СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ 154 НА МОТ ЗА КОЛЕКТИВНОТО ДОГОВАРЯНЕ

ОТНОСНО: Становище по предложение за ратифициране на Конвенция № 154 за колективно договаряне от 1981 г. на МОТ

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,

Българската стопанска камара приема общите принципи, заложени в Конвенция №154 за колективно договаряне на МОТ. В своите най-общи принципни изисквания те не влизат в противоречие с трудовото ни законодателство, което е общо приложимо за всички работници и служители, които са страна по трудов договор.

Считаме за необходимо, преди да бъде предприета процедура по ратифициране на Конвенция №154, да се посочи наличието на конкретни проблеми и празноти в българското законодателство, които налагат това действие. Идентифицираните проблеми (несъответствия с принципи и конкретни изисквания на Конвенцията) и получените предложения следва да се обсъдят задълбочено, както със социалните партньори, така и с представители на академичната общност и други заинтересовани страни. На тази основа, могат да бъдат определяни възможните правни способи за тяхното разрешаване, най-вече чрез внасянето и приемането на необходимите законодателни промени. Този способ има редица преимущества, вкл. по-бързо процедиране, икономия на административен и експертен ресурс спрямо изключително бавните ратификационни процедури, предприемане на законодателни промени (само при идентифицирана потребност), изграждане на допълнителен капацитет в държавните органи и социалните партньори, осигуряване на финансиране и други необходими условия.

В заключение отбелязваме отново, че установените от международното право правила и процедури за регулиране на трудовите и осигурителни отношения са намерили широко място в националното ни законодателство. Република България е ратифицирала над 100 конвенции на МОТ, от които над 60 са в сила (за сравнение, в САЩ са ратифицирани 14 конвенции, от които в сила са 12), и прилага редица други международни актове за закрила на труда. Чрез сближаване на българското законодателство с правото на ЕС много от изискванията на съответните директиви и други правни актове бяха съобразени с последвалите многобройни промени в Кодекса на труда. Без да е налице предварителна аргументация и практическа потребност, и независимо от възраженията на БСК и други работодателски организации, в редица случаи бяха приети завишени и допълнителни изисквания спрямо определените минимални задължения, които създават ограничения или завишават неоправдано административната тежест и разходи по прилагането от страна на задължените лица.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК