ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, № 702-01-11/02.08.2017 Г.

ДО

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 44-ТО НС

Г-Н ДАНАИЛ КИРИЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРАВНА КОМИСИЯ ПРИ 44-ТО НС

СТАНОВИЩЕ

Относно: Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11/02.08.2017 г.

УВАЖЕМИ ГОСПОДА,

Българската камара за охрана и сигурност (БКОС) и Индустриален клъстер „Сигурност“ (ИКС), членове на Българската стопанска камара, и Съюзът на Фирмите за охрана и сигурност (СФОС), член на Съюза за стопанска инициатива, изразяваме пълно несъгласие и липса на подкрепа на проекта на нов Закон за частната охранителна дейност.

1. Считаме че Законопроектът е приет и внесен в НС в пълно процесуално нарушение на Закона за нормативните актове, а именно:

• Законопроектът не е преминал обществено обсъждане съгласно ЗНА. Публикуваната таблица не се отнася към него, предвид факта, че това са мнения и становища, дадени по друг, внесен в предходно НС ЗИД на ЗЧОД, а не, както е отбелязано в Мотивите на вносителя, „съгласно чл. 11 от ЗНА, нов Закон за частната охранителна дейност“. В таблицата са приложени и позициите на ИКС, БКОС и СФОС, както и на фирма „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД. Същите обаче не са давали становища по този Законопроект, а по ЗИД на ЗЧОД със сигнатура на НС № 654-01-62/ 24.04.2016 г.
• В мотивите на Вносителя се посочва че „С проекта на Закон не се регулират правоотношения, свързани с прилагане на правото на Европейския съюз, поради което не се налага и изготвяне на анализ на съответствието с правото на ЕС“. Това че липсва оценка на въздействието на Законопроекта, в съответствие с правото на ЕС, също е в нарушение на процедурата по чл. 28 от ЗНА, тъй като са налични регламенти, които пряко се прилагат в дейността: Договор за Функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивите, свързани с прилагането на ДФЕС, Директивата за услугите, релевантното законодателство, свързано с търговските дружества на територията на ЕС; Съдебна практика на Европейския съд с пряко въздействие по темата - решения на ЕС по Дело C-355/98 Комисия/Белгия, Дело C-316/96 Комисия/Италия, Дело С-465/05 Комисия/Италия, Решение С-514/03 Комисия/Испания.

2. Законопроектът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО /чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС/, така и на декларираните от страна на правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанска дейност.
3. В Законопроекта има заложено пряко нарушение на чл. 19 ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя.
4. Заложените правни постановки в предложението са не само нарушение на Конституцията, бизнес логиката и възможността за отразяване на промените, отговарящи на темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност, в частност - на частната охранителна дейност, начините и методите, използвани от компаниите в сектора в осъществяваната от тях дейност и формите за партньорство, контрол и професионална квалификация, но и са предпоставки за дисбаланс в сега действащия закон и регламентацията за сектора:

• Ще се наруши принципът за равнопоставеност на субектите, опериращи в условията на пазарна икономика в сектора на частните услуги за сигурност;
• липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора в частта му като бизнес услуги;
• заложени са рестрикции и недействени терминологии към една от дейностите в сектора;
• не са отразени съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
• Законопроектът всъщност не променя с нищо сега действащия закон, като функции, но вменява повече и допълнителни тежести за бизнеса.

В заключение, надяваме се, че горната позиция ще бъде отчетена при обсъждането на внесения Законопроект, а посочените нередности ще бъдат отстранени. На разположение сме да съдействаме със съответната експертиза при необходимост.

Съгласни сме, че е необходимо осъвременяване на нормативната уредба, но смятаме, че тя трябва да направи административното регулиране върху частните услуги за сигурност по-гъвкаво, отчитайки превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност“. Много по-важно е един законопроект да бъде изготвен на базата на анализи и познаване на сектора и взаимовръзката му с националните и европейските нормативи и стратегии, така че да се създадат по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност. Това е още един мотив да настояваме за разработване и приемане на цялостна стратегия за нормативни промени, придружени с оценка на въздействието, в един толкова значим сектор, какъвто са частните услуги за сигурност.

София, 1 Септември 2017 г.

С УВАЖЕНИЕ: