ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н АТАНАС АТАНАСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД
НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:

Г-Н ХРИСТО ИВАНОВ
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Д-Р ПЕТКО НИКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за адвокатурата

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Предложеният законопроект задълбочава порочната тенденция за свръхрегулиране и ограничаване на достъпа до определени свободни професии и дейности, в противоречие с правилата на конкуренцията и свободната стопанска инициатива.

Проектът едновременно разширява кръга от дейности, които се извършват от лицата, упражняващи адвокатска професия, и ограничава достъпа до вписване в регистъра на адвокатската колегия. Забранява се осъществяването на дейностите от лица, които не са адвокати, чрез въвеждане на административнонаказателна отговорност.

Част от предложените разпоредби са в противоречие с редица конституционни принципи, нормативни актове от същата степен, международни актове, по които България е страна, както и достижения на правовата държава в областта на правната сигурност и борбата с монополизма.

1. Създаването на монополно право за адвокатурата да извършва дейностите, посочени в §12 от законопроекта за изменение на чл. 24 е в противоречие с чл.19, ал. 2 от Конституцията, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
    
2. Ограничава се правото на труд и свободна стопанска инициатива, прогласени в чл.16 и 19 от Конституцията. Засягат се трудови и свързани с тях отношения, които съгласно чл. 2, 3 и следващите от Кодекса на труда (КТ) се регулират от държавата след консултации с национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Законопроектът не е обсъден предварително от Националния съвет за тристранно сътудничество, като по този начин за пореден път през последните месеци от страна на законодателната и изпълнителната власт се неглижират законови разпоредби.
    
3. Оставянето на определени групи лица без възможност за упражняване на дейност, съобразно придобитата професионална квалификация и правоспособност има пряко отношение към приходите от данъци и осигурителни вноски. В тази връзка изразеното в мотивите заключение, че изменението на закона няма да има пряко или непряко отражение върху на държавния бюджет, не е безспорно, тъй като не се основава на анализ и оценка въздействието.
    
4. Забранява се дейност по подпомагане на членовете, предвидена в уставите на редица неправителствени организации, в това число на работодателските и синдикални организации. Неизчерпателното изброяване на дейности по чл. 24 ал.1 от законопроекта и широкият спектър от дейности в т. 9 на същия, включващи „извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица“, преповтарят в известна степен чл. 12 и 49 от Конституцията, отнасящи се до правото на сдружаване. Нарушена е и Конвенция № 87 за свободата на сдружаване на Международната организация на труда (МОТ), 1948 г., ратифицирана от България, която в чл. 3 ал. 5 предвижда правото на организациите на трудещите се и на работодателите самостоятелно да изработват своите устави и правилници, като препоръчва на публичните власти да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право.
    
5. Предоставянето на изключително право на адвокатите за управление на имущество по чл. 24, ал. т. 7 би отнело възможността за функциониране на търговски дружества с такъв предмет на дейност. Липсва какъвто и да е анализ и икономическа обосновка за подобно посегателство върху икономически субекти, които са инвестирали в налагането на услугите си на пазара. Тази част на законопроекта за пореден път подкопава доверието в предвидимостта на бизнес средата и създава пречки пред стопанската и инвестиционна активност.
    
6. Буди недоумение ограничението въведено с §4 за изменение на чл. 5 ал.2, което не позволява адвокат да бъде член на съвета на директорите на акционерно дружество. Това е необосновано ограничение по отношение на правото на избор на общото събрание на акционерите.
    
7. Със законопроекта на адвокатите се възлагат дейности, които по Закона за нотариусите и нотариалната дейност могат да бъдат извършвани от нотариусите. Такива са изготвянето на проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство и пълномощни. Същевременно, нотариусите се лишават от право да осъществяват тези дейности. Подобен подход е в противоречие с правилата на конкуренцията и не може да бъде обоснован с очаквания за по-голям професионализъм, както е посочено в мотивите към законопроекта. Накърняват се интересите на потребителя, който е лишен от правото да избере адвокатска или нотариална помощ за подготовка на тези документи.
    
