Относно Проект на Наредбата за допълнение на Наредба № Н-18 (за касовите апарати)
Добави мнение

 

Изх. № 05-15-9/13.09.2019 г.

 

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ:

 

Г-ЖА ГАЛЯ ДИМИТРОВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

 

ОТНОСНО:

Проект на Наредбата за допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,

Във връзка с публикувания на страницата за обществени консултации Проект на Наредбата за допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), представяме на Вашето внимание следните коментари и предложения:

БСК подкрепя предложеното удължаване на сроковете, в които бизнеса следва да приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата - до 31.01.2020 г., за предприятията, които използват СУПТО, и до 31.03.2020 г., за предприятията, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин.

Вярваме, че в тези срокове ще бъдат разгледани и взети предвид направените предложения в работните групи с участието на бизнеса по 3-те тематични области:

  • Развитие на текущия модел за отчитане на продажбите с фискални устройства;
  • Перспективи пред фискалната регулация на плащанията с карти и транзакциите чрез платежни оператори;
  • Възможности за софтуерна фискализация или обмен на фискална информация чрез автоматизирани интерфейси.

Подкрепяме предвидената алтернатива за средните и големи предприятия за използване на СУПТО с облекчени изисквания при блокиране на софтуера, но при задължение за генериране и изпращане на стандартизиран одиторски файл в НАП до 31 януари на следваща година. В същото време, считаме, че тази възможност следва да е достъпна за по-широк кръг предприятия. Както е посочено и в мотивите към проекта, кумулативното изискване предприятията да отговарят на критериите за средни и големи предприятия, и получените плащания по продажби за предходната година, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, да не надвишават 5 на сто от размера на нетните приходи от продажби, стеснява броя лицата, които биха могли да се ползват от тази алтернатива до малко над 900 компании.

Използваме възможността отново да апелираме за прецизиране на текстове в Наредбата, които създават прекомерна административна тежест или ограничения, които бяха представени в хода на обществените консултации, но не бяха приети при предходното изменение на Наредбата от 02.07.2019, в т. ч.: Изискването софтуерът за управление на продажби задължително да поддържа интерфейс на български език (Приложение № 29 към чл. 52а; т. 1). Доколкото не съществува правно основание за подобно изискване, предлагаме то да се отнася само за модулите, които експортират данни за целите на фискалния контрол.

Посочените като основание мотиви за отхвърляне на предложението в Справката за отразяване на предложенията и становищата, публикувана на портала за обществени консултации, а именно чл. 10, чл. 1 и 2 от Закона за българския език, цитират несъществуваща правна норма.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК