ЗДРАВНА (НЕ)СПРАВЕДЛИВОСТ
От 7.3 млн. души население 1.3 млн. не си плащат здравните вноски.
На теория неплащащите нямат право и не се лекуват. Практиката обаче е съвсем различна. Всеки гражданин има право на спешна помощ, за която държавата плаща. В много болници бедните (или тарикатите) остават за лечение по милост, а след това клиниката трупа дългове или просто покрива загубите с парите на здравноосигурените и така те получават по-некачествена грижа. Примерите са много. Важното е, че неплащането подрива самата същност на солидарната система. Нормално е младите и здравите да подпомагат възрастните и болните. Когато обаче огромна част от хората не си плащат, вече не става въпрос за взаимопомощ, а за източване и прекомерно натоварване на една малка част изрядни платци.
Като се има предвид, че държавата, която се грижи за вноските на 4.4 млн. души, също не е изряден платец и превежда нередовно парите за лечение към НЗОК, цялата финансова тежест се изсипва върху раменете на 1.6 млн. души в частния сектор. Те не само издържат системата, но не могат да я ползват пълноценно и са принудени да си доплащат за частни прегледи или под масата, въпреки че имат право на лечение. Здравният балон обаче неизбежно ще гръмне. Представителите на работодателите и служителите в частния сектор са на ръба на търпението и настояват въпросът със здравно неосигурените да се реши. Предложенията за това циркулират отдавна и някои от тях са доста разумни. Важното е здравната вноска да е пряко свързана с медицинския пакет. Ситуацията е толкова нетърпима, че вече съвсем сериозно циркулират идеи да обособят болници за наистина бедни.
Кой колко внася
Точна разбивка кои са хората без здравни вноски и дали те наистина не могат да си плащат или не искат да го правят, няма нито една институция. Статистиката бил била много трудна. По-мащабно погледнато обаче, има цели области, в които над 30% от жителите нямат вноски, а нито институциите, нито общината могат да реагират.
Засега по инициатива на Българската стопанска камара (БСК) се създава междуведомствена работна група, която да "намери" неплащащите и да спре източването на здравната каса от хора без внесени пари за здраве или с фалшиви инвалидни пенсии от ТЕЛК.
Държавата трябва да плаща вноските на 4.4 млн. души - държавни служители, армия, полиция, пенсионери, деца, майки, студенти и инвалиди, както и част от безработните. Тя обаче плаща за всички тези категории пациенти средно 28.50 лв. месечно. Освен това го прави нередовно - до съвсем скоро трансферите се получаваха от Министерството на финансите веднъж на 6 месеца и здравната каса плащаше за лечение само с парите на частния сектор. Сега държавата плаща веднъж на три месеца, след като работодателите настояха. Частният сектор плащат средно по 58 лв. месечно за здраве. Към това трябва да се прибави и допълнителната данъчна тежест за работодатели и работници - все пак държавата взима данъци от тях, за да покрие здравните осигуровки на чиновници и полицаи. И тъй като и това не е стига, редовните платци трябва да чакат на опашка, защото пациентите без вноски минават прегледа като частен пациент. А последните почти навсякъде имат предимство пред тези, които минават с направление от здравната каса.
В същото време 60% от здравните услуги се ползват от осигурените от държавата, тъй като децата и пенсионерите боледуват по-често според статистиката на здравната каса. "Получава се така, че частният сектор, който плаща 67% от вноските в НЗОК, потребява едва една трета от платените от нея услуги и са принудени да си доплащат и да нямат равни права с онези, които не плащат нищо или плащат по-малко", изчислява Григор Димитров, главен директор "Осигурителни отношения" в БСК и представител на работодателите в надзорния съвет на здравната каса.
Според БСК, за да може справедливо да се разпределят средствата, държавата трябва да плаща средни вноски, колкото и бизнесът и да ги превежда навреме. От друга страна, всяко ведомство трябва да си плаща отделно и да бъде глобявано, така, както се случва с всеки един работодател или самоосигуряващ се. В момента трансферите се правят само от финансовото министерство. Освен това държавните служители не се осигуряват сами, а държавата им плаща, което пък пречи на мотивацията им като ползващи здравни услуги и демотивира останалите плащащи.
"НЗОК не е социална, а финансова институция и както държавата иска от бизнеса да си плаща данъците и осигуровките, така и бизнесът иска държавата да е така любезна да плаща за тези, които осигурява", казва Димитров
Изкуството да (не) се осигуряваш
През последните няколко години нито едно правителство не избистри структурата на неосигурените. Единствената сигурна информация е за живеещите в чужбина, които бяха освободени от двойно здравно осигуряване. Става въпрос за около 700 хил. души. Заедно с тях числото на хората без медицинска осигуровка беше 1.9 млн. души. За 300 хил. от останалите 1.2 млн. се знае, че са трайно безработни, вече са изгубили правото на помощи при което държавата им плаща осигуровките и трябва да се осигуряват сами. За останалите обаче няма яснота и се предполага, че имат пари, но не си плащат.
Държавата е отделила средства за лечение на трайно безработните - около 5 млн. лв. годишно. Социалните служби обследват болния, докато той се лекува и ако се окаже, че той няма средства (в повечето случаи, дори и да има някакво имущество, то не се води на негово име) - възстановяват парите на клиниката. Процедурата болницата да си получи парите обаче е много тежка.
"При най-бедните, които в повечето случаи са от малцинствата, статистиката кой се лекува и кой не е силно изкривена. Спешна помощ получава пари от държавата за всички и докато спасяват болните, не водят статистика кой има осигуровки и кой не. В самите болници, ако поискаме осигуровка, стават скандали, обвиняват ни в дискриминация, бият и заплашват лекари. Затова в повечето болници имаме един фонд "прежалени пари" - вместо да се разпределят парите от клиничните пътеки (начинът, по който здравната каса плаща на клиниките за лекуваните в тях пациенти) за увеличаване на заплатите на персонала или за другите болни, лекуваме с тях бедни неосигурени, обикновено от малцинствата. Всеки месец имаме поне по 10-15 такива", коментира д-р Динчо Генев - председател на сдружението на общинските болници и директор на болницата в Харманли.
Григор Димитров допълва, че заради несъвършеното законодателство лекарите са принудени да вършат нарушения, но по този начин се ощетяват редовно плащащите. По думите му в цели региони "Спешна помощ" вечер не може да се грижи за критичните случаи заради огромно количество неосигурени, които търсят лечение.
