ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

Относно: Становище на БСК по проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван за обществено обсъждане на Интернет страницата за обществени консултации

УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н КОСТОВ,
УВАЖАЕМА Г-ЖА ПЕТКОВА, 

1. БСК възразява срещу предложените нови изисквания, които се въвеждат с новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС спрямо лицата освободени от акциз като краен потребител (ОАКП) за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки и осигуряване на интернет достъп на митническите органи до съответните показания. 

Подчертаваме, че кръга на задължените лица е изключително широк като обхваща освен оператори, използващи етилов алкохол и производители и търговци на широк клас енергийни продукти, също и предприятия от индустрията за растителни масла, козметична и фармацевтичната промишленост, производство на бои и лакове и др. Тези предприятия използват широка гама летливи органични съединения, класифицирани като „енергийни продукти с двойно предназначение“ за производствено технологични нужди като органични разтворители, екстрахиращи агенти и др. 

Въвеждането на предложените системи за измерване и контрол е изключително скъпо. В значителна част от случаите, измерването на вложените „енергийни продукти“ в свързани суровини, материали, произведени или складирани стоки, е практически невъзможно, още повече в контекста на поставеното допълнително изискване - средствата за измерване и контрол да отговарят на Закона за измерванията и нормативните актове по неговото прилагане. 

2. В тази връзка от задълженията за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти по новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС следва да бъдат освободени всички оператори на инсталации в обхвата на Наредба 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 96 от 31.10.2003 г., посл. изм. бр. 24 от 12.03.2013 г.). Операторите на тези инсталации изготвят и представят на органите на МОСВ (ИА Околна среда) ежегодно т. нар. План за управление на разтворителите (подробен материален баланс) на използваните летливи органични съединения, класифицирани като „енергийни продукти с двойно предназначение“ по чл. 24, ал. 2, т. 1 на ЗАДС. 

Предложените мерки по новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС по отношение на оператори в обхвата на цит. Наредба 7 от 2003г., влизат в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление и чл. 5, ал. 2 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и съответната директива на ЕС, доколкото изискват осигуряване на достъп до дублираща се информация, която се предоставя след изтичане на съответната стопанска година на компетентните държавни органи. В съответствие с действащите правила и процедури за междурегистров обмен на данни по Закона за електронното управление, ИА Околна среда може да осигури достъп до тези данни на Агенция Митници за целите на текущия и последващ контрол. 

В тази връзка реферираме информация за задължените лица ОАКП по ЗАДС http://extlb.bacis.customs.bg/BACIS/seam/resource/rest/exemptOfExciseUser

и по цит. Наредба 7 от 2003 г. http://eea.government.bg/los-raztvoriteli/index.jsp

3. БСК подкрепя позициите на Национална организация на митническите агенти и други засегнати браншови сдружения и предприятия, че предоставянето на отдалечен достъп до системите за видеонаблюдение на митническата администрация противоречи на Конституцията на Република България, Закона за защита на личните данни, Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.4.2016 г. и Регламент (ЕО) № 45/2001 на ЕП и на Съвета от 18.12.2000 г. Събирането и обработването на лични данни според посочените правни актове е допустимо и законосъобразно, само при изчерпателно изброени условия, които не са налице и които проекта на ЗИД ЗДСА не посочва конкретно, изчерпателно и по начин, не допускащ противоречиви и широки интерпретации. 

4. В мотивите към законопроекта и оценката на въздействие не е представен количествен и стойностен анализ на съществуващите основни проблеми при осъществяване на контрола от страна на АМ и НАП по въвеждане и извеждане на акцизни стоки от данъчните складове, на рисковете да не бъдат отчетени от средствата за измерване и контрол, както и на очакваните качествени и количествено измерими резултати от приемане и прилагане на предлаганите промени. 

