БИЗНЕСЪТ И НАСЕЛЕНИЕТО ЩЕ БЪДАТ СЕРИОЗНО НАТОВАРЕНИ, АКО СЕ ЗАПАЗИ ЗАЛОЖЕНАТА В ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РБ ЦЕЛ ЗА ДЯЛ НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ

„Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС и заявените намерения за износ на електроенергия чрез т.нар. „зелени сертификати". Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриалните и битови потребители." Това се казва в позиция на БСК относно предложения от МИЕТ проект на Енергийна стратегия на Р България до 2020 г.

БСК обръща внимание върху факта, че Проектът на енергийна стратегия залага цел за ВЕИ от над 18.8% при национален ангажимент по пакета „Климат - Енергетика" на ЕС от 16%. Това допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението. В тази връзка, БСК предлага стратегията да бъде заложен дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление от не повече от 16%, за сметка на намалено производството и инсталиране на източници от най-скъпите опции (вятърна и слънчева енергия).

„Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийната стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., но при възможно най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи", се казва още в позицията на БСК.

В документа се подчертава, че заложеният в стратегията средногодишен ръст на БВП от 3,0% поставя страната пред риска от енергийна бедност и „проектирано" отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС", се казва още с позицията на БСК. Камарата предлага възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5%  до 2020 г.

БСК настоява в Стратегията да бъдат включени:

1.       Основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, вкл.

• Те да са на основата на реални икономически разчети и покритие на разходите за битовите потребители;
• Да се прекрати кръстосаното субсидиране на битовите за сметка на индустриалните потребители; както и субсидирането на топлоенергията чрез цените при комбинирано енергопроизводството;

2.       Ясен график и отговорни институции за изпълнение на общоевропейските задължения на България, вкл.:

• Либерализиране на енергийния пазар, изграждане на електроенергийна борса и разделяне на преноса от производството на електроенергия;
• Либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, вкл. чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;
• Разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;
• Промяна в политиката за насърчаване ВЕИ и предвиждане на стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди;
• Промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;
• Прилагане на програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради;
• Спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на приходи в размер на минимум 1-1.5 млрд. евро, аналогично на действията на Чехия, Словакия, Полша и др.;
• Предоговаряне на дългосрочните договори с част от ТЕЦ и прехвърляне на емисионни права от държавата.
• Пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти;
• Ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране; изграждане на нови ядрени и хидромощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация,
• Устойчиво урбанистично и пътно проектиране, намаляващи разходите за енергия в транспорта и др.;
• Задълбочен анализ за необходимостта от дерогация по директивата за търговия с емисии на парникови газове и оползотворяване на свободните квоти (EUA) в периода 2013 - 2020 г. Средствата да бъдат насочени за приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия.

Пълният текст на становището можете да изтеглите от прикачения по-долу файл!