БЪЛГАРИЯ - СЛОВЕНИЯ - СРЕЩА

На 13 май 2003 г. Българската стопанска камара бе домакин на 30-членна словенска бизнес делегация, водена от председателя на Стопанската камара на Словения (СКС) – г-н Йожко Чук. Преди обяд двете делегации размениха информация за икономическото развитие на България и Словения, както и за възможностите за двустранно сътрудничество. В работата на бизнес-форума участваха и представители на икономическите министерства на двете страни, както и на българската Агенция за чуждестранни инвестиции.

Интерес за българските участници в срещата предизвикаха данните за словенската икономика (2001-2002 г.), сред които:

•  

   

  • 23 млрд.евро БВП при малко под 2 млн.души население;
  • 1000 щ.д. средна брутна работна заплата (при изчислението не са включени заплатите на мениджърските кадри, които многократно надхвърлят тази цифра);
  • 7,5 % инфлация;
  • 6,1 % безработица;
  • 5 млрд. щ.д. чуждестранни инвестиции и 1 млрд. щ.д. словенски инвестиции навън
  • Рязък ръст на броя на студентите – от 30 000 през 1993 г. до 83 000 през 2002 г.
  • Почти приключила приватизация – предстои раздържавяването на телекома, железниците и дружествата от системата на енергетиката;
  • Важна част от словенската икономика на малките и средни предприятия – големи фирми вече практически не съществуват;
  • Дата за присъединяване към ЕС – 1 май 2004 г.

   

Според ръководителя на словенската делегация – г-н Йожко Чук, един от факторите за поддържане на стабилната социално-икономическа ситуация в Словения е по-ниският ръст на заплатите спрямо ръста на БВП. По този начин фирмите постигат по-висок процент на печалба, който реинвестират, а не го задържат под формата на заплати – това е причина за динамичната инвестиционна политика в страната. В Словения няма големи социални различия, което е предпоставка за липсата на социално напрежение.

В изложението си г-н Чук изтъкна, че поради политическите проблеми на Балканите Словения не е отделяла необходимото внимание на отношенията си с България, което е причина за недоброто двустранно сътрудничество досега. Според г-н Чук, обаче, възможностите за развитие на икономическите контакти се подобряват и навлизат в нов етап – словенските бизнесмени откриват България като коректен партньор и добро място за инвестиции. Г-н Чук сподели, че общото впечатление на членовете на водената от него делегация надхвърля очакваното и ще бъде полезно по-често да се провеждат подобни срещи между предприемачи от двете страни. Половината от участниците в словенската делегация вече имат бизнес-отношения с България, а останалите представители на словенски фирми търсят контакт с подходящи български партньори. Към днешна дата в България се регистрирани 10 представителства на словенски компании и две смесени предприятия. "Искаме българските фирми да добият смелост да създадат свои представителства в Словения, както и да изградят смесени фирми със словенски партньори. Искаме да насърчим не просто внос-износа между двете страни, а и другите форми на икономическо сътрудничество, като смесените предприятия, например", заяви г-н Чук. "Последната словенска бизнес-делегация в България беше през 1998 г. Сегашното посещение на такава многобройна делегация е преломен момент в двустранните отношения, включително и заради това, че се стигна до интерес за сътрудничество от страна на банките", изтъкна още г-н Чук. Според него, конкретен пример в това отношение е участието в словенската делегация на управителя (г-н Душан Валенчич) на първата словенска банка, получила (през изтеклата седмица) лиценз от БНБ – Уест Ийст Банк. Изграждането на нормална инфраструктура ще подобри съвместните търговски контакти, убеден е г-н Чук.

Според ръководителя на словенската делегация, интересът на словенските туристи към българските дестинации непрекъснато се увеличава и това се дължи преди всичко на възприемането на България като сериозна и спокойна страна, устремена към членство в ЕС, предлагаща европейски по качество туристически услуги. "С подобряването на политическия климат на Балканите и потокът на туристи към България ще се увеличи", убеден е г-н Чук.

Председателят на Българската стопанска камара – г-н Божидар Данев, изтъкна, че Словения е пример за нас при воденето на преговори за присъединяване към Европейския съюз и за българските фирми представлява интерес опитът на словенския бизнес при подготовката му за стъпване на европейския пазар. Полезна за българската страна е и информацията за словенския опит при усвояването на структурните предприсъединителни фондове на ЕС и, особено – мястото на бизнеса в този процес. "Благородно завиждаме на словенските ни гости за резкия ръст на студентите, защото инвестициите в образование са инвестиции в бъдещето", заяви г-н Данев. Според него, най-големи са възможностите за двустранни контакти в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, фармацията и туризма.

