ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - ВЛИЯНИЕ НА НАМАЛЕНИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ВЪРХУ ЗАЕТОСТТА И РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ

ИЗСЛЕДВАНЕ
на измененията в заетостта и средния осигурителен доход
през периода януари – май 2006 г. спрямо същия период на 2005 г.

Целта на изследването е установяване отражението на намалението на осигурителните вноски с 6 пункта в началото на 2006 г. върху заетостта и изменението на средния осигурителен доход, респективно върху заплащането на труда в българската икономика.

Отчетът на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет през първите пет месеца на 2006 г. показва, че въпреки чувствителното намаление на осигурителните вноски приходите от тях са спаднали незначително спрямо същия период на 2005 г. – от 1726,2 млн. лева на 1725,4 млн. лева или само с около 800 хил. лева.

Същевременно данните, получени от Националната агенция по приходите и Националния осигурителен институт, показват, че намалената ставка на осигурителните вноски на работодателите е довела до значително нарастване на заетостта и на средния осигурителен доход в резултат на три фактора:

• първо, излизането на част от “сивата” икономика на “светло”;
• второ, разкриването на нови работни места;
• трето, увеличението на заплатите.

Третият фактор подлежи на допълнителен икономически анализ, но едно от последствията на намалението на осигурителната тежест е създаването на допълнителни финансови възможности за работодателите да осигурят по-високо заплащане на труда.

Всеки един от тези три фактора има своето самостоятелно положително въздействие върху икономиката, но кумулативно в дългосрочен план се превръщат в сериозен стимул за нейното ускорено развитие.

Значителен косвен положителен ефект се постига за държавния бюджет от допълнителни данъчни приходи. Повишават се постъпленията от подоходен данък върху увеличените суми за заплати в резултат на нарастването на средния осигурителен доход и новоразкритите работни места. За изчисляване точните суми на този ефект е необходимо отделно изследване.

От друга страна, намаляват бюджетните разходи за осигурителни вноски. Държавата заплаща с 6 пункта по-ниски осигурителни вноски като работодател на всички заети в бюджетната сфера, включително и за държавните служители, кадровите военнослужещи, служителите в МВР и в правораздавателните органи, осигуровките на които се поемат изцяло от държавния бюджет.

1. Изменения в заетостта

Броят на осигурените лица от работодатели през периода януари – май 2006 г. нараства със 7,6 на сто или със 138,8 хиляди души и достига 1972 хиляди души.

Ефектът от това увеличение на заетостта се изразява в нарастването на средствата за работна заплата за новоразкритите работни места. В годишен мащаб този ефект е 531,3 млн. лева (138,8 хил. души х 319 лв. среден осигурителен доход х 12 месеца). Нарастването на осигурителните приходи и на вноските за гаранционния фонд за работниците и служителите само от новоразкритите работни места е 195 млн. лева (36,7% от 531,3 млн. лева). Освен това се увеличават и постъпленията от подоходния данък върху тази сума от 531,3 млн. лева.

По категории заети най-голямо е увеличението на персонала, зает с услуги за населението, търговия и охрана – 33,2 хиляди; оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия – 20,6 хиляди; професии, неизискващи специална квалификация – 18,3 хиляди; аналитични специалисти – 16 хиляди; квалифицирани производствени работници и сродни на тях занаятчии – 14,9 хиляди; административен персонал – 14,3 хиляди; техници и други приложни специалисти – 12 хиляди. Прави впечатление, че най-големите увеличения на осигурените лица са при тези категории персонал, които обикновено се укриват от “сивата” икономика.

По отделни икономически дейности най-много са разкритите нови работни места в различните видове строителство – 35,3 хиляди; бизнес услугите – 20,3 хиляди; търговията – 18 хиляди; държавното управление – 16,4 хиляди; туризма – 9,4 хиляди; научноизследователската и развойна дейност – 9 хиляди; железопътния и автомобилния транспорт; производството на метални изделия; електротехниката; селското стопанство и др. Най-големите увеличения също са в отраслите със значителна “сива” заетост.

Намаление на персонала се наблюдава преди всичко в социалните дейности – с 11,5 хиляди; образованието – с 6 хиляди; горското стопанство, дърводобива и рибното стопанство – с 2,8 хиляди и други. Това намаление очевидно е свързано със съкращението на заетите в сфери, финансирани от държавния бюджет. Това съкращение, обаче, напълно се компенсира от посоченото увеличение на персонала в държавното управление. Изненадващо най-голямо е увеличението на администрацията в нискоквалифицираните длъжности – услуги за населението, търговия и охрана – с 9,1 хиляди; техници и други приложни специалисти – със 7,4 хиляди.

2. Изменения в заплащането на труда

Наред с увеличението на заетостта намалението на осигурителните вноски води и до повишение на заплащането на труда. Средният осигурителен доход през периода януари – май 2006 г. нараства с 8,5 на сто или с 25 лева.

Ефектът от това увеличение в годишен мащаб е нарастване на средствата за работна заплата с 591,6 млн. лева (1972 хил. души х 25 лв. х 12 месеца). Нарастването на осигурителните приходи и на вноските за гаранционния фонд за работниците и служителите само от увеличението на осигурителния доход е 217,1 млн. лева (36,7% от 591,6 млн. лева). Освен това се увеличават и постъпленията от подоходния данък върху тази сума от 591,6 млн. лева.

Най-голямо е повишението на осигурителния доход за висшите служители и ръководители – с 53 лева; аналитичните специалисти – с 37 лева; техниците и други приложни специалисти – с 34 лева; операторите на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия – с 24 лева; квалифицираните производствени работници и сродни на тях занаятчии – с 23 лева и административния персонал – с 21 лева. Очевидно увеличеното заплащане на труда е пряко свързано с квалификацията на заетите.

По отделни икономически дейности най-много нарастват работните заплати във въздушния транспорт – с 208 лева; нефтохимическата промишленост – със 147 лева; водния транспорт – със 114 лева; производството на турбини и двигатели – със 106 лева; пивоварната промишленост – със 105 лева; металургията – с 90 лева; далекосъобщенията; добива на метални руди; финансовото посредничество; тютюневата промишленост; добива на каолин; въгледобива; производството на минерални води и безалкохолни напитки; електроенергетиката; събирането и третирането на отпадъци; производството на превозни средства и др. Общо взето това са отраслите с динамично развитие и благоприятна пазарна конюнктура.

Намаление на заплащането на труда се наблюдава само в два отрасъла – горското стопанство, дърводобива и рибното стопанство – с 8 лева; и дървопреработващата промишленост – с 2 лева.

Минимално е увеличението на заплатите в здравеопазването – 2-4 лева; производството на растителни масла – 4 лева; леенето на метали – 4 лева; мебелната промишленост – 5 лева и др.