ОТНОСНО ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ДЛЪЖНОСТИ
Становището е изпратено до президента на РБ.
С последните изменения на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности е прието изменение в заглавието, с което в обхвата на закона са включени „висши обществени длъжности.“ Приета е и нова т. 31 на чл. 2 ал. 1, която изисква деклариране на имуществото от страна на „членове на управителни и контролни органи на представителни организации на работниците/служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество“.
Тези изменения са в противоречие с Конституцията и законите на Република България и с редица европейски и международни актове.
1.Законът противоречи на правото на свободно сдружаване на гражданите, прогласено в чл. 12, 13 и 44 от Конституцията. Според чл. 49 ал. 1 и 2 от Конституцията: „Работниците и служителите имат право свободно да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.“
Изменението в Закона е в противоречие с Конвенция № 87 за свободата на сдружаване на Международната организация на труда (МОТ), 1948 г., ратифицирана от Р България, според която: „(Чл. 3-5)Трудещите се и работодателите, без каквато и да е разлика и без предварително разрешение, имат правото да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации при единственото условие да се съобразяват с техните устави. Организациите на трудещите се и на работодателите имат правото да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие. Публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право или да попречи на неговото законно упражняване.“
2. Според чл. 32, ал. 3 от Конституцията, личният живот на гражданите е неприкосновен. Поправката е в противоречие с Директива 95/46 на ЕС за защита на личните данни. Законът за защита на личните данни гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
3. Подменен е смисълът на Закона, който цели да установи прозрачност върху доходите на лица, които имат възможност да се разпореждат с публични финансови средства.
Функциите на НСТС, в който участват национално признатите организации на работниците и служителите и на работодателите е консултативен орган по въпросите на жизненото равнище, регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище (чл. 3 КТ). НСТС не е орган за разпределяне на публични средства, нито членовете му имат каквито и да е възможности за лично обогатяване.
Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности не само противоречи на основни принципи и норми на правовата държава, европейското и международно право. Той е пореден опит за посегателство върху независимостта и установяване на контрол върху гражданското общество. Вместо ясно разграничаване на функциите и отговорностите на органите на държавната и местна администрация и на нейните служители пред гражданите на Република България и техните сдружения, законът размива отговорността и я прехвърля от органите на държавна власт върху нейния коректив – неправителствените организации. Подобно изместване на фокуса създава условия за упражняване на натиск и поставя под заплаха ефективността на взаимодействието и диалога между държавата и нейните граждани.
Във връзка с горното БСК моли президента на Република България упражни правомощията си по чл. 101 ал. 1 от Конституцията на РБ и да върне Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и обществени длъжности за ново обсъждане в частта, в която обхватът на закона е разширен с членове на управителни и контролни органи на представителни организации на работниците/служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
