ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ СЕ ОСИГУРЯВА СЪС СТИМУЛИ, А НЕ СЪС САНКЦИИ
Заетост на хората с увреждания се осигурява със стимули, а не със санкции
Автор: Дикран Тебеян, зам.-председател на БСК
Във внесения от Министерския съвет Законопроект за интеграция на хората с увреждания е предвидено работодателите да се стимулират за наемане на такива лица чрез следните насърчителни мерки:
1. Поемане от бюджета на 30% от осигурителните вноски за тези лица;
2. Кандидатстване с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за финансиране на разходите, необходими за:
- осигуряване достъп до работното място;
- приспособяване на работното място;
- оборудване на работното място за лицето с увреждания.
Международният опит сочи, че заетост на хората с увреждания се осигурява единствено със стимули, а не със санкции.
Някои народни представители, обаче, са възприели точно обратния подход. В техните предложения се предвижда работодателите да са задължени да обявяват 4% от работните си места за хора с трайни увреждания, а ако те не се заемат - да заплаща ежемесечно санкция в размер на минималната заплата за всяко незаето работно място.
Новото задължение се добавя към задължението по Кодекса на труда, което изисква работодателите да определят 4-10% от работните си места за трудоустроени лица. Трябва да се отбележи, че хората с трайни увреждания имат загубена работоспособност 50 и над 50%, докато трудоустроени могат да са и лица с под 50% загубена работоспособност. По този начин общото задължение на работодателя може да достигне 8-14% от работните места в предприятието, което да заприлича на санаториум.
Не става ясно, защо ще се санкционира работодателят, ако:
- не се явят кандидати с трайни увреждания;
- явилите се кандидати не отговарят на изискванията на длъжността;
Защо работодатели с финансови затруднения и заплашени от несъстоятелност трябва да увеличават персонала с 8-14%?
Ще има ли основание в Кодекса на труда, за да се уволняват здрави работници, за да се назначават на същите места хора с трайни увреждания?
Съответстват ли тези нови изисквания на предстоящите огромни разходи на работодателите за изпълнение на екологичните и санитарно-хигиенните норми на ЕС и за подобряване условията на труд?
м. Май, 2004 г.