След обяд по предварително изготвен график се проведоха срещи между фирми от България и Словения.

***

Търговско-икономически отношения между Р България и Р Словения

Между България и Словения са подписани следните спогодби:

• Споразумение за установяване на дипломатически отношения между Р България и Р Словения - 13/18 август 1992 г., сключено чрез размяна на ноти;
• Спогодба за икономическо сътрудничество /20.04.1994 г. в София/. В сила от 15.06.1995 г.;
• Споразумение за свободна търговия (ССТ) /22.11.1996 г., София/ от влязлото в сила на 01.01.1999 г. Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА);
• Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ към МИ и Словенската експортна корпорация /SEC/, /27 - 28 октомври 1999 г., Любляна/.
• Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари /подписана на 22 януари 1999 г., Любляна, в сила от 2 юли 2000 г./;
• Спогодба за взаимна защита и насърчаване на инвестициите /подписана на 30.06.1998 г. в София, в сила от 26.11.2000 г./;
• Спогодба за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване /подписана на 27 октомври 1999 г. в Любляна, в сила от 15.09.2000 г./.
• Споразумение между правителството на Р България и правителството на РСловения за сътрудничество в областта на ветеринарната медицина /подписана на 30.06.1998 г., в сила от 10.02.2001 г./.
• Споразумение за сътрудничество в областта на карантинната и растителната защита /подписана на 30.06.1998 г., в сила от 24.06.2000 г./.

Спогодби в процес на подготовка за подписване:

• Спогодба за комбинирани превози на пътници и товари;
• Спогодба за сътрудничество в областта на туризма;
• Спогодба за сътрудничество в областта на взаимното признаване на резултатите от изпитванията и сертификатите /българската страна е връчила проект на споразумение, очаква се отговор от словенската страна/.
• Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
• Спогодба за въздушни съобщения /между двете страни са разменени проекти/;
• Спогодба за сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията;

Състояние на двустранната търговияСтокообменът между България и Словения от 1992 г. досега, с известни колебания, следва възходяща тенденция. Една от предпоставките за увеличаване на стокообмена между двете страни е подписаното на 22.11.1996 г. Споразумение за свободна търговия между България и Словения, отменено от влязлото в сила на 01.01.1999 г. Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) .

В резултат на постигнатата либерализация на търговията, стокообменът през 1997 г. нараства двойно спрямо 1996, като тази възходяща тенденция се запазва през 1998 г. и 1999 г. За 2000 г. е характерен спад на стокообмена, със значително намаление на българския износ. За 2001 г. и 2002 г. се забелязва нарастване на стокообмена, но за сметка на увеличения внос от Словения. За 2002 г. Словения заема шесто място в стокообмена на България с Балканските страни.

Търговски стокообмен между България и Словения в млн. USD

Водещи стоки в стокообмена за 2002 г.

Инвестиции

Интересът на Словения към България също се засилва, особено с оглед на известното пренасочване на погледа на словенския бизнес от традиционно приоритетните пазари на бивша Югославия към страните от Югоизточна Европа. България предлага по-изгодна и сигурна среда за инвестиции, както и решение за някои от проблемите на словенските производители с високите им производствени разходи.

Словенски компании, реално инвестирали в България през 2002г.

Словенски компании с представителства в България

Словенски компании, проявяващи интерес към инвестиране в България

Туризъм: Изминалата 2002 г. бе най-успешната година за българския туризъм в Словения. Компанията "Глобтоур" в партньорство с "Танчев Турс"- Варна, навлезе на българския пазар и в редица промоционни мероприятия дадоха приоритет на българската дестинация в цялата си рекламна политика за годината. Бяха осъществени 50 49-местни чартъра от Любляна за Варна през активния летен сезон и няколко автобусни тура, организирани от по-малкия туроператор BooM d.o.o. от град Krsko. Словенските туристи само до Август надминаха почти два пъти броя на посетителите от Словения в България за 2001 г. (1600 души за 2002 г. срещу 900 за цялата 2001 г.), а по ръст на туристи Словения зае трето място до Август 2002 г.

Основни макроикономически показатели за Словения за 2002 г.

БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност EUR, за ЕС и 10-те кандидатки

Стокова търговия в млн ЕВРО

Структура на стокообмена - основни търговски партньори на Словения

Стокова структура на стокообмена на Словения

Членство в НАТО: Заедно с България

Членство в ЕС: 1 май 2004 г.  Словения ще бъде нетен вносител в бюджета на ЕС след приемането си с около 160 мил. евро (по изчисления от 2001 г.)

• Справката е изготвена на 12 май 2003 г. от БСК по материали от СТИВ-Любляна, и МИ