УЧИ, ЗА ДА НЕ РАБОТИШ !

Симеон е на 19 години, току-що е завършил средно образование, цяла година се е подготвял за изпитите по български език и история, за да влезе право в Софийския университет. Всъщност Симеон не иска да учи това, но го е избрал, защото семейството му твърди, че е престижно, а самият младеж още не е решил с какво му се занимава и какво ще работи. Баща му твърди, че който е завършил право, гладен не е останал.

Да, ама не, ако се вярва на данните на Българската стопанска камара (БСК). Според работодателската организация сред завършилите "престижните" специалности право и икономика има най-много безработни.

Желанията на кандидат-студентите се разминават драстично с нуждите на пазара на труда, а държавата финансира образование, което не е нужно на обществото и икономиката, твърди БСК. Резултатът - липсата на кадри, заради което компании, занимаващи се с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, напускат страната.

Над 32 хил. от "официалните" безработни са с висше образование. В същото време близо половината от студентите миналата година са учили неприложимите в момента стопански науки и администрация по данни на стопанската камара.

И тазгодишната кандидатстудентска кампания потвърждава данните на БСК. Най-желаните специалности отново не са тези, които са необходими на икономиката и които образователният министър Сергей Игнатов обяви за приоритетни - инженерните и компютърните науки. Това се потвърждава и от първия рейтинг на университетите в България, който беше представен преди около година.

Тогава анализ на институт "Отворено общество" показа че има "мегаспециалности", които наводняват пазара на труда с излишни висшисти.

Показателно е концентрирането на над половината от студентите (250 хил. души) в едва шест от общо 52-те професионални направления. Това са "Икономика", "Администрация и управление", "Право", "Комуникационна и компютърна техника", "Педагогика" и "Туризъм". Същевременно само около 20% от завършилите висше образование работят в сфера, за която са учили, показа анализът на "Отворено общество".

Икономика и бизнес на психологията

В Софийския университет "Св. Климент Охридски" за поредна година най-желаната специалност е психологията. Това лято за нея са кандидатствали близо 6 хил. души, като над 1700 са я посочили на първо място.

Влиза се с оценката от изпит по литература или език, а може и с матура по същите предмети.
Правото продължава да се радва на огромна популярност. Броят на кандидатите тази година е бил 1294, а местата - 300 в редовната форма.

Сред предпочитаните специалности на университета се нареждат журналистика, медицина, публична администрация, софтуерно инженерство, английска филология, международни отношения и социални дейности.

Тази година правителството осигури влизането в университет на почти всеки желаещ, като увеличи местата за първокурсници с 5000, въпреки че кандидат-студентите стават все по-малко.  Обяснението на кабинета беше, че трябва да се осигури още по-голям достъп до висше образование. Приемът беше увеличен "по приоритетни за обществото области като природни науки, математика и информатика, технически науки, здравеопазване, спорт". Обаче няма кандидати за тях.

В Университета за национално и световно стопанство (УНСС) най-много хора искат да учат "Икономика и бизнес". Според зам.-ректора Веселка Павлова най-голям е интересът към специалностите в направление "Икономика с преподаване на английски език".

"Много голям е интересът и към правото, както и към финансово-счетоводното поднаправление. Там са приети студенти с максимални балове", обясни проф. Павлова. Журналистиката също се радва на голям интерес, макар и в икономически ВУЗ. Най-малко младежи искат да учат специалности, свързани дори и минимално с някакво производство. Затова пък добре звучащите бизнес и публична администрация и регионално развитие са много популярни.

И в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" най-желаните специалности са психология и право. Местата са запълнени почти изцяло още на първо класиране. А заради големия интерес висшето училище ще приеме допълнително студенти. Местата ще се увеличат за сметка на други, нежелани дисциплини, обясниха от ПУ.

Останалите търсени специалности в университета са английска филология, лингвистика с информационни технологии, молекулярна биология и физическо възпитание. Местата в тях са заети изцяло.

Анализът на резултатите от третото класиране очертава категорично тенденцията - продължава да спада интересът към изучаването на т.нар. чиста наука. Това е най-осезаемо при математиката - само 15% от обявените места са запълнени.

Съпромат

Съпроматът не означава съпротива, а най-тежкият изпит в техническите университети. В четирите висши училища - в София, Пловдив, Варна и Габрово, общият прием тази година е 6599 души (заедно с магистрите). За сравнение - само в УНСС и СУ са два пъти повече. Същото е съотношението и при кандидат-студентите.

Техническият университет в София например обяви допълнителен прием, защото не може да запълни местата. Причината е, че следването е тежко и в тези ВУЗ най-голям процент от студентите не успяват да завършат. Финиширалите обаче се радват на бърза реализация и много високи заплати, показват анализите на пазара на труда.

Според изследването на БСК само 20% от студентите се обучават в най-търсените от бизнеса технически и инженерни специалности. Основната причина е липсата на желаещи.