СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМИ ИСКАТ НОВ МОДЕЛ ЗА ТЪРГОВЕТЕ ЗА ДЪРЖАВНИ НИВИ
Да се изработят по-ясни и работещи правила за отдаването на държавни земи, настояват от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). В становище до парламентарните комисии по земеделие, регионална политика и правни въпроси асоциацията анализира внесения законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
БАСЗЗ посочва както предложения, които принципно подкрепя, така и текстове, които определя като неприемливи. Сред тях са допускането на длъжници към държавния и общинските поземлени фондове до споразуменията за масиви за ползване и поредното удължаване на мораториума върху разпореждането с определени общински земи.
БАСЗЗ не подкрепя новите правила за държавните земи
Асоциацията настоява последните промени в чл. 24а от закона, които се прилагат от две години, да бъдат изцяло отменени, а не доразвивани.
Тези разпоредби засягат отдаването под наем или аренда на земеделски земи от Държавния поземлен фонд. Според БАСЗЗ те трябва да бъдат отменени, защото липсва задълбочен анализ на резултатите от въведения режим и на ефекта му върху пазара и държавния бюджет.
От организацията твърдят, че през последните две кампании средно около 100 000 декара държавни земеделски земи годишно са останали неотдадени под наем или аренда. По техни изчисления това е довело до пропуснати приходи за държавата от поне 3 млн. евро годишно.
Отлагане не е достатъчно – искат нов модел за търговете
БАСЗЗ не одобрява запазването на режима в сегашния му вид. Според организацията предложените корекции могат да доведат до допълнителни затруднения и административен хаос.
Асоциацията поставя и въпроса дали прекомерното ограничаване на потенциалните участници в търговете съответства на задължението държавната собственост да се управлява в интерес на гражданите и обществото и с грижата на добър стопанин.
Какви търгове предлага асоциацията?
БАСЗЗ предлага режимът за отдаване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд да бъде изграден върху няколко основни принципа.
На първо място, достъп до търговете трябва да имат всички земеделски стопани, а не само предварително ограничен кръг кандидати.
Основният критерий за класиране трябва да бъде предложеното най-високо наемно или арендно плащане.
Когато при тайното наддаване има две или повече еднакви най-високи оферти, предимство може да получи кандидат, който извършва определена от държавата приоритетна земеделска дейност.
Ако и кандидатите с приоритетна дейност са предложили еднакви суми, между тях трябва да се проведе открито наддаване.
Под въпрос е ограничението от 10 000 декара
БАСЗЗ критикува предложението участниците в търговете да декларират, че не стопанисват повече от 10 000 декара земеделски земи, наети от Държавния поземлен фонд.
Според асоциацията в законопроекта няма достатъчно обяснение защо е избран точно този праг и каква цел трябва да постигне той.
Организацията не приема и предложения начин за контрол – чрез нотариално заверена декларация от участника. Според БАСЗЗ нотариалната заверка удостоверява подписа, но не доказва автоматично, че посочените в документа обстоятелства са верни.
В становището се предупреждава, че не са ясни и последиците, ако след сключването на петгодишен договор стопанинът премине над определения праг или настъпят промени в свързани дружества и лица.
Собствениците на земи са против облекченията за некоректни платци
Едно от най-категоричните възражения на БАСЗЗ е срещу промени в правилата за споразуменията за създаване на масиви за ползване.
Предлага се от закона да отпадне изискването участниците да нямат неплатени задължения към Държавния поземлен фонд и общинските поземлени фондове.
Според асоциацията това ще позволи на ползватели, които не плащат дължимите наеми или аренда за държавни и общински земи, да продължат да участват в споразуменията за комасирано ползване. Те биха могли да получават и допълнителни земи при служебното разпределение на масивите.
БАСЗЗ определя този подход като необоснована привилегия за некоректни платци. Организацията смята, че държавата не може едновременно да търси неплатените си вземания и да предоставя нови ползи на същите длъжници.
Против задължителното участие в доброволни споразумения
БАСЗЗ възразява и срещу предложение, според което ползвателите, заявили желание да участват в създаването на масиви, трябва задължително да включат в споразумението поне половината от държавните земи, които използват в съответното землище.
Според организацията тази разпоредба е нелогична, защото споразумението по своята същност е доброволен акт. Не може едновременно да се говори за споразумение между страните и за законово задължение те непременно да се договорят за определена площ.
Не приемат ново удължаване на мораториума за общинските земи
Асоциацията изразява принципно несъгласие и с предложението за още двегодишно удължаване на т.нар. мораториум върху разпореждането с определени земеделски земи от общинския поземлен фонд.
БАСЗЗ припомня, че ограниченията съществуват от десетилетия. Първоначално режимът е въведен за определен период, след което многократно е удължаван.
Според организацията новото удължаване може да създаде правен хаос, защото действащият срок изтича в края на 2025 г., а законопроектът се разглежда през 2026 г. Междувременно някои общини може вече да са извършили сделки, които биха били поставени под въпрос при придаване на обратно действие на новото удължаване.
Поради това БАСЗЗ настоява съответният текст да бъде оттеглен.
Ако Народното събрание все пак реши да продължи ограничението, организацията предлага да бъдат обсъдени изключения за имоти, необходими за водоснабдителни и енергийни обекти.
