28.11.2014

 

Изх. № 04-00-77/ 27.11.2014 г.

 

ДО

Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН
ВИЦЕПРЕМИЕР, МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО:

Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.

Бюджетът е най-мощният финансов инструмент за провеждане на политики и за реализиране на обявени реформи. Предложеният бюджет за 2015 г. не е бюджет на реформи, а повтаря основната структура на приходи и разходи от предходни години. Безпокои запазването на тази консервативност за бюджетните прогнози 2016-2017 г., т.е. не се предвиждат реформи и изпълнение на Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството.

БСК констатира, че в проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г.:

  1. Значително е подценена приходната част.

a. БСК оценява като занижен прогнозния реален ръст на БВП от 0,8% за 2015 г. Отчетеният ръст на БВП за деветте месеца на 2014 г. е над 1.6%, на добавената стойност - около 2.2%, на потреблението - 1,8%, на капиталообразуването – 4.7%. В сегашните външни и вътрешни  политически и икономически условия и очаквания, може да бъде заложен ръст на БВП от минимум 1.2-1.4 % през 2014 г. и 1.4-1.5% ръст през 2015 г.

b. Данъчно осигурителните приходи в КФП за 2015 са занижени с 2,6% спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Предвиденият ръст на приходите от косвените данъци е двойно по-нисък (1,4%) спрямо очакван ръст от 3,0% през 2014 г. спрямо предходната 2013 г. Това отново потвърждава  липсата на амбиции за повишаване на събираемостта, за противопоставяне на сивата икономика и предприемане на реформи.

c. Възприетият изключително консервативен подход за прогнозиране на приходите, ще има демотивиращ ефект за приходната администрация за по-висока ефективност и събираемост при осигурителните плащания, преките и косвените данъци.

d. Въпреки предварителните обещания за ненарастване на фискалната тежест, основен инструмент за ръст на приходната част е увеличението на данъчните и осигурителните задължения. Не се отчита, че за този ръст ще допринесат намалената безработица, увеличената средна работна заплата, увеличеният данък върху приходите от лихви, увеличените максимален и минимален осигурителен доход, отмяната на връщането на ДОД за лица с доход, по-малък от 12 МРЗ, ръстът на инфлацията, независимо от ниския й размер и др.

e. Няма политика за увеличение на приходите по отделните пера, съответно – за ДДС, акцизи, социални плащания и т.н.

  1. Нереалистична е разходна част, несъразмерно висока спрямо нереформираните администрация и системи, структурни звена, обхват и качество на предоставяните публични услуги, регулативни режими и т.н.

a. Не са адаптирани предвидените разходи спрямо обявените намерения за реформи в административната, пенсионната, здравна, образователна системи, системата за вътрешна сигурност, правосъдната система, енергетиката. Не са посочени индикатори за постигането на целите на тези реформи, с които може да се следи ефективността на разходване на бюджетните средства.

b. Не се изпълняват заявените намерения за децентрализация на публичните разходи и повишаване на ефективността чрез ориентирани към резултатите програмни бюджети на всички нива – национално, първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

  1. Не са предвидени разходи за регионална кохезия съгласно европейските изисквания
  2. Не е изяснено разходването на публичните средства за създаване на нови устойчиви работни места, за нарастване на БВП и т.н.
  3. Не е изяснена динамиката и политиката на бюджета за 2015 г. по проблемите във финансовата система, в т.ч. връзка между новите държавни заеми, фискалния резерв, заемните средства, предоставени на банки и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, средствата за покриване на бюджетния дефицит и т.н.
  4. Липсва бюджетиране на проектите за реформи в отделните сфери на общественото ни развитие, в съответствие с Програмната декларация на правителството и управляващото мнозинство.
  5. Липсват индикатори за следене на ефективността на разходване на публичните средства – основна слабост на всички предходни бюджети.

 

БСК заявява отново подкрепа за:

  1. Запазване на финансовата стабилност и валутният борд с цел ускоряване на подготовката за присъединяване към Еврозоната и приемане на ясно зададени цели за влизане в ERM – II  от 2016 г.
  2. Осигуряване на предвидима  и сигурна бизнес среда;
  3. Задържане на бюджетния дефицит по ДБ и КФП под определените тавани по Закона за публичните финанси;
  4. Запазване на преразпределителната функция на бюджета под 37% от БВП;
  5. Запазване на бюджетния дефицит под 3 на сто.
  6. Програмно бюджетиране с ясно очертани реални цели и очаквани резултати от провежданите политики; стриктно спазване на бюджетната дисциплина от първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ);
  7. Нарастването на общия държавен дълг категорично да бъде приоритетно за инвестиционни цели.

 

В заключение, Управителният съвет на БСК не приема предложения подход при изготвяне на проекта на Закон за Държавен бюджет на Р България за 2015 г., защото не отговаря на  Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството и предвидените реформи, а единствено узаконява несъразмерно увеличение на разходите.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БСК


Относно проекта на държавен бюджет за 2015 г.
Добави мнение