30.08.2019

Изх. № 05-10-9 # 1/30.08.2019 г.

ДО

Г-ЖА БОРЯНА КАМЕНОВА
ДИРЕКТОР на ДИРЕКЦИЯ „Политики по изменение на климата“, мосв

Г-Н ЖЕЧО СТАНКОВ
ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

 

ОТНОСНО: Предложение за регламент на ЕП и Съвета за създаване на рамка на инвестициите в устойчиво развитие

 

УВАЖАЕМИ Г-ЖА КАМЕНОВА И Г-Н СТАНКОВ,

Във връзка с писма №48-00-432/01.08.2019 г. на МОСВ и №Е-92-99-666/19.08.2019 г. на МЕ, БСК изразява обща подкрепа на Плана за действия за устойчиви финанси на ЕК, целящ приемането на структуриран подход и координирани мерки в изпълнение на Парижкото споразумение и ангажиментите на ЕС за климата до 2030 и 2050 г.

Прегледът на предложението на ЕК за въвеждане на прозрачност за финансовите пазари при осъществяване на екоустойчиви инвестиции (т. нар. таксономия) и на техническия доклад за въвеждане на отсяващи, сортиращи технически критерии (technical screening criteria) позволява да бъде изразено следното становище и предложения:

Предлагана методология

  1. Като цяло, изборът на сектори и икономически дейности изглежда обоснован с оглед на възприетия принцип за наличие на потенциални възможности за значителен принос за намаляване на емисиите на парникови газове – ПГ (мерки за смекчаване) при едновременно недопускане на значими въздействия по останалите аспекти на околната среда и екокритерии - водоползване, кръгова икономика, жизнени екосистеми и др.
  2. Посочените индикатори за отсяващите критерии за въглероден интензитет в секторите от Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) или подлежащи на издаване на т.нар. комплексни разрешителни, като цяло, следват определените бенчмарк стойности в описанията на т. нар. най-добри налични техники (BREF) и други приложими документи.
  3. Определянето на въглеродния интензитет се базира на измервания, оценки и инвентаризация на парникови газове (ПГ), базирани на изискванията на ЕСТЕ и стандартите ISO 14 064 и ISO 14 069.

В тази връзка, изключително сериозни опасения предизвиква предвиденото влизане в сила на Обхват 3 при инвентаризация на емисиите на ПГ, респ. - при изчисляване на стойностите на сортиращите технически критерии по сектори, както следва: енергетика и миннодобивна промишленост от 2020 г., транспорт, сгради и индустриални сектори 2 г. след влизане в сила на регулацията и 4 г. за всички останали.

  1. Отчитането на Обхват 3 по определенията на приложимите документи на Панела на ООН по климата и ISO 14 064 (отчитане на емисии на ПГ несвързани с пряко с основната дейност и потреблението на енергия, произведена извън инсталацията или дейността на оператора) създава възможност за надвишаване на посочените прагови стойности за сортиращите технически критерии за голяма част от избраните сектори.

В тази връзка, следва да се отчете обстоятелството, че в значителна част от случаите прилагането на широкия Обхват 3, особено в промишлени дейности и процеси не почива върху надеждна методология. Често променящата се алтернативна употреба на реализираната продукция, диверсификация и пазарна динамика ще наложи ежегодно остойностяване на т. нар. свързано „положително“ въздействие върху околната среда и намаляване на ПГ при контрагентите – доставчици и клиенти (т. нар. “greening by”). Това на свой ред води до риск от т. нар. двойно броене.

В тази връзка, възниква допълнителна административна тежест за всички икономически единици (оператори на инсталации, доставчици на услуги, агропроизводители и др.), които ще се опитат да докажат съответствие с критериите и изискванията на т. нар. таксономия, респ. - висока екоустойчивост (environmental sustainability) на дейностите и активите и надеждна резултатност - представяне спрямо околната среда (environmental performance).

Отделен и съществен е въпросът за наличието на проверима, верифицирана и надеждна методология и добра практика за всички избрани икономически дейности и приложими алтернативни процеси, особено ако се отчита динамиката в развитието на технологиите, алтернативните заместващи суровини и материали, промените във веригите на доставки и стойност (value and supply chains).

  1. Включването на други аспекти (индикатори, критерии и прагови стойности) от триадата „околна среда - социални аспекти и управление“ - ESG (Environment, Social and Governance) поставя ред въпроси относно релевантността на избрания подход. Това може да фокусира усилията на икономическите единици към т. нар. зелено имиджово възприятие (green washing) и „зелени инвестиционни балони“, вместо към прилагане на таксономията за постигане на основните цели – прозрачност на зелени инвестиционни схеми, подобрен достъп и по-ниски цени на финансиране, ефективно и ефикасно намаляване на емисиите на ПГ и др.
  2. Доколкото таксономията не регламентира отсяващи технически критерии за всички свързани дейности и процеси, налице е потенциална опасност за подценяване на екоустойчивостта, екоотпечатъка (environmental footprint) на отделно предприятие, инвестиция или инвестиционен проект, ако се за основа се възприеме делът на приходите, произтичащи от дейности, съблюдаващи таксономичните изисквания.

