СТАНИСЛАВ ПОПДОНЧЕВ: НЕ ВДИГАЙТЕ ОСИГУРОВКИТЕ, ЩЕ СТАНЕ ПО-ЗЛЕ

Интервю за в. Филтър

* Интервюто е записано на 7 ноември 2025 г. и е актуално към тази дата

_____________

Станислав Попдончев е магистър по „Счетоводство и контрол“ от УНСС. Заместник-председател, член на Управителния съвет и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК). Участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Представлява камарата в Консултативния съвет към изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

–Работодателите напуснахте Националния съвета за тристранно сътрудничество (НСТС), в който сте заедно със синдикатите и представители на правителството. Защо предприехте този ход, господин Попдончев?

Не отидохме на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото проектът на бюджет не беше предварително обсъден с работодателските организации и със синдикатите. Още на 16 септември сме изпратили писмо на финансовия министър и нямахме отговор до датата на провеждане на заседанието. 

-Защо не харесвате проекта за бюджета за 2026 година? Кои предложения в него ви смущават най-силно? 

Доста са смущаващите предложения, като се започне с повишаването на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Бизнесът буквално остана изненадан, защото в средносрочната бюджетна прогноза подобен ръст не се предвижда. Нашият приоритет е запазване на данъчно-осигурителната система, да не бъде увеличена тежестта й върху бизнеса и гражданите. Пък и премиерът няколко пъти заяви, че не се предвижда по-голяма тежест. Освен това ръстът на осигуровките не води до допълнителни права за хората – не се увеличава максималната пенсия. Не се правят и никакви промени в пенсионната система, за нея са закачени какви ли не социални плащания, които нямат никаква връзка между приноса и правата на осигурените лица. 

Неясно защо максималният осигурителен доход вместо 4430 лева, както е записан в същата прогноза, се увеличава на 4600 лева, липсва ясна мотивация кое го налага. Трябва да посочим и двукратното увеличение на данъка върху дивидентите от 5 на 10%. Този данък е доста сериозен проблем особено за публичните предприятия, които задължително разпределят дивидент, а има, примерно, акционерни дружества със специална инвестиционна цел, които по закон разпределят поне 90% от формираната печалба. Т.е. това е пряко изземване на доход от акционерите. Да не говорим, че ниските номинално данъчни ставки за облагане на печалбата и на дохода на физическите лица бяха от малкото предимства, които имахме като инвестиционна дестинация. Сега започваме и тях да губим. 

Има и още две съвсем изненадващи мерки – връщането на софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, който задължително да бъде одобрен от НАП. Този проблем го решавахме преди 5–6 години. Има и предложение за увеличаване на списъка на стоки с висок фискален риск и проследяването им в реално време на превоза, което със сигурност ще доведе до огромни разходи за българския бизнес. 

–Но пенсионната система има огромен недостиг, не са достатъчни половината от необходимите средства. Управляващите търсят начини да кърпят положението, като вдигат осигуровките.

Пенсионната ни система е на дефицит, откакто съществува почти, минали са едва 20–25 години от въвеждането на съвременния модел. Трябва да се натрупат достатъчно средства. Но тази система ще бъде и винаги на дефицит, докато прикачваме към нея различни социални плащания, които нямат никакво отношение с пенсиите. Сега с увеличението на осигурителната вноска се предвижда от бизнеса и гражданите да се вземат близо 1,2 милиарда. Но само увеличението на пенсии по швейцарското правило през 2026 г. ще струва 1,1 милиарда. Т.е. мярката, която се предлага, се е изчерпала още в самото начало и по никакъв начин не покрива дефицита, който е над 10 милиарда тази година. Бюджетът покрива малко под 50% от дефицита на НОИ и ще бъде така доста дълго, ако не се направи някаква реформа, за която очевидно няма политическа воля. 

–Лидерът на ГЕРБ Бойка Борисов се срещна с представители на бизнеса, последваха обещания за разговори в Министерството на финансите. Имате ли сигнали, че проектобюджетът ще бъде променен? 

Положителното е, че диалогът се възстанови с идеята да се намерят възможности и да не се повиши данъчно-осигурителната тежест. Проблемът идва оттам, че има много ограничения. От Финансовото министерство изтъкнаха, че дефицитът не може да е повече от 3%, ние също не го желаем. Експертите споделиха, че разходите няма как да бъдат променени, тъй като възнагражденията в публичната сфера са обвързани с автоматични механизми, които произтичат от законодателството. Оказва се, че останалите разходи в бюджета, включително капиталовите, са до такава степен изпилени, че няма буфери. Единственото, което ни предложиха, е данъците, които не искаме да се увеличават, да се заменят с други, които ще приемем да бъдат вдигнати. Това, разбира се, е напълно несъстоятелно. Така че на този етап имаме разговор, но нямаме резултат, и то защото няма политическа водя да се променят автоматичните механизми за възнаграждения в публичната сфера.

