ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТЮТЮНОПУШЕНЕТО
Изх. № 02-00-23 / 31.08.2018 г. |
|
ДО Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА Г-Н БОЙКО БОРИСОВ |
|
КОПИЕ: |
Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ |
ОТНОСНО: |
ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТЮТЮНОПУШЕНЕТО |
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
През м. май 2018 г. в деловодството на Народното събрание бе внесен Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за здравето, предвиждащ частично либерализиране на съществуващата забрана за тютюнопушене на обществени места. Предстои на 4 септември т. г. законопроектът да бъде обсъден на първо четене в пленарна зала. Успоредно с това, Министерският съвет (МС) представи друг проект на ЗИД на Закона за здравето, който подлежи на обществено обсъждане до 5 септември т. г. Част от законопроекта на МС засяга именно забраната за тютюнопушене, като се предвижда завишаване на рестрикциите, вкл. забрана на употребата в закрити помещения на наргилета и електронни цигари, увеличаване на санкциите и разширяване на кръга на контролните органи.
Като отчитаме необходимостта от ограничаване на вредните навици (вкл. тютюнопушенето), не можем да не отбележим със съжаление, че провежданата до момента държавна политика е неефективна, основно поради факта, че залага на рестрикциите, а не на насърчителните мерки. Казано по друг начин, наказваме пушачите с изградени навици, а не се грижим за възпитанието на подрастващото поколение. Всъщност, големият потърпевш от прилаганата политика е частният предприемач, който трябва да поема тежестите и отговорностите за осигуряването на здравословен начин на живот на населението. За съжаление, резултатът от настоящата забрана за тютюнопушене е, че непушачите изгубиха гарантираните си места, свободни от тютюнев дим, тъй като е обществена тайна, че забраната масово се нарушава.
Противно на утвърдената международна практика, в България се залага на забраните и санкциите, вместо на стимулите. Въведената през 2012 г. у нас тотална забрана за тютюнопушене беше обяснена с „европейската практика“, но удобно беше пропуснат фактът, че всъщност в преобладаващата част от страните-членки на ЕС е предоставено право на собствениците на заведения да определят дали в тях да се пуши, или не, съответно, ако се пуши, дължат по-високи данъци/такси/патенти. Именно липсата на икономически стимули и пряката намеса в организацията на частната собственост доведоха до масовото нарушение на действащото законодателство у нас. Нещо повече, рестрикциите от 2012 г., както и тези, които новият правителствен законопроект предвижда, не отчитат направените инвестиции в климатични инсталации и допълнителни съоръжения, а това е предпоставка за заобикаляне на нормата.
Няма по-лош закон от неприложимия закон! Неприложимият закон ражда нелоялна конкуренция и корупция – две явления, които трябва да бъдат ограничавани, а не насърчавани. С предвижданите законодателни промени тези негативни явления ще разширят своя обхват, а не обратното. При това, ползите за общественото здраве ще продължат да бъдат измамни и „на хартия“.
Съгласно чл. 22 от Закона за нормативните актове (ЗНА), „(2) Последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет…“. От въвеждането на тоталната забрана за тютюнопушене в България са изминали повече от 6 години, т.е. редно е, преди да се пристъпва към нова промяна на законодателството в тази сфера, да се извърши последваща оценка на въздействието на действащата норма.
Отново подчертаваме категоричната си убеденост в необходимостта от прилагането на комплекс от механизми, които да водят до стимулиране на здравословния начин на живот, но това не бива да е за сметка на нарушаването на конституционните принципи на свобода на частната инициатива и неприкосновеност на собствеността. Намесата на държавата в стопанската дейност е вредна и за фиска, и за икономиката, и за обществото, като цяло.
Във връзка с горното, настояваме бъдещи законодателни промени в посока ограничаване на тютюнопушенето на обществени места да бъдат предшествани от задълбочена и обективна оценка на въздействието на действащите норми и практика.
По отношение на останалите текстове в проекта на ЗИД на Закона за здравето, изготвен от МС, извън частта за тютюнопушенето, ще представим допълнително становище.
С УВАЖЕНИЕ,
/п/
РАДОСВЕТ РАДЕВ
Изпълнителен председател