5. Подобни макар и приблизителни оценки следва да бъдат съпоставени с всички разходи и административни тежести от прилагане на предложената мярка, вкл. допълнителни кадрови ресурси с необходимата техническа квалификация и компетенции от страна на Агенция „Митници“, лицензираните складодържатели и ОАКП, съгласуване и въвеждане с митническите органи на скъпо струващи видео системи за контрол, архивиране на информацията, на системи за електронна и информационна сигурност, отговарящи на приложимите високи стандарти и изисквания, висок риск свързан с наказателната и гражданско правна отговорност спрямо трети лица с нарушени права за неприкосновеност на личния живот в съответствие с чл. 32 на Конституцията на Р. България и приложимото право на ЕС. 

6. Текстовете в чл. 47 б, ал. 11 и 12 противоречат на всички стандарти за електронна и информационна сигурност, доколкото не са предвидени гаранции за конфиденциалност, интегритет на информацията, изисквания за криптиране и предотвратяване на неоторизиран достъп. С това се създават нови възможности за злоупотреби с информация и данни. Последните пробиви в масивите на НАП и Търговския регистър демонстрират липсата на способност от страна на държавните институции да съхраняват и опазват лични данни на гражданите, на чувствителна търговска и друга информация на юридическите лица. 

7. Други бележки на Българската петролна и газова асоциация (БПГА): 

7.1 Относно чл.47б, ал.2 т.3. разпознаване на регистрационните номера на транспортните средства:

Тук следва да се постави въпроса как ще се тълкува това изискване за разпознаване: чисто визуално след преглед на стационарно или стандартно видео-изображение или с внедряване на система за оптическо разпознаване и разчитане на регистрационни табели и тяхната последваща обработка. Разликата в двете методики е доста голяма, като във втория случай процесите са доста по-трудоемки, тъй като се изисква допълнително оборудване /завишават се значително изискванията към устройствата за видеозаснемане/, а това води да повишаване на изчислителния капацитет на сървърните машини и не на последно място се ангажира допълнително квалифициран дефицитен персонал. Изискването ще доведе до въвеждане на допълнителна система, чиято съвместимост и работоспособност, следва да бъде тествана чисто технически, което прави невъзможен отговора на въпроса за колко време ще бъде внедрена.

Съществува и друг значим проблем, свързан с регистрационните номера на ЖП вагоните. На първо място вагоните за превоз на горива са с различна дължина, като според преценките на нашите експерти една камера няма да има възможност да заснема номерата на цистерни с различна дължина. Това ще наложи инсталацията на две камери, обслужващи една и същ цел. На второ място често превозните средства са с трудно различими табели, поради излагането им на метеорологични и други фактори, независещи от оператора на данъчния склад, а от превозвача, който често е и чуждестранно дружество. 

7.2 Относно чл.47б, ал.3 т.2 – заснемане на средствата за измерване и контрол:

Това изискване е едно от най-сложните за изпълнение, което според БПГА не е добре обмислено от неговите автори. Така наречените контролни точки са съвкупност от няколко елемента, често разположени на разстояние до 10 м. едни от друг, което би наложило инсталация на няколко камери за една и съща точка. В допълнение текстът не дава яснота и дали следва да бъдат заснемани и дисплеите на уредите, което ще наложи инсталация на допълнителни камери с много висока резолюция, които отново оскъпяват процеса.

7.3 Относно чл.47б, ал.3 т.3:

Според БПГА не ясно с какво това изискване, а именно видео заснемането на стационарен, свързан с тръбна разводка, пломбиран и надлежно тариран уред, постоянно включен към онлайн системата на „Агенция Митници“, ще помогне с повишаване на сигурността на системата. Както е известно всяко действие се отчита, както в паметта на самият уред, така и в онлайн системата на „Агенция Митници“.

7.4  Относно чл.47б, ал.5:

По отношение на тази алинея възникват няколко въпроса,

- за какви събития става дума, какво се очаква да бъде заложено за изпълнение на системата? Това е немаловажен въпрос, касаещ заложената функционалност. Един е подходът при събития от типа на „защитен периметър“, и съвсем друг при изискване за разпознаване на лица или транспортни средства;

- законодателят е предвидил сериозни имуществени санкции в проектозакона, но тук идва резонният въпрос, какво следва да се предприеме, за да не се наруши закона, при мъгла, дъжд и снеговалеж, когато значително се намалява ефективността за видеонаблюдението? Търговската практика на икономическите оператори налага в голяма част от случаите работа при такива условия. Следва ли в такива случаи те да спират работа и да преминават в принудителен престой, означаващ и финансови загуби?

