ПЕНСИИТЕ ИЗДЪРЖАТ ЕДНА ТРЕТА ОТ БЪЛГАРИЯ

Доходите на българите са се свили средно с 1.4% през 2010 г. спрямо 2009 г., сочат новите данни на Националния статистически институт. През 2010 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3 812 лв., а година по-рано беше 3867 лв. Разходите за българите за същия период са се свили с 1.7%, до 3278 лв. средно. Следователно, българинът през 2010 г. е живял средно с 8.9 лева, или с 6.6 долара дневно по курс на деня. 3.8% от тези разходи са отишли плащане на данъци, около 86% - за задоволяване на потребности.   Работната заплата продължава да бъде основен източник за доходите на домакинствата, но нейният дял се свива за сметка на пенсиите. През 2010 г. работната заплата формира 50.9% от общия доход на домакинствата, а през 2009 г. - 52.2%. За същото време дялът на социалните трансфери е нараснал от 30.8% от общия доход през 2009 г. до 34.2% през 2010 г. В посочения процент, най-голям дял имат пенсиите – 30.9%, а 3.3% са другите социални трансфери като плащания за деца, социални помощи, обезщетения за безработица, стипендии и др. На какво се дължи това развитие, при положение че пенсиите бяха замразени през цялата минала година, не е трудно да се досетим. Намаляващата заетост и ръстът на безработицата направиха пенсионерите по-важен фактор в домакинските бюджети. Застаряващото население на България допълнително допринася за тази тенденция. При това получаващите пенсии няма как да скрият доходите си, каквато възможност има в частния сектор. Доходът от домашно стопанство в общия доход на населението се е свил до само 2%, след като само преди 10 години дялът му беше 15%. Анализът на разходите на домакинствата показва, че българите са започнали да дават по-голяма част от доходите си за храна – 37.2% през 2010 г. при 36.5% за двете предходни години. Ако се добави и разходът за алкохол и тютюневи продукти, които са изчислени на 372 лв. на българин годишно, 41.8% от доходите на българина се „поглъщат“. Втори по тежест в домакинските бюджети, разходите, свързани с дома, намаляват през 2010 г. На трето място се нареждат разходите за транспорт, които са без изменение за годината.   Българинът е свил още повече разходите си за образование и свободно време, до 114 лева на човек годишно. Леко нарастват разходите за здравеопазване и съобщения. НСИ изчислява, че българинът харчи 93 лева средно за 2010 г. за облекло и обувки – по-малко от плащаните на държавата данъци, в размер на 124 лева средно на човек. Статистиката установи и промени в потреблението на българите. Увеличава се консумацията на хляб. Икономическата теория има отговор защо това се случва – хлябът е сред най-евтините продукти, той е т.нар. „малоценна стока“, същото може да се каже и за картофите, чието потребление също нараства през миналата година. Когато доходите намаляват, а цените нарастват, се купуват повече от тези най-евтини, малоценни стоки. Средният българин консумира 108 кг. хляб и 31.2 килограма картофи годишно. Намалява консумацията на месни изделия, увеличава се обаче консумацията на месо, което може да се отдаде на по-ниските от обичайното цени на местото през големи периоди на миналата година.   Позитивно за консумацията на българина е увеличеното потребление на прясно мляко с 1 литър на човек годишно, както и на кисело мляко с около 2 кг. Консумацията на алкохолни напитки е намаляла с почти 2 литра. Статистиката отчита и съществено намаляване на консумацията на цигари – с 24% до 591 цигари на човек от населението. Но тези данни надали са напълно коректни, предвид ширещия се черен пазар.