–Става дума за заплатите в сектора за сигурност?

Не само. Тук говорим и за учителските заплати, увеличенията във висшето образование, за автоматичния механизъм при нарастване на минималната работна заплата. За нея специално преди седмица беше направен опит да бъде „развързана“ с предложението да е 605 евро вместо 620 евро. Но този опит се оказа неуспешен.

–Но тези увеличения за заплатите в публичната сфера са свързани със закони. Вече сме почти средата на ноември, изглежда няма време да бъдат променени.

-Дали няма време? Това са сравнително кратки текстове и ако има воля, всичко може да стане в рамките на една седмица, да мине през Народното събрание. Въпросът е, че няма коалиционна политическа воля, по-точно воля на отделни партии. 

–Години наред страната ни е рекламирана с ниските си данъци, но защо при това положение все не идват чуждестранните инвеститори?

Честите промени в бизнес средата и политическият риск, който имахме в последните няколко години, са сред причините, които спъват инвеститорите. Живеем в несигурен свят, най-вече по геополитически причини, и това води до непредвидимост. Няма как да направите план с хоризонт 5 или 10 години и да изчислите възвръщаемост на инвестицията си, когато правителството през март ви казва, че няма да се увеличават данъците, а през ноември съобщава, че след месец се вдигат. Това възпира инвеститорите. Единствените стимули за тях в този проект за бюджет са създаване на възможност за ускорена амортизация на електрическите автомобили и запазване на данъчния статут на сделките с ценни книжа на пазара на растеж. Това са изключително дребни неща, няма други политики. 

–Инфлацията се движи над 5%, какви са вашите прогнози след 1 януари, когато страната приема еврото като разплащателна единица?

Смяната на валутата не влияе пряко върху инфлацията. Няма никакво значение дали в евро, долари или в лева ще пазаруваме. Несигурната среда покачва инфлацията, огромните регулации, които от пролетта насам се въведоха като нова административна тежест върху бизнеса, създават огромно напрежение. Става дума за промяната в Закона за въвеждане на еврото, с което се дават правомощия на контролните органи да налагат санкции. Миналия месец пък с изменения в Закона за защита на конкуренцията регулаторът може да прави внезапни проверки, да следи кореспонденция. Сега отново с проекта на държавен бюджет се налага допълнителна административна тежест. Това са все неща, които водят до нагласата, че цените ще се повишават. Много е важно и какво ще се случи с рафинерията в Бургас.

–Швейцарският търговец на горива „Гънвор“ (Gunvor) оттегли офертата си за „Лукойл“, след като САЩ нарече компанията „марионетка на Кремъл“ и даде да се разбере, че се противопоставя на сделката. Междувременно парламентът реши да има особен управител на рафинерията. Според вас има ли опасност дружеството в Бургас да спре работа след две седмици? Възможно ли е да има дефицит на горива и по-високи цени?

Изключително е важно за българския бизнес и за гражданите рафинерията да продължава да работи и настояваме да се положат всички усилия в тази посока. Това е структуроопределящо предприятие и неговото спиране може да нанесе огромни щети. Ще има риск както от голяма инфлация, така и ще има заплаха и за бюджета, защото със сигурност са калкулирани приходи от ДДС и акцизи. Имаме гориво за следващите поне три-четири месеца, но това не бива да ни успокоява.

–Гориво може да се внесе, но въпросът е на каква цена. 

Цените ще са много различни от сегашните. А знаете, промени ли се цената на горивата, със сигурност се качват и всички останали цени. Няма стока, която да не изисква транспорт.

–Как се отразява кризата на големите икономики в ЕС и особено на Германия, която е наш търговски партньор номер едно?

Статистиката показва, че трета година индустриалното производство на България е в рецесия главно заради спада на поръчките от нашите основни партньори в Западна Европа, предимно Германия. Очевидно бизнесът не се чувства добре и с нарастващите разходи за труд и през увеличение на осигурителните вноски ще бъде още по-зле. Призовавам за диалог и за компромис да не се правят такива резки промени в данъчно-осигурителната система и да не се налагат допълнителни административни тежести.

Автор: Маргарита Димитрова