7.5 Относно чл.47б, ал.7 и ал.8:

Съхраняването на подобен обем информация ще наложи закупуването на сериозни масиви за съхранение, които да обслужват системата. Също така текстът не дава и яснота кой ще поддържа системата при ограничен достъп и в какви случаи това следва да се случва. Новата ал.8 не дава и яснота за метода на архивиране, както и изискване към формата за съхранение, доколкото различните системи поддържат различен формат на заснетата информация. В допълнение няма отговор и на още един важен въпрос, а именно когато се правят копия, носителите на информация от кого ще се осигуряват и финансово от кого ще се обезпечават?

7.6 Относно чл. 47б, ал. 10:

В случаи на прекъснато електрозахранване, оборудването с което разполагат компаниите спира да работи /помпи, системи за смесване, компютри/ и производственият процес като цяло спира. В този смисъл физически е невъзможно предаването на каквато и да е продукция. Това изискване излишно натоварва технологично системата - към момента повечето системи, с които се работи са обезпечени с времеви запас, които не достига и 60 минути, след което се изключват автоматично;

7.7 Относно чл.47б, ал.11:

Осигуряването на отдалечен достъп също ще представлява техническо предизвикателство, особено с оглед на факта, че системите предлагани на пазара предлагат тази функция, но с ограничението че няма да се налага осигуряване на некомпресиран видео обмен (видеозаписите да не са с пълната си резолюция) с цел ограничаване на трафика]

7.8 Относно чл. 103в, ал.:

Според БПГА този текст представлява огромен проблем, който може да доведе до административен натиск, а също така и до конфликтни ситуации, породени от търговски или трудови отношения. Използването на снимков или видео материал следва да бъде ограничено единствено до лицензирана или регистрирана система за видеонаблюдение. В противен случаи този текст ще отвори вратата за създаване на порочни практики, както в контролните органи, така и от служители или конкурентни предприятия, които да навредят на доброто име и репутацията на определен икономически оператор; 

7.9 Всички изложени технически и други въпроси също така налагат извода, че към настоящия момент, с оглед изпълнението на предвидените нови задължения, съществуващите камери за видеонаблюдение няма да отговарят на проектните изисквания, което ще наложи изграждане на нова, дублираща система. В тази връзка представяме следния пример: Данъчен склад с 35 бр. разходомери и 1 бр. кантар, т.е. с 36 бр. контролни точки, както и с допълнителни 4 бр. входно-изходни точки (портали), както и с 1 жп изход, ще трябва изпълнявайки предложеното изменение на закона да интегрира минимум 90 (деветдесет) бр. камери за видеозаснемане. Към това следва да се добави и съответното сървърно оборудване, захранване и окабеляване (поради разпръснатост на контролните точки става дума за километри нови кабелни трасета), необходимост от допълнителна свързаност и програмно обезпечаване. Поддържането на такъв обем техника ще доведе неминуемо до значителни допълнителни разходи и за високо квалифициран персонал, зает единствено с поддръжката на това оборудване. Не на последно място работа по оборудването ще се извършва в потенциално взривоопасна среда, което допълнително оскъпява монтажните дейности и поддръжката. 

Отчитайки изложените аргументи и декларираните позиции на засегнатите браншови сдружения и предприятия, БСК настоява категорично за преразглеждане на изискванията за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки и осигуряване на интернет достъп на митническите органи, които се предлагат с новите т. 8-11 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС, както и за отпадане на задължението за въвеждане на системи за видеонаблюдение, и предоставяне на отдалечен достъп на митническата администрация, предвиден в чл. 47 б, ал. 11 и 12 от проекта на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, преди внасянето за обсъждане и приемане в Министерски съвет и Народното събрание. 

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК