СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ВНЕСЕНИТЕ В НСТС ПРОЕКТИ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА МС ОТНОСНО МЯРКАТА "60/40" И ЗАПЛАЩАНЕТО НА НОЩНИЯ ТРУД

ОТНОСНО: Проекти на нормативни актове, предложени за обсъждане на онлайн заседание на на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на 13 април 2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

Във връзка с предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, насрочно за 13.04.2020 г, БСК изразява следното становище по изпратените проекти на нормативни актове:

I. По Постановление за изменение и допълнение на Постановление №55 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 31 от 2020 г.)

Българската стопанска камара изразява становище, че мярката 60/40 законодателно е регламентирана по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставя, а именно – запазване на заетостта. Разбира се, ефектът от подобна мярка може да бъде оценен едва след приключване на нейното действие и извършване на последваща оценка по отношение на запазени работни места за компенсирания и допълнителния период, изплатени възнаграждения на служителите и внесени осигуровки и данъци в бюджета от предприятията, получили компенсации.

Наясно сме, че мерки по отношения на работодатели, които принудително са спрели работа, вследствие на наложените противоепидемични мерки, се приемат в редица държави от ЕС, а и в целия свят. С предложенията, с които се запознахме, обаче, винаги става въпрос за компенсиране на част от възнагражденията, съчетано с редица други мерки - и към работодателите, и към работниците. В някои държави средствата се предоставят на работодателите, като техният размер в някои случаи покрива близо 100% от обезщетението, в други - директно на служителите. Във Франция напр., съгласно публично достъпни данни[1], работодатели, отговарящи на определени критерии, могат да се възползват от т.нар. мярка за временна безработица, наречена „частична заетост“. Тя може да се изразява както в намаляване на работното време, така и във временно спиране на дейността в случаите на икономически затруднения, затруднения при доставка на материали и суровини, бедствия и аварии, трансформация, реструктуриране или модернициране на предприятието, както и всякакви други обстоятелства от извънреден характер. След избухване на COVID-19 пандемията тези възможности са разширени и основание за ползване на режима могат да бъдат заповеди на държавни органи, ограничаващи дейността на съответния работодател, спад в продажбите/затруднения в доставките, невъзможността на работодателя да осигури предпазни мерки за работниците и служителите и да опази тяхното здраве. В тези случаи, работодателят дължи на работниците обезщетение в размер на 70% от брутното възнаграждение, което не може да е по-ниско от определен праг. Работодателят има право да кандидатсва за възстановяване на сума, равна на 70% от брутното възнаграждение, като размерът на сумата е ограничен до 4,5 минимални работни заплати. Ползването на мярката извън пандемията е ограничено до 1000 часа на работник за 1 календарна година.

Разбира се, могат да се дават най-различни примери, като всеки от тях следва да бъде разглеждан в контекста на националните осигурителни системи. Като цяло обаче, философията при въвеждане на определени мерки може да бъде отчитана при извършване на сравнителни анализи.

БСК възрази срещу задължението на работодателя да дължи пълния размер на възнаграждение на работници и служители, които не работят, още преди приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание (ЗМДВИП). При условие, че към онзи момент т.нар. „преустановяване“ на работата се разглеждаше единствено като една правна възможност за работодателя, ние предложихме 60 на сто от това възнаграждение да бъде възстановявано на работодатели, които са се възползвали по своя преценка от такава възможност. Между първо и второ четене на ЗМДВИП беше предложен и текстът на §6, без по никакъв начин да бъде обвързан с текстовете по чл. 120в и 267а на КТ.

Независимо от изразените резерви, на заседанието на Националния съвет на тристранно сътрудничество, проведено на 27 и 28 март 2020 г., БСК подкрепи проекта на Постановление №55, докoлкото на този етап това беше единственото правилно и националноотговорно поведение. Водени от разбирането, че в настоящата извънредна ситуация скоростта, с която средства се планира да достигат дори и до малка част от нуждаещите се, е от първостепенно значение и прилагането на една несъвършена мярка, е по-добро решение, отколкото липса на каквото и да било такава. Подкрепихме проекта на постановление и с очакването, че тази мярка няма да е единствената подкрепа за работодателите и е една първа стъпка от цялостен пакет от мерки за запазване на българската икономика. Към днешна дата подобен пакет от мерки не е оповестен.

Приветстваме анонсираната в края на изминалата седмица мярка за безвъзмездна ликвидна подкрепа за микро- и малки предприятия за преодоляване на последствията от кризата. Вярваме, че това ще бъде мярка, която ще окаже значителен положителен ефект върху бизнеса, включително върху запазване на заетостта, и очакваме скорошното обявяване на реда и условията за кандидатстване. В същото време, понастоящем мярката „60/40“ остава единствената стартирала мярка, която трябваше да подпомогне работодатели (като намали разхода им) и работниците (като запази доходите им) в първите дни след кризата. За наше съжаление, месец след въвеждане на извънредното положение и противоепидемичните мерки до бизнеса все още не е достигнал никакъв финансов ресурс.

