НЯМА ПО-ГЛУХ ЧОВЕК ОТ ТОЗИ, КОЙТО НЕ ИСКА ДА ЧУЕ (МНЕНИЕ НА БОЖИДАР ДАНЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК, ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСКУСИЯТА ОКОЛО ПРОБЛЕМА С НЕПЛАЩАНЕ НА

Добре известно е явлението да се плащат допълнителни доходи на част от заетите в икономиката, върху които не се плащат съответните данъци и не се удържат изискуемите социални плащания. Известни са и всички последици за икономиката от това.

БСК се опита да изведе на светло този национален проблем, като предложи и част от технологията, по която могат да се постигнат определени резултати.

Изминалата една седмица след пресконференцията на БСК (проведена на 12 март) ни позволява да оценим реакциите на обществото по проблема. Това, което най-много ни безпокои, е общата апатия, произтичаща като че ли от убеждението, че нищо в любимата ни Татковина не може да се промени. Особено безпокойство буди поведението на четири обществено значими групи:

1. Депутатите (политиците). До момента нито един представител на законодателната власт не даде отговор на въпросите: Съществува ли наистина това явление? Масово или ограничено е то? Разпространява ли се? Ако е истина, какво е тяхното виждане за необходимостта от законодателни промени? Кой ще предложи тези промени, за да се ограничи или ликвидира проблемът?
2. Администрацията. Освен някакви общи неофициални изказвания по технологията за борба с проблема, не чухме официална реакция относно неговото съществуване от страна на администрацията, в т.ч. НАП, МФ, МТСП, НОИ. Впрочем, не чухме и каква технология за борба с проблема предлага администрация. Има ли и колко са санкционираните, в т.ч. осъдени в съответствие с действащото законодателство нарушители?
3. Работодателските и синдикалните организации на национално и на браншово равнище, както и организациите на пенсионерите. Организациите, представляващи двете страни в измамната схема (работодатели и работници) също не изразиха ясна позиция по въпроса. Няма становище и на тези, които протестират за по-високи пенсии, като пропускат да реагират срещу едно явление, придобило характер на епидемия, която ги обрича на дългосрочна бедност.
4. Изключително много ни безпокои и липсата на адекватна рекация от страна на четвъртата власт – медиите. Няма реакция по епидемиологичния характер на явлението и отражението му върху икономиката. Като изключим някои негативни коментари по технологията и опити за анализи, станахме свидетели по-скоро на негативна реакция, провокирана вероятно от дълбоко неразбиране на проблема и на предложените от нас механизми за преодоляването му. На пресконференцията си БСК заяви, че само 3 или 4 ежедневника спазват данъчното и осигурителното законодателство. Тази констатация не се появи никъде в медиите. Напротив, появиха се заглавия, провокиращи мисли, че именно БСК си търси прошка за укрити доходи. Логично възниква въпросът: заразата обхванала ли е и четвъртата власт, която е призвана на санира обществото?! Дали именно тук не се крие разковничето на полуагресивната реакция на медиите?

Големият въпрос всъщност е съществува ли подобна практика в икономиката, а каква да е технологията за справяне с него е втори въпрос – затова има Народно събрание и държавни институции, които са призвани да търсят и прилагат механизмите. Функция на неправителствените организации, каквато е БСК, е да идентифицират проблемите и да провокират дискусия по тях.

Може да звучи не много стилно, но искам да заявя, че позицията и стремленията на БСК са за създаване на здравословна конкурентна икономическа среда, което е необходимо условие за доближаване стандарта на живот до средните стандарти в ЕС.

Обръщам се към Българското национално радио, Българската национална телевизия, българските печатни издания, всички медии: Да се опитаме да дадем по-широка публичност на явлението и да създадем среда на обществена нетърпимост към него.

Имам чувството, че заразата е толкова разпространена и е придобила характер на епидемия, че ако преди пресконференцията се чувствах като участник в приказката на Андерсен „Новите дрехи на царя”, и вярвах, че споменаването на една болезнена истина ще бъде достатъчно, за да се подеме от обществото, сега разбирам, че болестните процеси в икономиката и обществото са толкова напреднали, че се чувствам като герой на Кафка.