ОТГОВОР ДО ЕК ВЪВ ВРЪЗКА С ЖАЛБА НА БСК ЗА НАЧИНА НА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТБО

Относно: Ваш отговор по жалба на Българска стопанска камара с референтен номер CHAP(2016)0232

До ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ОКОЛНА СРЕДА

ДИРЕКЦИЯ E - ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО И ПОДКРЕПА ЗА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ENV.E.1 - ИНТЕГРИРАНЕ И ЕКОЛОГИЧНИ ОЦЕНКИ

НА ВНИМАНИЕТО НА Г-ЖА САБИНЕ БУРДИ 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖА БУРДИ,

С удовлетворение приемаме информацията, че Комисията е направила проучване за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ във всички държави членки на ЕС. За нас ще бъде изключително полезно да се запознаем с резултатите от проучването и особено с анализа и изводите относно прилагането на този принцип в законодателството и практиката при управлението на битовите отпадъци, и изпълнението на съответните задължения от страна на компетентните власти в отделните държави членки.

Независимо, че с промените в българското законодателство от 2017 г. бяха регламентирани алтернативни основи за определяне на такса битови отпадъци, свързани с количеството генерирани, събрани и третирани битови отпадъци, Българската стопанска камара продължава да поддържа изложените аргументи и искания в жалбата си от 2016 г.

Подчертаваме обстоятелството, на което и Вие обръщате внимание, че прилагането на новите изисквания ще влезе в сила 2022 г., при това след многобройни продължителни дебати, и правни действия от страна на заинтересовани страни, датиращи от 2003 г.

Същевременно от официалните данни за периода до 2016 г. се вижда, че количествата събрани битови отпадъци на едно лице по отделни общини в България варират в изключително широки и будещи основателни съмнения граници (от 90 до 1300 кг). Повече от очевидно е, че тези „данни“ по никакъв начин не съответстват на действителното равнище на потребление в бита на обслужваното население, както и на реалистичните оценки и статистика за генерирани битови отпадъци в държави членки на ЕС със сходен икономически и социален профил.

Същите въпроси и съмнения предизвиква и прегледа на данните за събраните приходи от такси за тон битов отпадък, които варират съответно от 30 до над 1000 лв., и приходите от такси на едно обслужвано лице, съответно от 30 до над 700 лв. за една година.

В тази връзка настояваме отново за незабавна отмяна на сегашния режим, както и за преразглеждане на взетото решение от страна на службите на Европейската комисия за прекратяване на разследването по повод на нашата жалба.

Подчертаваме също, че приетите изменения в българското законодателство дават безусловни права на общинските съвети да приемат основа на такса битови отпадъци, която не е обвързана с количеството битови отпадъци „при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането и“ (чл. 67, ал. 5 на Закона за местните данъци и такси[1]). Следва да се отчете и обстоятелството, че цитираният закон не регламентира конкретни условия и критерии за мотивиране на подобно решение, респективно от отклоняване от прилагането на задължителния принцип в ЕС – „замърсителят плаща“.

При така приетата правна рамка, налице са многобройни и съществени основания да се допусне, че това изключение ще се превърне в широко прилагано правило в голяма част от общините с неефективни и неадекватни системи за управление на битовите отпадъци.

На следващо място, такса битови отпадъци включва и допълнителен неспецифичен компонент за покриване на разходи за „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ (чл. 62, т.3, чл. 66, ал. 1, т. 3, чл. 67, ал. 8, т. 3 на цит. закон). Този разширен обхват на такса битови отпадъци деформира и усложнява прилагането на принципа „замърсителят плаща“, тъй като компонентът на таксата „за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ няма пряка връзка с количествата образувани битови отпадъци от ползвателите на жилищни и нежилищни сгради.

В тази връзка отбелязваме, че преобладаващата практика в държавите членки на ЕС, е разходите за поддръжка на местата за обществено ползване да се покриват от други източници и от общите приходи на местните власти.

Като представителна организация на работодателите в България и член на BUSINESSEUROPE изразяваме очакването, че със своите следващи действия по нашата жалба, Европейската комисия ще потвърди необходимостта от безусловно и адекватно прилагане на принципа „замърсителят плаща“, и изпълнение на специфичните цели и изисквания на т. нар. кръгова икономика, като постанови незабавна отмяна на приетия режим.

 С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

[1] ДВ бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.