Внасянето на проект за изменение на ЗМДВИП в Народното събрание беше оценено като шанс от страна на работодателските организации за изправяне на констатираните недостатъци в мярката 60/40, а именно:

На първо място – на работници и служители, които не работят, да не се дължи възнаграждение, а обезщетение, доколкото съгласно чл.48, ал. 5 на Конституцията е записано, че работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа (а не за неизвършената такава). Не ни е известно и да са извършени промени в Кодекса за социално осигуряване, допускащи от фонд „Безработица“ да се изплащат „компенсации“ на работодатели, а не „обезщетения“ на осигурените лица.

На следващо място - да не се създават предпоставки за дискриминация между работници, които работят, и такива, които не работят, чрез изплащане на цялото трудово възнаграждение и на двете групи работници.

Нормативното решение, при работа на непълно време да се получава възнаграждение за пълно работно време, намираме за неефективно и, освен всичко останало - като напълно лишено от всякаква икономическа логика и стимул за работодателя да се възползва от него.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) отправи свои предложения за законодателни промени, чрез които да се намери разумен изход от създалата се ситуация[2]. За съжаление, предложенията не бяха обсъдени и възприети от народните представители.

В заключение, при така действащата законова рамка, БСК е на мнение, че дебатът по техническо изчистване на текстовете на постановлението вече е остарял и до голяма степен е загубил своя смисъл.

Независимо от това, предоставяме на вниманието Ви следните коментари:

По §1. , т. 2 за изменение на чл. 1, ал. 5

Предлага се замяна на думите „за всеки работник или служител“ с думите „на всеки работник или служител“. Предложената промяна не е аргументирана и не смятаме, че води до подобряване на текста. Намираме за удачно да се запази сегашната формулировка.

По §1. , т. 5 за създаване на нова ал. 9 на чл. 1

Не подкрепяме предложението. Предлагаме в чл. 1, ал. 5, изр. 2-ро думата „неотработеното“ да бъде заменена с „отработеното“. Съответно - текстът на предложената нова ал. 9 да придобие следната редакция:

„(9) Работодателят, получил компенсация по ал. 3, изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, съответстващо на реално отработеното време на лицата по ал. 5 и дължимите осигурителни вноски за съответния месец.“

По този начин ще бъдат реално подпомогнати предприятията, работещи при намален капацитет, и които отговарят на критерия за намалени приходи от продажби, да продължат да функционират и да запазят заетостта на ключови свои работници и служители.

По чл. 2, т. 6 на Постановление 55/30.03.2020 г.

Задължението за запазване на заетостта, доколкото изобщо подобен принцип е приложим в хипотеза на извънредно положение, следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация. Няма никакви основания изкуствено да се ограничава възможността на работодателя за реорганизация на дейността си и възобновяване на нормален капацитет на работа чрез налагане на ограничения за прекратяване на трудовите правоотношения с работници, независимо от основанието, за които не е поискал и не е получил компенсации.

По чл. 4, ал. 1 на Постановление 55/30.03.2020 г.

Предлагаме заявленията да бъдат подавани в териториалното звено на дирекция „Бюро на труда“ по седалището на работодателя, а не по мястото на работа на работниците и служителите, тъй като в случай, че работодателят осигурява работни места на територията на различни Бюра по труда, това означава, че един и същ работодат трябва да подава няколко заявления.

II. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 17.01.2007 г.

Българската стопанска камара подкрепя необходимостта от актуализация на размера и определяне на ставката (минималното допълнително трудово възнаграждение) за нощен труд в абсолютна стойност, което да бъде в съответствие с досегашната практика.

 При определяне на предложението за промяна на размера на ставката за нощен труд следва да бъдат взети предвид:

1. актуален среден размер на средната основна работна заплата в страната, вкл. в обществения и частен сектор;
2. актуален размер на средната и минимална работна заплата;
3. общ ръст на потребителските цени за периода от последната актуализация на ставката през м. януари 2007 г.

Проектът на Постановление на Министерския съвет, също така, следва да бъде придружен от:

1. задълбочена и пълноценна оценка на въздействие върху реалната икономика и бюджетния сектор;
2. сравнителен анализ на действащото законодателство и практика в ДЧ на ЕС;
3. среден размер на ставката (минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд) за страната по икономически дейности, в случай че в НСИ е налична такава информация или може да бъде получена с допълнителна обработка на данните от статистическите отчети и представителни проучвания.

Безспорно, изложените в мотивите аргументи за вредното влияние на нощния труд и липсата на актуализация на размера на допълнителното възнаграждение, следва да бъдат споделени.

Не можем да се съгласим, обаче, с обвързването на допълнителните възнаграждения с размера на минималната работна заплата за страната, доколкото тя се определя административно от правителството и не е базирана на обективни критерии.

Във връзка с изложеното, Българската стопанска камара поддържа становището си, изразено на Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС от 2020 г., и не подкрепя предложения проект на Постановление за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г.

С УВАЖЕНИЕ,

/п/ 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

[1] https://www.whitecase.com/publications/alert/corona-pandemia-partial-reduction-activity-france; https://www.mayerbrown.com/en/perspectives-events/publications/2020/03/covid19-update-on-new-social-measures-in-france; https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/coronovirus-policy-measures-6-april_en_1.pdf

[2] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26866/