ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НОВ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (ИНКРИМИНИРАНЕ НЕПЛАЩАНЕТО НА ОСИГУРОВКИ)

ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОРЕШАРСКИ,

БСК изразява принципно несъгласие с инкриминирането на неплащането на осигурителни вноски, предвидено в раздел IV-ти “Престъпления против осигурителната система“ от глава 23-та на проекта на нов Наказателен кодекс, по следните съображения:

1. Законопроектът поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигурителни и здравни вноски, и на данъци и такси. Подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията, която постановява, че общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение. Няма основание за наказателно преследване при неупражняване на права, за разлика от случаите на неизпълнение на задължения.
    
2. Предвиждането на наказателна отговорност само за работодателя и освобождаването от нея на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно. Общественото осигуряване е функция и последица на трудовите правоотношения. Сключването на трудови договори по своя характер е доброволно и свободно действие на две договарящи се страни. Конституцията изрично гарантира тази свобода по отношение на работниците и служителите. В чл. 48, ал. 3 и 4, Конституцията на РБ постановява, че всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа и никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд. Освен това, според закона разпределението на осигурителните вноски е в съотношение 60% за работодателя и 40% за работниците и служителите, т.е. отговорността следва да е споделена. 
    
3. Законопроектът предвижда наказателна отговорност за работодателите, без да даде определение на понятието. Приложимо е определението на §1. от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, според което „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационнно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение...“. С оглед постановката за вината като задължителна предпоставка за търсене на наказателна отговорност, такава не може да бъде налагана по отношение на преобладаващата част от работодателите. 
    
4. Държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване. Прилагането на чл.339 от законопроекта би поставило под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в т.ч. ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н.
    
5. Законопроектът не третира случаите на неплащане на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и други осигурители, като по този начин поставя в неравностойно положение работодателите спрямо останалите лица, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски.
    
6. Текстът, според който се инкриминира неплащането на осигурителни вноски, когато работодателят „обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигуреното лице“, не е съобразен с разпоредбите на Кодекса за социалното осигуряване. Осигурителните плащания са дължими върху осигурителен доход, който в редица случаи не е в пряка зависимост от възнаграждението на осигуреното лице. Такъв е случаят, когато лицето получава възнаграждение, което е по-ниско от минималния осигурителен доход (праг) за професията в съответната икономическа дейност, или възнаграждение, което е по-високо от максималния месечен размер на осигурителния доход. Изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски. Вноските се дължат включително и върху неизплатени възнаграждения.
    
7. Законопроектът поставя в неравностойно положение предприятията, като задължени лица по Кодекса за социално осигуряване. Установеният еднакъв минимум на задълженията - 25 минимални работни заплати, не отчита разграничаването на предприятията на малки, средни и големи, както и корелацията между брой работници и осигурителни вноски. Големите предприятия са поставени в значително по-рискови условия от малките и средните.
    
8. Регламентацията относно изпълнение на задължението за внасяне на осигуровки е тематика, попадаща в сферата на административното право. Обезпечаването на административните задължения би следвало да бъде постигнато с административно-наказателни разпоредби - глоби, имуществени санкции, а не с наказателни норми. Противното би означавало да се прехвърлят за регулиране в рамките на наказателния правопорядък и много други обществени отношения, което е против принципите на правовата държава. Според чл.355 от Кодекса за социално осигуряване, Националната агенция за приходите следи за посочените състави на административни нарушения, а според чл.399 от Кодекса на труда, контролът се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Предвид съществуващите механизми за административен контрол и санкции, формулировката на чл.340 от законопроекта е непропорционално тежка - още повече, че нормата не предвижда освобождаване от наказателна отговорност, дори при внасяне на осигурителните вноски до приключване на съдебното производство в първоинстанционния съд.
    
9. Въпросът засяга трудовите и осигурителни отношения, поради което следва да бъде предварително обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В чл. 49 Конституцията на РБ урежда правото на работниците и служителите да се сдружават в защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. Съгласно чл. 3 от Кодекса на труда „държавата осигурява регулирането на трудовите, непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите“.
    
10. Подобни наказателни мерки и репресивни текстове срещу бизнеса няма в нито една европейска страна.

Горните несъответствия с основни принципи и норми на Конституцията на РБ, осигурителното и трудовото законодателство налагат въпроса доколко текстовете в раздел IV от глава 23-та на проекта на Наказателен кодекс целят защита на осигурителната система и дали тази цел не е подменена с вменяване на синдикални функции на съдебната власт.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ

***

С Изх.№ 02-00-3/06.02.2014 г. настоящото становище е изпратено до Народното събрание - Михаил Миков (председател на НС), Четин Казах (председател на Комисия по правни въпроси), Конрелия Нинова (председател на Комисия по труда и социалната политика).