителна тежест от милиони левове, които трябва да плати до края на 2025 г. за въвеждане на СУПТО.
- Реалистичният срок за въвеждане на такъв тип софтуер е минимум година за средните и големите компании.
- Компаниите (между които и голям брой чуждестранни) нямат никаква яснота в какви рамки ще трябва да работи този софтуер.
- Тази мярка няма да осветли икономиката, а напротив ще натовари коректните фирми, спазващи закона и ще увеличи сивата икономика.
- И не на последно място българският бизнес ще загуби конкурентноспособността си и ще забави иновациите.
Подкрепяме целта за по-висока данъчна прозрачност и контрол, но възразяваме срещу предлаганата редакция, според която ще бъде допустимо използването „само на софтуер, включен в списъка на НАП“. Подобен подход е прекомерно рестриктивен, ограничава конкуренцията и иновациите, и би блокирал прилагането на международни ERP и POS решения, включително облачни платформи, използвани от глобални компании.
Считаме, че следва да бъде приет технологично неутрален и функционален режим, който залага ясни изисквания за прозрачност и контрол, но без да ограничава избора на решения.
Предлагаме следните конкретни принципи и стъпки:
- Технологична неутралност и пропорционалност – законът следва да определя цели и функционални изисквания като одитна следа, непроменяемост на данните, контролен достъп и проследимост, а не конкретни продукти или списъци с такива инструменти.
- Свобода на стопанската инициатива и конкуренцията – „одобрен списък“ създава административен монопол и бариери пред иновациите.
- Съобразяване с международни стандарти – глобалните ERP/POS системи често са облачни и не кандидатстват по национални процедури, без това да затруднява контролните органи да осъществяват своята дейност и да има пълна прозрачност.
- Избягване на vendor lock-in – ограниченията до определен списък ще доведат до технологична зависимост, по-високи разходи и забавяне на иновациите.
Ако настоящата редакция бъде приета, ще настъпят редица практически и икономически последици:
- Значителни разходи за миграция и временно преустановяване на дейността, заплаха от фалити;
- Проблеми за международни групи и франчайз вериги със строги ИТ политики;
- Повишен риск за ИТ сигурността при принудителна смяна на системи;
- Непропорционална административна тежест за малките и средни търговци.
III. Предложение за алтернативна нормативна рамка
1. Предложение за редакция на чл. 18:
„Лице, което използва софтуер за продажби в търговски обект, е длъжно да използва софтуер, който отговаря на функционалните изисквания, определени с подзаконов нормативен акт, гарантиращи надеждна одитна следа, непроменяемост, цялост и пълна предоставимост на данните за целите на данъчния контрол.“
2. Ако се запази алинея със „списък“, той да има информативен, а не ограничителен характер – липсата на вписване да не препятства използването, когато има декларация за съответствие, потвърдена при проверка.
3. Режим на съответствие вместо административно одобрение – изискванията да бъдат технологично неутрални (логове, съхраняване на хронологията на промените, документиран API, възможност за експортиране на данни).
Заключение
Българска Екомерс Асоциация подкрепя принципите на прозрачност, ефективност и справедливо данъчно облагане, но настоява всяка промяна да бъде добре анализирана, съгласувана и пропорционална на реалните възможности на бизнеса.
Ние оставаме отворени за конструктивен диалог и предлагаме активно участие в изработването на технологично неутрална и икономически балансирана рамка, която едновременно да гарантира контрол и да насърчава развитието на модерна, конкурентна и предвидима бизнес среда в България, насърчаваща инвестиции и икономически растеж.
БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.
С уважение,
Жанета Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация (БЕА)
***
За БЕА
Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.
БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.
Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.
Повече информация за БЕА: https://beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://.ecommerce-europe.eu
