ОБРЪЩЕНИЕ НА БХРА КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА МЕРКИ, СВЪРЗАНИ С ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ БРАНШ

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ КЪМ 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С Т А Н О В И Щ Е на БЪЛГАРСКАТА ХОТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА АСОЦИАЦИЯ,

подкрепено от

Българска асоциация на заведенията, Българска асоциация за здраве и фитнес, Сдружение на заведенията в България, Варненска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите , Софийска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Сдружение на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите – Сандански, Съюз на туристическия бизнес – Банско, Съюз на хотелиерите – к.к. Златни пясъци, Сдружение хотели & ресторанти – гр. Поморие, Сдружение на хотелиери и ресторантьори Велинград, Браншова асоциация на ресторантьорите – София, Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите в гр. Казанлък, Шуменска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите, Съюз на хотелиерите и ресторантьорите – Ямбол, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация – гр. Велико Търново, Съюз на хотелиерите и ресторантьорите в гр. Русе, Туристическа камара Приморско, Браншова асоциация на ресторантьорите и хотелиерите – Кърджали, СНЦ „Клуб на хотелиера Несебър“, Сдружение на ресторантьори и хотелиери „Тракия“ – Пловдив, Сдружение на хотелиери и ресторантьори – Стара Загора, Българска асоциация на ресторантьорите и хотелиерите – Хасково, Сдружение туризъм – Кюстендил, ХоРеКа, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти, Национална асоциация по СПА и уелнес туризъм, Музикаутор, Асоциация на специализираните експерти в туристическата индустрия, Асоциация на екскурзоводите в България

България е в извънредно положение заради върлуващия по света коронавирус. Респект към лекари, сестри, санитари, доброволци, които са на горещата линия!

На карта е поставено не само здравето на нацията ни, но и оцеляването на българската икономика. За всички нас, като общество е изключително важно да преминем възможно най-бързо през тази пандемия, за да може животът ни да се завърне към нормалния си ритъм. Затова призоваваме нашите колеги и всички граждани да се отнасят отговорно към мерките на Националния оперативен щаб и да ги спазват стриктно. Защото, ако в този момент не бъдем дисциплинирани, ще помогнем кризата да се задълбочи, а периодът, за който няма да можем да правим нормално бизнес – да се увеличи.

Изказваме адмирации към колегите от всички сфери на бизнеса, които вече изразиха готовност да помогнат на държавата с осигуряване на помещения и различен вид дарения. Призоваваме, който има възможност – нека също да го направи.

От първостепенно значение е излизането от здравната криза, за което се вземат адекватни мерки, които ние многократно заявихме, че подкрепяме. Притеснени сме, че паралелно не се прави нищо за справянето с икономическите последствия, които неминуемо ни връхлитат.

Туризмът е от стратегическо значение за Eвропейската икономика заради   многопластовото въздействие върху икономическия растеж, трудовата заетост и социалното развитие; неговият принос като ключов за българската икономика сектор, осигуряващ над 12% от БВП и повече от 11% от работните места в страната.

Туризмът има огромно влияние и върху други отрасли на промишлеността като транспорт, строителство, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост, култура и т.н.

Като един от основните структурно определящи отрасли в България, осигуряващ препитание на над 500 000 заети лица, плащащи ежегодно своите данъци, социални, здравни осигуровки и други такси в държавния бюджет, считаме, че е неприемливо и недопустимо в случай на криза от такъв мащаб, когато оцеляването на туристическата индустрия е под въпрос и има неотложна нужда от помощ и спешна държавна намеса, в публичното пространство да се правят констатации, че е неуместно данъците на гражданите да се пренасочват към туристическият сектор, за да обезпечат, забележете, не оцеляването му, а заплатите и социалните осигуровки на заетите лица в сектора.  

Смятаме, че досега бяхме изключително толерантни и поехме основната финансова тежест на кризата, защото не желаем да нагнетяваме излишно напрежение в тази тежка ситуация. Вярвахме, че както се действа своевременно по отношение овладяване на заразата, бързо ще се предложат и адекватни решения за справяне с икономическите последствия от нея в краткосрочен и дългосрочен план. Нещо повече – няма дори и сигнали от страна на отговорните институции за планирани реални действия в тази посока. Държавата предложи да поеме 60% от заплатите на служителите, които в момента не работят. Работодателите обаче трябва да гарантират останалите 40% от заплатата и осигурителните вноски, без да извършват стопанска дейност вследствие на форсмажорни обстоятелства. Към настоящия момент не сме искали помощ от държавата за плащане на кредити и наеми, а поемане на разходите - работните заплати и осигуровките на заетите лица в бранша по време на карантина, когато бизнесът не работи. Настояваме също държавата да не събира данъци в периода на извънредно положение, при все, че всички наши обекти, хотели и места за настаняване са затворени за неопределен срок.

В туристическия бранш са заети около 500 000 души. Към момента 20% от служителите ни са освободени, а останалите се пускат в неплатен отпуск. А прогнозите сочат фалит на около 50% от търговските обекти в бранша ни. Дори след края на кризата, тези, които оцелеят, ще могат да работят с половината си капацитет и дори на загуба, защото последствията от нея ще бъдат овладени най-рано след година. Това означава стотици хиляди работници, които ще легнат на социалната ни система, без да внасят по никакъв начин добавена стойност в нея.

Ние вярваме, че икономически мерки ще бъдат взети. Всяка минута е важна за нас. Защото в момента сме в невъзможност да разчетем разходите си и да разработим кризисни планове за оцеляването си. Както за нас, така и за служителите ни и техните семейства.

В тежката пандемична ситуация с разпространението на COVID-19, която считаме, че ще има негативни последици за туристическия бранш и в следващите 3-5 години, е необходимо държавата да предприеме изключително сериозни и най-вече незабавни мерки за защита на бизнеса и недопускане на фалити на предприятия.

В този дух е и Манифеста на Европейския туристически алианс към Европейския парламент, който БХРА получи от ХОТРЕК в качеството си на пълноправен член на ХОТРЕК и който прилагаме към Декларацията.

Затова се обръщаме към Правителството със следните предложения за мерки, които трябва да се вземат за оцеляването на туристическия бранш:

I. Мерки по време на извънредно положение и карантина

1. Да се създаде кризисен щаб към Министерския съвет, който да анализира и предлага социално-икономически мерки по време и след пандемията от коронавирус. В този кризисен щаб следва да участват и експерти от национално представените браншови организации от сектор туризъм.
2. Намаляване на заплатите на заетите в туристическия сектор на 60 % от досега заплащаните трудови възнаграждения, като държавата поема изплащането им, както и на дължимите вноски към НОИ, което да става при облекчен административен режим.

2.1. Ако държавата не може да изпълни мярката по т. 1, поради липса на финансови възможности фирмите ще трябва да освободят персонала си.

3. Да спре начисляването на наказателни лихви и лихви за просрочие за този период.
4. Данък сгради, такса смет и тротоарно право да не се плащат за този период.
5. Дължимият ДДС и туристическият данък да се разсрочат до 1 година.
6. Замразяват се за този период всички кредити / на фирми и физически лица / към банки и други финансови институции.

7. Замразяват се за този период всички лизинги.

8. Не се плащат наеми за този период.
9. Освобождаване от концесионна такса и право на ползване на минерална вода за 2019 и 2020 г.
10. Да се осигури безвъзмездна финансова помощ за фирмите с цел заплащане на разходите по поддържането на затворените обекти.  
11. В карантинния период, т.е. след като е премахнато извънредното положение, държавата да окаже финансова подкрепа на фирмите, чартиращи за България, с цел запазване на слотовете им и да няма анулиране на полети.
12. Правителството да изплати заплати на работещи, поставени под карантина или на такива, които се грижат за деца в дома си, докато училищата също са затворени.