Приложимост и бъдещо развитие на т. нар. таксономия

  1. Предложеният доброволно прилаган „таксономичен“ подход на екоустойчиво производство, дейности и услуги и устойчиво „зелено“ финансиране крие редица потенциални опасности. На първо място, амбициозните цели на ЕС за декарбонизация на икономиката към 2030 и 2050 г. правят напълно възможно неговото скорошно прилагане като задължително правно изискване, макар и за вече определените, но и за други (?) икономически дейности и свързани алтернативни производствени процеси и технологични решения. На първо място стои възможността за прилагане на този подход за инвестиционни проекти, финансирани по МФР на ЕС.
  2. Независимо от неколкократните заявления, в цитираните доклади и други свързани документи е налице възможност за стигматизиране и противопоставяне на отделени сектори и предприятия на принципа - „зелени“ срещу „кафяви“ производства и дейности с всички произтичащи ограничения за достъпа до пазарите и финансирането. Тук като пример ще отбележим абсолютно спорната дефиниция за т. нар. „зелени работни места“, възприета в Закона за насърчаване на заетостта. Този подход е атакуван многократно в официални позиции на БСК, доколкото не се основава върху ясна официална методология, принципи и определения, приложими в ЕС и останалия свят, а представлява българска инвенция и „принос“ към правото на ЕС по околна среда.
  3. Предприятията, особено МСП, се подлагат на допълнителна административна тежест и разходи за инвентаризация на емисиите, вкл. в размития, неясен и много често ежегодно променящ се Обхват 3 на инвентаризираните емисии на ПГ, често пъти далеч от приложима надеждна научна методология, оценка и доказателства. В тази връзка, ще посочим примера с т. нар. биологични течни горива (етанол и биодизел), за които са налице научни изследвания, доказващи техния по-висок въглероден отпечатък.
  4. Следва да се обмисли разширяването на списъка с икономически дейности, включени в таксономията, които могат да демонстрират значителен принос към постигане на висока екоустойчивост и потенциал за намаляване на емисиите на ПГ с оглед недопускане на дискриминация на финансовите пазари.
  5. Не следва да бъдат налагани допълнителни изисквания за разкриване на информация свързана с резултатността (представянето) по околна среда спрямо вече приетите регулации в ЕС.
  6. В съответствие с изразените становища на водещи организации на бизнеса в ЕС, предлагаме в бъдещата Платформа за устойчиво финансиране да бъде постигнат адекватен баланс между представителите на инвестиционни, банкови, застрахователни, пенсионно осигурителни институции и тези, защитаващи интересите на реалната икономика, вкл. промишленост, енергетика, транспорт, сградно строителство и поддръжка и др.
  7. При оценката на предложението за въвеждане на таксономията в контекста на българското законодателство и практика следва да се отчита, че Р България е водеща в глобален план по отношение на намаляването на ПГ спрямо базовата година по Протокола от Киото – над 50% спрямо 1988 г. На следващо място, са въведени редица изключително рестриктивни емисионни ограничения при източника за замърсяване на въздуха и водите, за качество на околната среда (т. нар. фонови концентрации), норми за емисии по издадените комплексни разрешителни, прилагащи широките и „незадължителни“ секторни описания (стандарти) на най-добрите техники и технологии (BREFs). В същото време, промишлеността и енергетиката заплащат изключително високи цени за квотите по ЕСТЕ, от които са освободени оператори на големи горивни инсталации, сключили договори за преференциални изкупни цени на произвежданата електрическа енергия.  
  8. На следващо място, следва да се отчита ниската степен на капитализация на фондовия пазар в България, фискалните ограничения от действието на Валутния борд, високите лихвени разходи, МСП представляващи над 95% от общия брой на функциониращите предприятия, високия дял на чуждия капитал в банковия сектор и значителни външни трансфери на добавена стойност. Тези обстоятелства ще наложат своята специфика при конкретната реализация на таксономичния подход, като при негативен сценарий ще бъде ограничен достъпа до финансиране за МСП и скоростта на технологично обновяване на икономиката.

В заключение, изразяваме очакването, че настоящето становище и предложения ще бъдат взети предвид при изготвяне на официалната национална позиция по това предложение на ЕК.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

Димитър Бранков

Зам.-председател в БСК


Относно Предложение за регламент на ЕП и Съвета за създаване на рамка на инвестициите в устойчиво развитие
Добави мнение