ПРОБЛЕМИТЕ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР ОБСЪДИХА РЪКОВОДСТВОТО НА БСК И МИСИЯТА НА МВФ У НАС
Ръководството на Българската стопанска камара, в лицето на председателя Божидар Данев и зам.-председателите Дикран Тебеян и Камен Колев, се срещна днес, 11 май 2006 г., с Мисията на Международния валутен фонд (МВФ), водена от постоянния представител на фонда у нас Джеймс Роуф.
Както обясни г-н Роуф, целта на визитата е в рамките на извършвания от МВФ редовен преглед на българската икономика да бъдат проучени и консултирани някои специфични аспекти на икономическото развитие, по-специално – в сферата на пазара на труда.
Според председателя на БСК Божидар Данев, причините за инфлационния натиск през първите месеци на тази година са основно три: повишаването на акцизите и някои такси, увеличението на регулираните цени и високите международни цени на горивата. „Така че, инфлацията се дължи на външни фактори и на някои действия на правителството, но не и на проблеми на индустрията”, подчерта г-н Данев. В тази връзка, той заяви, че е напълно неприемливо инфлационните процеси да се компенсират от бизнеса чрез натиск за увеличение на заплатите, още повече, че от 2002 г. насам ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. Г-н Данев изрази пълната си подкрепа за позицията на фонда т.нар. „класове” за прослужено време да бъдат премахнати, а нивото и структурата на трудовите възнаграждения да се договарят на ниво предприятие. От своя страна, г-н Роуф, подкрепи мнението на председателя на БСК, че инфлацията идва от временни фактори и не бива тя да се ползва за база за увеличение на работните заплати, чийто размер
следва да зависи единствено от търсенето и предлагането на работна ръка.
Според председателя на БСК има допълнителни финансови потоци, които допринасят за подобряване на финансовия статус на населението. Освен т.нар. емигрантски пари, за пример г-н Данев посочи и бумът на продажби на недвижими имоти, при което сделките се изповядват на около 30% от реалните цени и това води до скрити финансови потоци, необхванати от статистиката. Той съобщи още, че през последните четири години търговията с недвижими имоти нараства с по 15% годишно. Само през миналата година продажбите на нови автомобили са нараснали с 28 процента, общото потребление също е нараснало значително – с 18%. Всичко това говори за наличието на доходи, необхванати от официалната статистика. С приемането на България в ЕС, обаче, тези процеси значително ще се тушират, прогнозира председателят на БСК. „Предложихме да бъдат намалени данъчните ставки при продажба на недвижими имоти, но успоредно с това да се увеличат данъчните оценки, така че да направим процесът по-прозрачен и да видим какви са реалните обороти”, обясни г-н
Данев. На въпрос на г-н Роуф дали тези процеси не влизат в определението за сива икономика, председателят на БСК отговори: „Ако това е сива икономика, то тя расте”. Според председателя на БСК, в останалите сектори на икономиката вече има определена икономическа дисциплина и, особено големите фирми, работят прозрачно и плащат всички данъци и осигуровки. Проблем в това отношение все още има при малките и микрофирмите, както и при немалка част от някои турски и гръцки инвеститори, които поради високото осигурително бреме, предпочитат да плащат заплати неофициално.
Според председателя на БСК трябва сериозно да се намалят социалните плащания. Той подчерта, че съществува дискриминация между работещите в частния сектор и бюджетните служители, чиито осигуровки се поемат от държавния бюджет. Необходимо е, също така, социалните помощи да бъдат давани само на семейства, чиито деца са обхванати от системата на образование.
Председателят на БСК запозна представителите на МВФ с актуалното състояние на преговорите по политиката по доходите, като още веднъж подчерта, че предлаганият на национално ниво коефициент за увеличаване на работните заплати може да бъде само препоръчителен, а на ниво бранш или предприятие заплатите могат да се отклоняват от този коефициент нагоре или надолу, като освен инфлацията се отчитат производителността на труда, конюнктурата на пазарите в съответния отрасъл и евентуални промени в данъчните и осигурителни плащания. Като пример за неприложимост на национално фиксирано нарастване на заплатите г-н Данев посочи ситуацията в сектор «птицепроизводство», където заради проблемите с птичия грип тази година сериозно спаднаха продажбите, а износът напълно беше спрян за дълъг период от време. Същото се случи и с транспортния сектор, който изпитва сериозни затруднения с оглед нарастването с 30% на международните цени на горивата и още 15% увеличение на акцизите.
Зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян заяви, че съществува натиск за шоково нарастване на минималната работна заплата, което е неприемливо от икономическа гледна точка. Според него, ако към МРЗ се добави средният процент за клас прослужено време, то реалният размер на МРЗ е 49% от средната работна заплата, т.е. съотношението е 1:2. За сравнение, във всички страни от ЕС, с изключение на Франция, това съотношение е по-ниско. Председателят на БСК допълни, че по този начин се демотивират работниците да повишават своята квалификация.
Г-н Роуф прояви интерес към проблема с лошата демографска картина и отражението й върху перспективите на трудовия пазар. В тази връзка г-н Данев заяви, че е необходимо постепенно да се покачва пенсионната възраст, следвайки европейските тенденции. МТСП води политика, противоречаща на философията на пенсионната реформа, заяви зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Например, правят се опити за облекчаване условията за пенсиониране, включително чрез откупуване на трудов стаж. Последните идеи на МТСП са за рязко увеличение на минималните пенсии. По изчисления на БСК, ако в момента пенсионерите с минимални пенсии са 20% от всички навършили пенсионна възраст, то при планираното увеличение на минималната пенсия този процент ще нарасне почти до 50%. Т.е. при приемане на 90 лв. мин. пенсия всеки мъж със заплата до 243 лв. и всяка жена със заплата до 268 лв. ще попадне в групата на пенсионерите, получаващи минимална пенсия. По този начин ще се загубят стимулите да се внасят осигуровки върху реалните доходи, тъй като се намалява връзката между осигурителния принос и пенсията.
Обект на дискусия беше, също така, съществуващият регламент в България по отношение на болничните и отпуските. Г-н Роуф изрази мнение, че би било добре по-голямата част от болничните да се поемат от работодателя (а не само 1 ден, както е в момента), тъй като в някои фирми има желание техните работници да са перманентно в отпуск по болест, за който плаща държавата. Г-н Данев обясни, че това са изолирани случаи и че работодателите като цяло нямат интерес работниците им да отсъстват дълго време от работа. От МВФ беше повдигнат, също така, въпросът за въвеждането на лимит на отпуските по болест в рамките на една година.
Относно дискусията за увеличаване на вноските за здравно осигуряване г-н Тебеян подчерта, че проблемът се корени в недобрия модел на здравно осигуряване, а не в нивото на осигурителните вноски. Той припомни, че 2 млн. заети се осигуряват средно на около 320 лв. доход, а бюджетът поема здравните осигуровки на 4.5 млн. души, при това - върху минимални суми. По този начин системата се декапитализира и не може да покрие реалните нужди на здравеопазването.
Относно дефицита по текущата сметка, г-н Данев заяви, че в голяма степен той се покрива от притока на средства от емигрантите, както и от притока на чуждестранни инвестиции. „Съотношението „дълг – БВП” падна под 17% и не виждам сериозни опасности за икономиката от гледна точка на бюджетния дефицит”, обясни г-н Данев.
„От началото на тази година социалните плащания бяха намалени с 6 пункта, от което бюджетът спечели около 130 млн.лв. (от намаляване на плащанията за бюджетните служители) и, като цяло, се увеличиха бюджетните приходи, тъй като една част от фирмите от „сивия сектор” излязоха на светло”, заяви г-н Данев. Според него, вероятно част от освободените средства на фирмите са се насочили и към разкриване на нови работни места (1.8% ръст на работните места).
По отношение ограничаването на кредитната активност на банките г-н Данев изрази мнение, че тези мерки трябва да се прилагат само спрямо т.нар. потребителски кредити за физическите лица, но да не засягат фирмите, тъй като им предстоят сериозни инвестиции в технологично обновление на производството, покриване на екологични изисквания и създаване на здравословни и безопасни условия на труд. Г-н Джеймс Роуф в известна степен подкрепи тази теза, като заяви, че не възразява да се прилага по-лек режим по отношение на фирменото кредитиране.
