СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, сигн. 054-01-35/27.04.2020 г., внесен от н.п. Искрен Веселинов и др. (Законопроекта)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЪНЕВ,

На първо място, бих искал да Ви благодаря за отправената покана за изразяване на становище по внесения законопроект. Безспорна е необходимостта от целенасочена подкрепа на туристическия бранш, който е изправен пред тежко изпитание. Българската стопанска камара (БСК) вече изрази своята принципна подкрепа за използване на ваучерна система[1].

По конкретните предложения на Законопроекта изразяваме следното становище:

Предложеният механизъм съдържа някои вътрешни противоречия, а част от предложнията са неприемливи във вида, в който са представени.

1. §2 на Законопроекта съдържа предложение за изменение и допълнение на чл. 59 на Закона за туризма, съгласно което „Държавата подпомага финансово устойчивото развитие на туризма чрез осигуряване на средства за издаване на ваучери за почивка“. Предвижда се и допълване на приходите, които се администрират по бюджета на Министерството на туризма със „средства за издаване на ваучери за почивка, които се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година“. С §3 се създава нова Глава VIa „Ваучери за почивка“ с членове 60а-60е. Съгласно ал. 1 на чл. 60а „чрез ваучерите за почивка държавата предоставя на физическите лица средства за заплащане на туристически услуги или туристически пакети на територията на Република България“. Същевременно, ал. 1 на чл. 60г предвижда императивното задължение издаването на ваучерите за почивка да се финансира от работодателя, а финансирането им от държавата е предвидено само като възможност (чл. 60г, ал. 2).

Социалните разходи, извършвани от работодателите в полза на наетите от тях лица, се определят въз основа на принципа на свободата на договаряне, от политиките и системите на управление на човешки ресурси и финансовите възможности на конкретния работодател. Издаването на ваучери следва да бъде предвидено като една правна възможност за работодателите, скрепена със съответните данъчни стимули, предвидени в §5 на Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, които подкрепяме.

Държавата следва да прецени дали да издава подобни ваучери в качеството й на работодател в публичната администрация, или да определи критерии за финансиране на ваучери на почивка за всички свои граждани, респ. - на определена категория от тях, отговаряща на съответните критерии.

2. По предложение за издаване на ваучери за почивка за 2020 г. (§4 на ПЗР)

Подкрепяме предложението издаването на ваучери за почивка да бъде финансирано от държавата. Неясни остават мотивите на вносителите как е определен кръгът от лица, имащи право да получат ваучери, посочени в ал. 3 на §4. Неяснота буди и формулировка на критериите, на които трябва да отговарят физическите лица, които имат право да получат ваучери за почивка:

А. да са внасяли осигурителни вноски не по-малко от 8 месеца през последната една календарна година.

Работниците и служителите не внасят осигурителни вноски. Това прави техният работодател. Означава ли това, че работниците и служителите не попадат в обхвата на правоимащите физически лица и мярката се отнася само до самоосигуряващите се лица?

Б. Да са упражнили са правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ако физическите лица следва да отговорят кумулативно и на двата критерия, на практика на тях биха отговорили единствено работещите пенсионери.

Ал. 4 на §4 предвижда родителите да имат право на ваучери за почивка „за децата, които посещават училище“. Считаме, че следва да се съдържа препратка към чл. 2 на Закона за закрила на детето, даващ определени за дете. Неясен би бил ефектът на тази мярка, обаче, ако родителите нямат право да получат ваучери и за собствената си почивка.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

_____________

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/27034/