II. Мерки след карантината, т.е. когато бизнесът се опитва да започне да възстановява работата си

1. Да се подпише меморандум между правителството и туристическия бранш за създаване на нарочна държавна политика за насърчаване на българския туризъм, като се предоставят на български граждани, особено държавни служители, ваучери за настаняване, подобно на ваучерите за изхранване. От своя страна хотелиерите ще предоставят преференциални отстъпки / 20-25 % /. Тази мярка ще допринесе за поддържането на индустрията в изключително трудните времена.
2. 50 % от данъчните задължения на фирмите в туризма, като ДДС, туристически данък, осигуровки, данък сгради, такса битови отпадъци и т.н., да се разсрочат с 1 година, за да има възможност за оборотни средства.
3. Правителството да гарантира и призове банките да преструктурират кредитите / на фирми и физически лица / като не се плаща главница минимум 1 година и лихвите се намалят с не по-малко от 1,5 процента. При необходимост, Българска банка за развитие, да предоставя до определен размер безлихвен кредит, а над тази сума - нисколихвен кредит, като се помисли и за подходящ гратисен период.
4. ДДС за заведенията за обществено хранене да бъде 5 % за срок от 3 години.
5. Мораториум върху влизане в сила на промените в Наредба Н-18 за срок от 1,5 години.
6. Държавата да създаде фонд, от който да се изплащат всички разходи, щети, обезщетения на хотелиерите в случай, че по време на почивката на туристите се констатира, че има болен от коронавирус и се наложи карантина над съответния обект.

6.1. Да се разработят ясни правила и процедури за действие, ако се докаже наличие на коронавирус при гост на хотела / мястото за настаняване. Тази информация да е общодостъпна, като се публикува на сайта на Министерството на туризма.

7. Наемодателите да не могат да прекратят договорите за наеми и наемите да не могат да се увеличават за срок от 1 година.
8. Да се предвиди законова възможност персоналът да може да се регистрира на трудовата борса с 5 месеца трудов стаж с право на обезщетение.
9. Да се предвиди възможност служителите и работниците да получават безлихвени помощи и/или нисколихвени кредити, необходими за поддържане на жизнения им стандарт.
10. Мерки за осигуряване на конкурентоспособност на българския туристически пазар през следващите години:

10.1. Комплексен подход за намаляване на таксите за въздушен превоз / чартърни полети / и разделяне на риска от незапълнените места в чартърните полети, в рекламния и междинния сезон, като държавата участва в частично финансиране на стойността на чартърите, като условието за плащане да е / 80-90 % / запълняемост на полетите с туристи и след като е платен туристическия данък.

10.2. Рекламни кампании – осигуряване от държавата на бюджет за реклама и маркетинг, който да се предоставя на основата на всеки пристигнал турист; целенасочена реклама, която да способства за продажбите; осигуряване от държавата на значително по-голям бюджет за реклама и маркетинг, които да се планират и разходват при активното участие на представители на бизнеса / представители на съответните НПО-та /; възстановяване участието на България в специализираните изложения в Лайпциг, Мюнхен, Хамбург и Цюрих; високопоставени представители на държавата и общините да участват в срещи с експедиентски и журналистически турове; осигуряване на срещи и преговори с висшия ръководен състав на големите наднационални туроператори.

10.3. Подобряване на визовата политика - издаване на дългосрочни визи; онлайн обслужване на документи по издаване на визи, за което имаме подготвено предложение.

10.4. Освобождаване от концесионна такса на плажовете за срок от 3 години срещу ангажимент за предоставяне на безплатни шезлонги и чадъри на плажовете

10.4. Подобряване на инфраструктурата в туристическите комплекси и въвеждане на задължително изискване и контрол за едновременно започване на работата на всички временни обекти в началото на туристическия сезон, както и за края на същия.

Надяваме се, че ще се предприемат горенаписаните мерки, тъй като ако не се предприемат, един цял отрасъл ще обяви фалит с обявяването на края на пандемията.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО НА БХРА