ДО 

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПРИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

Г-ЖА МАРИЯ БЕЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ПРИ
44-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 

Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,
БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО
САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ
44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

СТАНОВИЩЕ 

от 

Сдружение „Българска асоциация на собствениците на земеделски земи“ (БАСЗЗ) 

 

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИД на ЗМДТ / законопроекта) със сигнатура №054-01-79 от 29.07.2020 г., внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители 

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО СТОЯНОВА,
УВАЖАЕМА Г-ЖО БЕЛОВА,
УВАЖАЕМИ Г-Н ВЕСЕЛИНОВ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, 

От името на БАСЗЗ изразяваме категоричното си несъгласие с предложенията, обективирани в горепосочения законопроект, като апелираме същият да не бъде подкрепян от законодателния орган, като аргументите ни за това са следните: 

I. Аргументи с оглед на правото: 

1. Предложеният законопроект е дискриминационен и е в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, която гласи: 

„(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. 

С така внесеният законопроект на практика се търси като ефект ограничаване на добито по законен начин право на собственост на определен кръг български граждани и организации. 

2. По този начин внесеният законопроект е и в противоречие и с чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, които гласят: 

„(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(3) Частната собственост е неприкосновена.“ 

Чрез така внесения законопроект се осъществява пряко посегателство върху български инвеститори и земеделски производители, които са инвестирали в активи за производство, създават заетост, плащат данъци и са сред малкото участници в стопанския оборот, които работят за развитието на икономическата активност в селските райони и запазването на българските села.   

3. По същият начин внесеният законопроект е в противовес и с чл. 1, пар. 1 към Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи като част от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи: 

Защита на собствеността

Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“ 

Както Европейската конвенция, така и Конституцията, не противопоставят правото на собственост спрямо правото на държавите да определят със закон данъците, които се дължат от гражданите и юридическите лица. Това обаче трябва да се обуславя от съображения за защита на обществения интерес, каквито в случая със ЗИД на ЗМДТ не са демонстрирани. 

4. Така предложеният законопроект не е в състояние да отговори и на изискванията на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, която гласи: 

„(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“ 

Без да развиваме в настоящото в детайли непреодолимите несъвършенства на внесения законопроект с оглед на основните аспекти, с които би следвало да бъде съобразен един данъчен закон, ЗИД на ЗМДТ не покрива базовите, принципни изисквания на данъчното право:

  • точното и неподлежащо на интерпретации определяне на размера на данъчната основа, съответно на размера на данъка;
  • възможността за адекватен контрол и администриране на данъка, който съгласно духа на внесения законопроект е национален, но същевременно е предвидено да се администрира “на парче“ от всяка отделна община;
  • избягване на двойно данъчно облагане, обръщайки внимание на обстоятелството, че визираните със законопроекта лица са единствените, които съгласно националното законодателство плащат данъци във връзка с дейността им по стопанисването на земеделски земи;
  • недискриминация (в данъчното облагане, свързано с принципа, че не се допуска една и съща дейност да се третира по различен начин с оглед на данъчния закон, както и различни дейности да се третират по идентичен начин), визирайки в случая, че за една и съща дейност едни лица няма да дължат никакви данъци, а други ще дължат такива. 

II. Аргументи от икономическо и практическо естество: 

  1. Основната последица от приемането на така предложения законопроект, поради увеличението на данъчното бреме върху един производствен актив, какъвто е земеделска земя, ще се отъждествява с увеличение на цената на рентата и наема на земеделска земя. В крайна сметка основни потърпевши ще бъдат земеделските производители – ползватели на земеделска земя, върху чиито плещи ще падне финансовата и икономическа тежест от предлагания имуществен данък. 

Въпросният законопроект се очаква да бъде разглеждан в момент, в който българските земеделски производители са изправени пред тежки изпитания, както с оглед на спада в икономическата активност поради глобалната пандемия, така и с оглед на изключително слабата реколта поради променящите се в неблагоприятна посока климатични условия. Последствията от тази кризисна ситуация и изпитанията, пред които са изправени българските земеделци ще бъдат дълготрайни и едва ли ще могат да бъдат компенсирани само в рамките на една стопанска година. 

  1. В представения законопроект липсва каквато и да е аргументация относно избрания количествен праг на собственост (20 000 дка). По същия начин би могло да бъде избран праг от 1000, 2000, 5000, 10 000, 500 000 дка.

Предложеното със законопроекта облагане иска да отговаря на характеристиката на имуществен данък, а не на завоалиран опит за експроприация на собственост. Облагането с имуществени данъци, макар и ретроградно с оглед на развитието на системите на данъчно облагане в световен аспект, следва да отговаря не само на количествени, но и на качествени показатели по начин, по който да може да се определи (на базата на обективни и изчерпателни критерии) конкретна парична стойност на облагаемото имущество.

Същевременно в законопроекта по никакъв начин не е съобразен фактът, че 10 000 дка земеделска земя в Северна България е с много по-висока реална стойност в сравнение с 20 000 дка земеделска земя в повечето части на Южна България например. 

  1. Друга, съществено негативна последица от приемането на законопроекта е свързана със замразяване на инвестиционния процес по отношение на развитието и облагородяването на земеделския потенциал на територията на страната. По косвен път ще се поставят ограничения върху възможностите за развитие на земеделската инфраструктура, хидромелиорациите и други инвестиции, които имат съществено значение за развитието на българската икономика като цяло, а от там и върху постъпленията в републиканския и общинските бюджети.

Ще бъде изцяло замразен и процеса по окрупняване на земеделските парцели, необходим за едно по-ефективно и рентабилно българско земеделие, като България ще продължи задълго да бъде сред страните в ЕС с най-висока разпокъсаност и маломерност на земеделски площи с оглед на собствеността. 

В заключение считаме, че горепосочените аргументи в достатъчна степен обуславят несъстоятелността на спорната законодателна инициатива. При все това сме готови да разгърнем в допълнителна степен нашите аргументи в рамките на последващото обсъждане на законопроекта от ръководените от вас парламентарни комисии.  

 

С уважение, 

Стайко Стайков

/председател на УС на БАСЗЗ/


Позиция на БАСЗЗ относно предложението за въвеждане на местен данък върху земеделските земи
Добави мнение