8. Предоставянето на изключителни права на лицата, упражняващи адвокатска професия, по изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри е напълно неприемливо. Преминаването от съдебен към административен ред на търговска регистрация имаше за цел въвеждане на облекчена, опростена и икономична процедура, която да е достъпна за всеки български гражданин. Законопроектът е отстъпление от тези първоначални намерения, които през изтеклите години доказаха своите предимства. Голяма част от търговците, особено малките и средни предприятия използват обслужващите ги счетоводни фирми за подаване на заявления в регистъра. Задължителното ползване на адвокатска помощ ще усложни и оскъпи процедурата, без да подобри нейното качество.
    
9. §15 от законопроекта за изменение на чл.32 ал.2 дава възможност за извършване от адвокат на удостоверителни услуги - удостоверяване подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни, верността на преписи и извлечения от книжа и документи. Дублирането на дейности, предоставени със специален закон на нотариусите е обществено неоправдано. То създава предпоставки за действия на представители на адвокатурата в условия на конфликт на интереси. Увеличава правната несигурност, рискът от измами, кражба на фирми, засягане на имуществени права, като фактори които влияят негативно върху икономическата среда и стопанския оборот. Дейността е неприсъща за адвокатската професия. Адвокатът е призван да осъществява защита на законните интереси на своите клиенти, да действа в определен частен интерес, като се противопоставя на друг частен интерес. За него е неприсъщо да действа безпристрастно в защита на обществения интерес, чрез осъществяване на публични функции. Адвокатите са много на брой и не могат да бъдат контролирани по начина, установен по отношение на нотариусите. Делегирането на подобни публични функции създава рискове за правата и законните интереси на гражданите и бизнеса.
    
10. Изискването за полагане на изпит за придобиване права на адвокат от лица с многогодишен юридически стаж е неоправдано и очевидно цели редуциране на възможностите за навлизане на нови лица в гилдията. БСК е принципно против законови разпоредби, които делегират права на професионалните организации да осъществяват изпити и приемат решения за предоставяне на правото за упражняване на професия или дейност. Тези правила не гарантират ясни условия, независимост и безпристрастност при допускане на нови участници на пазара на адвокатски услуги. Адвокатските колегии са сдружения на конкуренти и в този смисъл е налице потенциален конфликт на интереси от страна на членовете на изпитните комисии.
     
11. Санкциите по Глава петнадесета, чл. 150 от законопроекта очертават обезпокоителна тенденция за разширяване кръга на българските граждани и юридически лица, по отношение на които е приложима административно наказателната отговорност, в условията на нереформирана съдебна система. Текстовете противоречат на Закона за административните нарушения и наказания, определящи като административно нарушение това, което нарушава установения ред на държавно управление. Превръщането на членове на адвокатски колегии в наказателни отряди е несъвместимо с функциите на една уважавана професия, призвана да защитава гражданите и юридическите лица. Разпоредбата, която постановява, че събраните глоби постъпват в адвокатските колегии, създава предпоставки за конфликт на интереси, отсъствие на безпристрастност и обективност при налагане на административните наказания.

Текстът на чл. 153 от законопроекта, вменяващ задължение на органите на съдебната и изпълнителната власт, на нотариусите, частните съдебни изпълнители и всички физически и юридически лица да информират съответната адвокатска колегия за извършване на нарушения, е непропорционален, с оглед обхвата и целите на закона. Такива задължения не се съдържат дори в нормативни разпоредби, свързани с опазване на националната сигурност. Те поставят адвокатското съсловие над съдебната и изпълнителната власт и напомнят практики от минали времена, по отношение на които имаше обществени очаквания, че са останали в историята.

Посочените разпоредби на законопроекта не отговарят на изискванията за обоснованост и съгласуваност с останалите закони, за уреждане на обществените отношения, от една и съща област с един акт, а не с няколко нормативни актове от същата област, съобразно разпоредбите на чл. 10, 12 и 26 от Закона за нормативните актове. Те накърняват конкуренцията и ограничават възможностите за избор на потребителите, без да отчитат, че пазарът е най-добрият регулатор на изпълнителите на услугите и на тяхното качество.

Законът е лобистки. Едно от първите обещания на управляващата коалиция беше за създаването на „експертно сито“, което да не допуска лобистки закони.

Настоящият законопроект е тест за изпълнението на това обещание.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК