КЪМ БСК СЕ СЪЗДАВА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩ НАУЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ „ИН-5”

По инициатива на ръководството на БСК предстои да бъде създаден постоянен Научно-консултативен съвет към Камарата, който да подпомага с опит, идеи, съвети, препоръки, мнения и становища дейността на БСК в стремежа за технологично обновление на българската индустрия и реализация на Лисабонската стратегия. Това съобщи главният секретар на БСК Петър Денев по време на проведената днес, 16 февруари, среща за обмяна на опит и добри практики между членуващи в БСК браншови организации, с основна дискусионна тема „Технологични платформи и конкурентоспособност на икономиката – възможностите на VІІ Рамкова програма на ЕС”. Консултативният съвет ще съдейства приоритетно за създаване на пресечни точки между научни и производствени организации с цел подобряване конкурентоспособността на българската икономика.

Предложението е съветът да носи наименованието „ИН-5”, по аналогия с годишните награди на БСК за принос в развитието на икономиката – наименование, което отразява петте основни стълба на икономически просперитет – индустрия, инвестиции, иновации, интелект и инициатива. Видно от наименованието, Консултативният съвет към БСК периодично ще дискутира проблеми, свързани с:

1. Тенденциите в индустриалното развитие на българската икономика и препоръките на Лисабонската стратегия на ЕС,
2. Тенденциите в инвестиционните интереси на бизнеса;
3. Тенденциите в иновационната политика на българските фирми и използването на българския иновативен потенциал за ефективно участие в VІІ Рамкова програма на ЕС;
4. Тенденциите в интелектуалното израстване на трудовия ресурс на страната;
5. Проблемите, свързани с формирането у младите българи на предприемачески дух, способности за инициативност, комуникативност и усвояване на иновативни техники и технологии в мениджмънта и маркетинга.

Създаването на Съвета е обусловено и от факта, че в Управителния съвет на БСК участват множество хабилитирани лица със сериозен научен и практически опит, чиито усилия може да бъдат обединени за постигането на общите индустриални цели. Сред членовете на УС на БСК, с научни степени и звания, са:

• Акад. Васил Сгурев – Председател на Федерацията на НТС;
• Акад. Никола Съботинов – Заместник-председател на БАН;
• Проф. Камен Веселинов – Ректор на Технически университет – София;
• Проф. Борис Стоименов – Председател на Съюз на птицевъдите в България;
• Доцент, д-р Кирил Станулов – Ректор на ХТМУ – София;
• Доц. Нено Ненов – Ректор на СА „Д.А.Ценов” – Свищов;
• Доц. Цветан Тончев, Председател на УС на Българска туристическа камара;
• Ст.н.с., д-р инж. Снежана Христова – Председател на Браншова камара „Електронна промишленост и информатика”
• Ст.н.с., д-р, инж. Румен Атанасов – Председател на Камара на електротехниката в България,
• Проф. Христо Станчев – Председател на съюза на производителите на комбинирани фуражи
• Ст.н.с., д-р, инж. Петър Христов – Изпълнителен директор на Съюза на мелничарите
• Доц. Йончо Пеловски – Заместник-председател на Българска камара по химическа промишленост
• Ст.н.с., д-р, инж. Красимир Савов – Председател на Браншова камара на целулозно-хартиената промишленост.

От сътрудничество с Консултативния съвет „ИН-5” ще могат да се ползват приоритетно членовете на БСК, както и ръководители на фирми и организации, нечленуващи в Камарата.

Основното изложение по темата на днешната среща направи г-жа Албена Вуцова - Национален координатор на VІІ-а Рамкова програма (РП) за Р България, към Министерството на образованието и науката. (вж. Презентация) 

Г-жа Вуцова информира, че до момента България участва в няколко европейски Технологични платформи (ТП) чрез Държавната агенция по информационни технологии и комуникации, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, Пловдивски университет „П. Хилендарски”, Българска академия на науките (БАН), Министерство на икономиката и енергетиката, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и др. „Прави впечатление, обаче, че бизнесът почти напълно отсъства от участие в ТП”, каза г-жа Вуцова и предложи веднъж месечно да се провеждат информационни дни, в които представители на бизнеса да бъдат информирани за възможностите за участие по конкретни проекти.

Г-жа Вуцова обърна внимание върху факта, че до края на м. април т.г. Европейската комисия ще обяви към финансирането на какви Технологични инициативи ще се насочи. (Технологичните инициативи обединяват няколко ТП). Очакванията са да се дефинират 6 научни области, след чието окончателно одобряване, ще могат да се предлагат проекти за Технологични инициативи, които в продължение на 7-8 месеца ще преминат през две нива на оценка от Европейската комисия.

Относно финансовата рамка на участието в проекти по VІІ-а РП г-жа Вуцова уточни, че научните организации получават 75% гранд от ЕК и 25% финансиране от държавата, при бизнес структурите разпределението на финансирането е 50:50, а за демонстрационни проекти европейското финансиране е под 50% от стойността на проекта.

По време на днешната работна среща своя опит при подготовка на проекти по рамковите програми на ЕС споделиха акад. Никола Съботинов – заместник-председател на БАН (вж. Презентация), и Румен Атанасов – председател на Камарата на електротехниката в България (вж. Презентация).

Акад. Съботинов информира, че в периода от 1992 г. досега БАН е осъществила 427 проекти по ІІІ, ІV, V и VІ рамкови програми, чрез които академията е получила европейска субсидия в размер на около 26 млн. евро, насочени основно към научни изследвания. Акад. Съботинов акцентира върху факта, че целта на рамковите програми на ЕС е да обединят научния потенциал на всички страни-членки на Съюза с цел развитие на европейската икономика и преодоляване на изоставането от САЩ и Япония.

Според председателя на КЕТБ – Румен Атанасов, в България няма традиции за съвместяване работата на техническите университети и индустрията, което се отразява пагубно върху процесите на технологичното обновление на икономиката. Г-н Атанасов информира, че през 2006 г. КЕТБ е инициирала актуализирането на създадената преди няколко години Стратегия за развитие на бранш електротехника, като главно внимание в актуализирания вариант на документа се обръща именно на насърчаването на иновационните процеси в сектора.